Интервю с Александър Миланов, директор на Националната асоциация за приемна грижа
– Г-н Миланов, какво е съотношението на желаещите да бъдат приемни родители спрямо тези, които са се отказали да бъдат такива през изминалата 2020 г.?
– Според нашите данни за 5 години три пъти са намалели кандидатите да бъдат приемни родители. От началото на приемната грижа през 2016 г. средно 34 семейства на месец са кандидатствали да станат приемни родители, през 2017 г. падат почти 3 пъти – месечно се регистрират средно по 14 семейства. През 2018 г. на месец желаещите са средно по 16 на брой, през 2019 г. отново падат и средно по 14 семейства желаят да бъдат приемни родители, а през 2020 г. кандидатите са едва по 11 на месец. Така че се наблюдава траен отлив.
– Защо броят на приемните родители остава сравнително непроменен? В един от последните доклади става ясно, че се увеличава броят на отказалите се, така ли е?
– Да. Страната ни ще продължава да губи приемни семейства. Има висок процент на отказалите се, защото липсва мотивация. В момента в приемна грижа живеят близо 1800 деца, от които 168 са с увреждания. Най-много са настанените на възраст от 6 г. до 14 г. На второ място са тези между 0 и 3 г., а най-малък е процентът на деца от 14 до 18 години. По списък има общо 1960 приемни семейства, от тях обаче в 474 няма настанени деца. По данни на Агенцията за социално подпомагане към 31 декември 2020 г. в Търговище половината от приемните семейства са без настанени деца – 51%, в Ямбол 50% от семействата са без деца, в Кърджали 56% свободни приемни родители чакат настаняване. Всяко четвърто семейство в Разградско също е без настанени деца. Положението е същото и в Монтана, Кюстендил и Ловеч. Дори в София, където има остър недостиг на приемни семейства, в 25% от приемните родители няма настанени деца.
– Какво показват вашите данни за заличаването на приемни семейства?
– Драстично се заличават приемни семейства. Само през 2020 г. са вписани едва 87 нови приемни родители, а 174 са заличени от регистрите.
– Каква е причината?
– Официалната статистика твърди, че в 75% от случаите причина за заличаването са по лични причини, сред които влошаване на здравословното състояние на приемните родители или промяна на местоживеенето – заминаване в чужбина. Но не са малко и случаите, в които приемните родители са жертва на саморазправа със социалните и са станали “неудобни”.
– Какво ще се промени за приемната грижа през 2021 г.?
– Приемната грижа и до момента се е управлявала от АСП. Разликата в момента е, че част от дейностите, в частност финансовите ангажименти, преминават към държавата. До момента държавата “издържаше” приемната грижа с пари от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – реално финансирането идваше оттам и чрез социалното министерство и Агенцията за социално подпомагане се предоставяше на общините. Това означава, че за последните 10 години от началото на 2011 г., когато стартира проектът, държавата не е инвестирала пари под формата на бюджетни средства за приемна грижа с изключение на плащанията на някои социални помощи. Когато обществото негодува и казва, че приемните родители са печалбари и взимат пари от данъкоплатеца, трябва да са наясно, че това не е така.
– Сега, когато държавата ще плаща заплатите на приемните родители, ще има ли промяна в размера на парите?
– От началото на 2021 г. държавата взе неизбежното решение да финансира приемната грижа с пари от държавния бюджет, тъй като европарите за това свършиха. От националния бюджет през бюджета на АСП ще се финансира възнаграждението на приемните родители, тази заплата остава непроменена като проценти от минималната работна заплата. С държавни пари ще се финансира и издръжката на децата. Приемните родители ще продължат да получават 150% от минималната работна заплата за грижите за едно дете, 160% – за две деца, и 170% – за настанени 3 или повече деца.
– Нямаше ли идея заплатите на приемните родители да се увеличат пропорционално с увеличението на заплатите на социалните работници?
– Парите, дължими по граждански договор, се увеличиха единствено с промяната на минималната работна заплата, която стана 650 лв., така че приемните родители получават с около 40 лв. повече. Друго увеличение няма. Това означава, че едно приемно семейство, полагащо 24-часова грижа, няма сигурни доходи – докато се грижи за дете, получава възнаграждение, когато детето бъде изведено от семейството – “заплатата” спира. Лев и малко струва на държавата да гледа деца, които никой не иска, за 24 часа. Заплатата обаче не е основен мотив приемните родители да са обезсърчени и често да се отказват. Работата с тези деца е много изискваща, иска отдаденост, има много отговорности, притеснения и тревоги. Не е за подценяване и е факт, че тези деца често са отхвърляни от обществото по една или друга причина. Заплата е важна, защото трудът трябва да се оценява и да се възнаграждава, особено когато е постоянен, както е в случая с приемните родители, които не са на работа от 8 до 5 (по примера на служителите на бившите домове).
– Вие от НАПГ преговаряли ли сте за увеличение на заплатите на приемните родители?
– Нямаме никакво правно основание да поискаме такова увеличение. Това е така, защото тези родители не са част анормално от системата за социално подпомагане, те нямат трудови правоотношения с никого. Можем да искаме индексация на заплата, когато има работодател. 11 години АСП и социалното министерство се оправдаваха, че европроектите, издържащи приемната грижа, имат параметри и “това е положението”. Дано сега на някой чиновник му стане ясно, че с приемната грижа сме го закъсали – и парите не са ни проблемът. Няма кандидати за приемни родители, няма и мотивация хората да стават приемни родители. Липсата на трудов договор не може да мотивира млади хора.
– Колко приемни родители ще са нужни предвид предстоящото закриване на домове за деца и как ще се намерят?
– Може би още 40% над бройката 1800, която имаме към момента. Цифрата, която трябва да достигнем, е около 2500 приемни семейства, за да можем да покрием нуждите и да се включим пълноценно в процеса на деинституционализация. Преди време държавата направи планиране за всеки регион – колко приемни родители са нужни и за какви деца трябва да се грижат. Но от това планиране ефект няма – и сега се молим свестни българи да станат приемни родители, защото децата имат право да растат в семейства. Продължава да е остър недостигът на приемни родители, готови да се грижат за по-големи деца, за тийнейджъри, за деца с увреждания. Нищо не се случи по отношение на специализацията на приемни родители, за да могат да се грижат за деца с противообществени прояви например. Има нужда и от по-добра специализадия на родители, които да отглеждат и да полагат грижи за деца с увреждания. Ще дам пример – в провинцията, в семейството на сама жена социалните настанили момиче и момче, момчето е глухо, а момичето му помага с жестомимичния превод. Младежът е агресивен, тормози всички, измъчва домашните животни и тази жена е абсолютно сама. Момичето пък е в ролята на майка – кара му се на жестов език, “превежда” на социалните. Двете деца са в пубертета, като момичето е много зле емоционално. Няма детство практически. Аз се питам – как ще настаниш дете, което не чува, без обучение, без подкрепа, в дома на самотна жена, която не може да се справи с агресията? Тази приемна майка е на път да се откаже да е приемен родител, а е учителка, интелигентна, загрижена. Така губим приемни родители. И понеже случаят се развива в малка община, където социалните от общината, отговарящи за приемната грижа, и тези от отделите за закрила на детето са си партия, този казус може и да не намери решение. Уви, специализацията у нас се проваля.
– Защо?
– Веднага давам пример с Великобритания. Там процесът на специализация е даден на частни фирми, общинските отдели казват какви деца имат нужда от приемна грижа. Тези фирми, занимаващи се с приемни родители, преглеждат базата си с данни и всяка от тях предлагат на конкурсен принцип на обпгината подходящите семейства. Разбирате, че така има избор, има съвместна работа, има подбор и това всъщност осигурява високо качество на този тип услуга. Тези частни фирми имат система, в която следят развитието на детето, настанено в приемна грижа, и отчитат какъв е напредъкът в развитието му ежемесечно. Този отчет се представя на определен етап на общината, възложила грижата. Това е една много ясна, прозрачна и най-вече работеща система, нещо, което у нас не се случва. У нас се провали делегирането на приемната грижа на неправителствения сектор. Просто приемните родители имат само зависимите си от местни политици или отношения социални работници. За пример – една община не даваше заплатите на приемните родители, защото не гласували за новоизбрания кмет. Или друг пример – в една малка община две социални работнички, задължени да помогнат, правят кръстосан разпит 2 часа, крещейки на приемната майка, която се занимава с частен бизнес и не е случайна. Ние продължаваме да смятаме, че приемните родители трябва да могат да избират кой да се грижи за тях, контролът е работа на държавата, но подкрепата за децата и приемните семейства не е работа на общините. Те трябва да контролират, да инвестират, но не и да правят приемна грижа.
– Какво ще се промени според вас, ако това стане?
– Ще се създаде здравословна конкуренция между община, НПО и приемно семейство, което със сигурност ще повиши и качеството. Всеки приемен родител трябва да има правото да избира за кого да работа. Държавата трябва да даде само рамка, която трябва да се спазва, и да налага санкции, ако това не се случва. Едва тогава мисля, че ще има една добра и работеща на пълни обороти приемна грижа.
***
Александър Миланов е директор на Националната асоциация за приемна грижа
Той е клиничен социален работник, управлявал е Центъра за немедицинска грижа в “Аджибадем Сити Клиник” УМБАЛ Има опит в управлението на различни застьпнически проекти и маркетирането на социални каузи
Работил е като маркетинг мениджър в голяма детска неправителствена организация, консултирал е и УНИЦЕФ Пет години е бил експерт по връзките с обществеността в Българската стопанска камара I Сега е програмен директор на Националната пациентска организация
Източник: Монитор
Снимка: pixabay.com
