Беше ли нужно Видин да се „прочуе” навред в страната с играещи под звуците на изпълявана от чалга иконата Азис песен, та отново да стане дума за нивото на родното образование – умишлено не слагам въпросителна в края на изречението, тъй като питането, за съжаление, е повече от риторично…
И няма как да е друго, тъй като въпросният недопустим прецедент деца да играят под звуците на една, меко казано, спорна музика, е резултат от една наистина извънкласна форма, но и е безпорно, че тя се реализира и е част от учебната програма на едно българско училище във Видин, макар в него да учат само ромски деца.
Именно поради това и обществото очаква кючеци от ромите, а повечето роми така и не успяват да излязат от обръча на тези специфични музика и танци, за да не накърнят очакванията на другите. Сигурно и това са част от причините ромите, а и много други народи, сякаш да са орисани от някого да не познават историята си. А когато сред тези някои са учители и хора, които са призвани да ръководят образователната система, става повече от тъжно и безнадеждно. Защото именно те направиха и продължават да правят днес, че в България ромите да се приемат за безродни хора, без да се допуска истината, че те принадлежат на България. Затова и приобщаването на ромите към този момент не се случва. Няма да се случи и утре, ако ромите умишлено или поради вопияща некомпетентност се държат в изкуствена изолация, а държавата продължава да е не само пасивна, но и спомагаща за задълбочаване на сегрегацията на ромските деца и младежи.
Моделът „има проблем-има проект” така и продължава да не работи, защото желанието на проектантите за кражба е по-силно от желанието им да свършат съответната работа, когато иде реч за усвояване на големи пари.. Така на практика най-значимият десеграционен проект и до момента за ромите в България е стартиралият през 2000 година в община Видин проект, чиято основна цел е извеждане на ромските ученици от сегрегираното училище в квартал „Нов път” и приобщаването им за обучение в интегрирана училищна среда заедно с тяхните връстници от мнозинството.
Със старта на този проект в образователните среди се въведоха изрази като „равен достъп до образование”; „интегрирана училищна среда”; „интерактивни методи за обучение” и други понятия, които образователното министерство не виждаше и не чуваше. Въпреки това, усилията на ромски неправителствени организации да се подобри образователното равнище на ромската общност и засили мотивацията за образование и квалификация има своите реални измерими резултати.
А те са, че през последните 10 години във всички видински училища са преминали своето обучение, заедно със своите връстници българските деца, над 5000 ромски деца. С всяка измината година се увеличава и броят на ромските родители, които избират за своите деца по-доброто училище, тоест – училището на мнозинството, въпреки притесненията, обидните думи и конфликти, които техните деца преодоляват всеки ден. И, както е известно на всички, инвестициите в образованието е дългосрочна инвестиция и ние днес с основание се гордеем с младите си роми, постъпили във висшите учебни заведения в страната и чужбина – във Видин има завършили 11, а в момента се обучават 53 студенти от област Видин.
Да, едно ромско дете, за да се образова по проект, струва 100 долара на година, което прави по 10 долара на месец или 50 цента на ден. Това всъщност е цената, за да се даде шанс на един млад човек да сбъдне своите мечти и да има стремежи да достигне мнозинството, за да стане утре конкурентноспособен на пазара на труда.
Видин и видинският модел на образователна интеграция е поставен на картата на Европа като пример за положителна практика .Това е признание за видинчани, с което всички трябва да се гордеем. От което логично изникват няколко въпроси – какъв е приносът на образователните институции в областа и общините на Видин; какви са приоритетите, плановете и стратегиите на институциите за интегриране на ромската общност; какъв е приносът за развитието на този процес на четвъртата власт – медиите… Все въпроси, които седмици наред витаят без отговори след масово тиражирания в публичното пространство пореден фарс с ромските деца с т.нар. поздрав към дамите от община Видин по повод 8-и март.
Истинско изумление поражда фактът, че жертви се оказват ромските деца и коментари за прецедента се потърсиха само от Методи Филчев и кмета на Вдин, но не от директора на училището и от Регионалния инспекторат по образованието, които би трябвало да носят отговорност поне за няколко конкретни неща: кой и защо е разрешил отлъчването от учебни занимания на ученици по време на учебни занятия, кой е контролирал и разрешил какво да е съдържанието на изпълнената от децата програма, защото тя наистина е резултат на извънкласна дейност, но тази извънкласна дейност е част от цялостната учебна програма на едно българско училище, макар в него да учат само ромски деца. Пълно безумие. И обяснението, че именно с песните на Азис се привличат децата да участват в учебния процес говори за пълен крах и деградация на образователните институции.
И как тогава да не берем горчивите плодове на криворазбраната ни образователна система! От 10 ноември 1989 година тя е в перманентна реформа, а крайният резултат от нея е в това, че ни нареди на едно от последните места по грамотност в Европа – със закостенели учителски кадри , без стремежи за усъвършенстване и за повишаване на тяхната квалификация.
В това е и причината в много български училища учителите да се стремят да бъдат по-близо до училищните директори, които в много случаи са такива, че обикновените родители на ученици човек не ги иска дори и за съседи заради ограничения им потенциал и високомерие. Отчайващ факт е, че родителите на тази ромски деца са поставени едновременно в условия да оцеляват физически и им е отнето правото да упражняват контрол както над своите деца, така и над училището. И това, ако е наистина така, то означава само едно – връщане назад към първобитно-общинния строй и натуралното стопанство. В период на криза при размиване на ценности има само един изход – да запазим своите човешки добродетели и да останем човеци. Особено към децата и младите хора, независимо от какъв етнос са те.
Донка ПАНАЙОТОВА, Сдружение „Организация ДРОМ” Видин, ръководител на най- значимия за ромите, успешен проект в България „Десегрегация”
