СТАНОВИЩЕ
на Национална мрежа за децата във връзка с проект „Приеми ме”
Националната мрежа за децата (НМД) приветства усилията на отговорните държавни институции за подкрепа на процеса на деинституционализация чрез създаване и реализиране на устойчив модел за развитие на заместваща семейна грижа за деца, настанени в специализирани институции и на деца в риск от изоставяне посредством реализирането на проект „Приеми ме”. Настоящата позиция е изработена в съответствие с опита на редица организации, членове на НМД в предлагането на услугата „приемна грижа”. Становището отразява и мнението на приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ), както и практики на УНИЦЕФ-България в осъществяването на пилотни проекти по приемна грижа.
Във връзка с представените цели, дейности, роли и функции по проект „Приеми ме”, ние гражданските организации считаме, че са на лице пет ключови изисквания към изпълнението на проекта, а именно:
1. Да се въведе областен подход към приемната грижа;
2. Да се създадат реални условия доставчиците на приемна грижа да изпълняват всички функции по услугата, включително да сключват договори с приемните семейства;
3. Да се създадат условия за качествено развитие на приемната грижа в страната;
4. Да се направят административни промени и да се разпишат нови органи, роли и функции на институциите, отговарящи за услугата „приемна грижа”;
5. Да се промени съществуващата нормативна уредба.
По отношение на финансирането на услугата „Приемна грижа” подкрепяме разработването на единен финансов стандарт, който да обхваща издръжката на детето, възнаграждението на приемните родители и управлението на услугата, като краен продукт от проекта. За целесъобразното разходване на финансовите средства по проекта разчитаме на прозрачни механизми и контрол от страна на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
1. Областен подход към приемната грижа
Приветстваме създаването на специализирана, професионална Комисия по приемна грижа към РДСП, която да утвърждава кандидатите за приемни родители. Ние бихме искали координирането, управлението и контролът по услугата приемна грижа да се осъществява на ниво област чрез РДСП. По този начин ще се гарантира професионален подход, бързина и адекватност при одобрението на приемните родители. Необходимо е в тази връзка да се създаде специализиран екип (център) по приемна грижа в областните градове, които да предлагат услугата „Приемна грижа”, но освен това, предвид тяхната специализация, да имат функции по подкрепа за развитието на капацитета на доставчиците на общинско ниво (общински администрации и граждански организации).
Областният център по приемна грижа (ОЦПГ) представлява специализиран доставчик на услугата „Приемна грижа”, създаден в партньорство между общината в областния град и НПО. ОЦПГ има функции на доставчик на социална услуга и целта му е да обхване общини в областта, в които няма доставчици. ОЦПГ е равнопоставен със съществуващите на територията на областта доставчици в общините и няма привилегии пред останалите доставчици. При малки области или липсващи доставчици, центърът извършва всички дейности по приемна грижа във всички общини. При наличие на други доставчици, центърът осъществява дейностите по приемна грижа на територията на общината, в която се намира и, т.к. е специализиран конкретно в предоставянето на услугата „Приемна грижа”, работи за развитие на капацитета и в партньорство с доставчиците от другите общини.
2. Роля на доставчиците на услугата „Приемна грижа”
Ние считаме, че даването на възможността доставчикът да предоставя целия пакет дейности, насочени към приемните семейства е правилно и необходимо условие за повишаване на обхвата на грижата в страната. По този начин доставчикът на социалната услуга „Приемна грижа” е договорен партньор на приемните семейства и се грижи за качеството на предоставяната услуга. Необходимо е доставчикът да осигурява задължителна ежемесечна супервизия за приемните родители, както и да наблюдава и съдейства за цялостното развитие на отношенията между детето и приемния родител. Освен ежемесечната супервизия, доставчиците на услуги следва да развият специални, допълнителни компетенции за обучители на приемни родители. На един по-късен етап от развитието на услугата „Приемна грижа” в България считаме, че ще бъде необходимо обучението да се изнесе извън отговорностите на доставчика на социалната услуга и да се осъществява от лицензиран доставчик на образователна услуга.
3. Качество на приемната грижа
Предлагаме да се постави фокус върху качеството на услугата приемна грижа, като се изгради система за развитие на капацитета на доставчиците, ОЗД и комисиите по приемна грижа при спазване на обща методология на работа. В тази връзка е необходимо да се структурира и система на лицензиране и регистрация, която да е обвързана с постигане на стандарти за качество, както за общините, така и за неправителствените организации. Контролът върху качеството трябва да е насочен не толкова към процедурите по изпълнение на дейността и отчитането на количествени резултати, а да е обърнат към постигнатите ефекти, състоянието и развитието на детето, неговите образователни постижения. Специално внимание трябва да бъде отделено и на преживяванията на приемните родители и отношенията в семейната среда като цяло.
4. Институционална рамка
С оглед гарантирането на необходимото качество на дейностите по проект „Приеми ме” ние считаме, че е задължително да има надлежно лицензиран от ДАЗД доставчик и в този смисъл да отпадне възможността общината да кандидатства самостоятелно.
По отношение на партньорите по проекта ние считаме, че общините и районите на територията на страната трябва да имат своята водеща позиция както е одобрена операцията по ОПРЧР, но те трябва да предоставят услугата „Приемна грижа” и да участват в проекта по следните два начина:
1) Чрез съществуващите на съответната територия социални услуги – делегирани от държавата дейности, управлявани от НПО;
2) Чрез съвместно участие въз основата на договор между държавата, общините и НПО по силата на чл. 18а, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане.
Намираме предложените в проекта сдружения между общини и НПО, създадени по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за неудачни, т.к. общинското сътрудничество се осъществява след одобрение от общинските съвети. Това обстоятелство значително ще усложни процедурата по сдружаване и ще създаде предпоставки неправителствените организации да бъдат изключени от създаването на новите услуги по проекта. Друг аргумент в посока неприлагането на ЗМСМА е, че социалните услуги са регламентирани в ЗСП и ППЗСП. Всяка проектна услуга, преди да стане държавно-делегирана дейност в дадена община, е била в рамките на местната дейност. С представеното от нас предложение ще се насърчат взаимоотношенията между гражданския сектор и общините като се използват всички местни ресурси.
Ние изцяло подкрепяме становището на колегите от УНИЦЕФ-България, че за новия подход за качествено и координирано предоставяне на услугата „приемна грижа” е необходимо разписването на административни органи, функции и роли на институциите, както следва:
4.1. Регионална дирекция „Социално подпомагане”
• Планира нуждите и развитието на приемната грижа на областно ниво – координира разработването на областен план по приемна грижа;
• Поддържа регистър на кандидати, одобрени и отхвърлени приемни семейства;
• Организира работата на Комисия по приемна грижа;
• Взема решение за одобряване/отхвърляне на приемни родители;
• Взема решение за отписване от регистър;
• Прави годишен преглед на база докладите за приемните семейства;
• Координира процеса на приемна грижа;
• Участва в процеса на разглеждане на жалби от приемни семейства, доставчици и деца;
• Осъществява контрол на доставчиците и ДСП;
• Планиране и договаряне на обучения за доставчици и ДСП.
4.2. Дирекция „Социално подпомагане”
• Участва в планирането на нуждите;
• Напасване и опознаване дете-семейство;
• Издава заповед за настаняване на дете в приемно семейство;
• Сключва договор за настаняване на дете с доставчика;
• Изготвя план за грижи за детето – заедно с доставчик и приемно семейство;
• Проследява развитието на детето и съдейства на приемното семейство;
• Насочва детето към допълнителни услуги;
• Преглед на плана за грижи;
• Преглед на плана за действие;
• Работа с биологичното семейство на детето;
• Контрол на доставчиците по отношение на развитието на детето;
• Изплащане издръжката на детето в периода на реализиране на проекта ;
• Участие в Комисия по приемна грижа.
4.3. Доставчикът на услугата „Приемна грижа” (вкл. ОЦПГ)
• Участва в планирането на нуждите и дейностите по приемна грижа;
• Осъществява информационни кампании;
• Приема документи на кандидати за приемни родители;
• Изпраща документи на кандидатите за вписване в регистър РДСП в срок от 3 работни дни от приемането им;
• Оценка и обучение на кандидати;
• Изготвя и предоставя доклад от оценката до директор РДСП;
• Сключва договора с одобрените професионални приемни родители;
• Сключва договор за услуги с кандидатите и одобрените приемни родители;
• Участва в напасването и опознаването семейство – дете;
• Подкрепя приемното семейство;
• Прави годишен преглед на приемното семейство;
• Изплаща възнагражденията на приемните семейства .
5. Нормативни промени
Считаме, че е необходима промяна в нормативната уредба в посока предоставяне на възможност две или повече общини да разкрият съвместно услуга, като държавно делегирана дейност и да възложат съвместно нейното управление на един доставчик. Тази промяна ще подкрепи областните стратегии за социалните услуги, както и ще даде възможност да се развиват услуги в общини, в които липсват такива.
Предлагаме при първа възможност да започне работа в посока въвеждане на специален режим на договаряне с приемните родители, т.к. спецификата на тяхната работа не съответства на изискванията на Кодекса на труда за условията при трудови правоотношения най-вече по отношение на работното време и отпуските. Това поставя доставчиците на услуги, които ще сключват договорите с приемните родители, в позицията на нарушители на трудови права и на уязвими срещу санкции от страна на ИА „Главна инспекция по труда”.
Считаме, че възнаграждението на приемните родители следва да зависи от техния стаж и качеството на грижата, която осигуряват, а да е фиксирано само минималното заплащане. Това ще даде възможност на доставчиците на услугата, които имат директен поглед над представянето на приемните родители да участват в определянето на възнаграждението. По този начин приемният родител влиза в ролята на „партньор” на доставчика на услугата.
Подкрепяме предложението на колегите от НАПГ за необходимостта от това да се предвидят кратки срокове (максимум 6 месеца), след обнародването на променените актове, за трансформирането на настоящия модел на приемната грижа в новия, съгласно проект „Приеми ме”. В противен случай настоящите приемни семейства ще бъдат неравнопоставени спрямо новите.
По отношение на настоящата нормативна рамка във връзка с предоставянето на услугата „Приемна грижа” предлагаме следните промени:
Промени в ЗЗД:
• да се дефинира договарянето на приемната грижа, предоставяна от приемните родители по специален режим на работа.
Промени в ППЗЗД:
• да се разпише специален режим на договарянето на приемната грижа, предоставяна от приемните родители;
• договорът с приемното семейство (специален режим) да се сключва веднага след одобряване на приемното семейство, а не при настаняване на детето;
• да отпаднат писмените указания за реда и начина на изпълнение на задълженията; договорът за настаняване на детето да се сключва между ДСП и доставчика;
• да се въведе олекотена процедура – напр. с решение на ОЗД и доставчик на услуга, или чрез заповед – за настаняване на едно дете, настанено в приемно семейство, в заместващо приемно семейство за периодите на отпуск или празнични дни на първото семейство;
• да се гарантира своевременното изплащане на финансовите помощи за издръжка на детето за текущия месец;
• да се гарантира прилежното и добросъвестно изразходване на средствата по целесъобразност от финансирането на доставчика до възнаграждението на приемните семейства.
Промени в Наредба за приемна грижа:
• да отпаднат определенията за видовете настаняване – краткосрочно и дългосрочно;
• ДСП да отпадне от кръга на доставчиците на социалната услуга “приемна грижа”;
• задълбочено да се развие „Заместващата приемна грижа” като единствена алтернатива за осигуряване на почивка на приемните семейства, както и при временно заболяване, което налага влизане в болница и др. Да се разработи адекватен и конкретен механизъм за предоставяне на заместваща грижа.
• заявлението за кандидатстване да се подава самостоятелно, а съпътстващите документи да се прилагат при подготовката на доклада. Кандидатите за приемни родители, в момента на подаването на заявлението, са запознати с документите, които предстои да приложат. От документите да отпадне удостоверението, че не получават социални помощи;
• обучението на доброволните и професионални приемни семейства да бъде еднакво;
• приоритетните групи деца за услугата „Приемна грижа” да бъдат настанявани не само в професионално, а във всички приемни семейства.
Надяваме се, че с осъществяването на проект „Приеми ме” ще се утвърди услугата „Приемна грижа”, което е дългогодишна цел и мисия на гражданския сектор в България. Като резултат от тези общи усилия по проекта ни се иска да видим все по-малко деца в институции и повече в приемни семейства.
Изразяваме и нашата готовност за участие в работни срещи във връзка с проект „Приеми ме”.
