Историята е разказана от Фондация “За нашите деца”
За майката на Владислава и Мирослав историята започва тъжно преди повече от 4 години. В един софийски родилен дом тя ражда своите близнаци, но вместо двойна радост, съдбата й е приготвила тежко изпитание. Майката няма да забрави нито минута от раждането на децата си. Помни как лекарят идва при нея и й обяснява някакви неща за очите на Мирослав, за формата на ушичките, за браздата на дланите и пръстите на краката му. Тези думи променят завинаги живота й. Времето за нея спира, когато осъзнава, че синът й е със синдром на Даун.
Съдбата не е никак благосклонна към нея, стоварва й тежки беди – едното от близначетета е с тежка диагноза, а съпругът й е претърпял трудова злополука и е целият в гипс. Тя трябва да се грижи сама за новородените бебета, едното от които със специални потребности, за по-големия си син и за неподвижния си съпруг. Сърцето й се разкъсва от болка, когато взема решение да раздели близнаците и да остави малкия Мирослав в дом за медико-социални грижи.
Три години по-късно съдбата й се усмихва неочаквано. Майката се среща със специалисти по ранна интервенция от фондация „За Нашите Деца“, които й подават ръка. Решават, че е време Мирослав да се върне в семейството си, след като е прекарал три тъжни и самотни години в социален дом. Експертите на фондацията изготвят индивидуална програма със занимания, в които момченцето да постигне напредък в развитието си. Подкрепят и майка му със съвети и консултации, за да може да се справя сама с грижата за близначето.
С помощта на специалистите детето започва да прави неща, които доскоро са му били невъзможни – храни се само, ходи уверено, изкачва стълби. Майка му вече е открила силата на любовта и не се страхува от трудния път, по който е поела.
Мирослав тепърва ще постига чудеса, защото е отглеждан с грижа и обич.
