Национална мрежа за децата публиува становище по повод случай на домашно насилие, подаден от фондация „П.У.Л.С.“, и необходимостта от по-добра координация между институциите и eфективно прилагане на координационния механзъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция.
Национална мрежа за децата е обединение на граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна.Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи. Във всички наши действия ние се ръководим от Конвенцията на ООН за правата на детето като водещ документ, който определя философията, ценностите и начина на работа на Мрежата за децата.
Считаме, че случаят, подаден от колегите от фондация „П.У.Л.С.“ е показателен за ефективността на системата за закрила и взаимодействието между институциите на терен, което води до липса на реална закрила за децата и жените в риск и жертви на насилие.
Какво казва законодателството и нормативната уредба?
Международен нормативен акт в областта на закрилата на детето е ратифицираната през 1991 г. от България Конвенция за правата на детето. В чл. 19 на Конвенцията се гарантира правото на детето на защита от всички форми на насилие.
Съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (приет на 25 юли 2003 г.), “насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда”.
От месец март 2010 г. в резултат на Споразумение между отговорните министерства и агенции, съществува и мултидисциплинарен координационен механизъм за взаимодействие при сигнал за дете жертва на насилие или в риск от насилие, който си поставя за цел да координира задълженията на органите за закрила на национално и местно ниво и останалите ангажирани субекти.
Съгласно механизма, в случай, че сигналът за насилие бъде приет от някой от органите за закрила (Дирекция „Социално подпомагане“/Отдел за закрила на детето, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи (съгласно чл.7 от Закона за закрила на детето/, той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето/в §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадено определението „Настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава).
Сигналът се проучва в рамките на 24 часа, след което отговорният социален работник свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарния екип. Целта на екипа е да съгласува единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение.
Какво се случва на практика?
Регулярният доклад на Национална мрежа за децата „Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ показва, че тенденцията в данните от последните пет години се е запазила и случаите на насилие не са намалели, като техният брой варира между 2 и 3 хиляди случая годишно.
Данните от извършените проверки на ДАЗД за 2014 г. показват, че най-често децата стават обект на физическо или психическо насилие в семейството, в образователните или специализираните институции. Увеличават се и случаите на неглижиране.
Анализите на ДАЗД и АСП относно прилагането на Координационния механизъм показват, че само при приблизително една трета от случаите на насилие над деца е бил свикан координационният мултидисциплинарен екип. По данни на мониторинговия доклад на ДАЗД може да се приеме, че в страната на местно ниво има създадени екипи за работа по Координационния механизъм при 97% от анкетираните. Това на практика означава, че 4 години след въвеждането на Координационния механизъм все още има места, където е възможно такива екипи да не са създадени.
Сега съществуващата практика не отговаря и на изискванията на новите международни документи и европейски директиви. Необходимо е да се въведе нов модел за специализирана индивидуална оценка, която да е интегрирана, мултидисциплинарна, да бъде междуинституционална и да служи за определяне на мерките за закрила и подкрепа, както и за определяне на специалните мерки за защита при участие на детето в правни процедури за превенция на риска от вторична и повторна виктимизация. Анализът показва, че от 2007 г., когато е разработена „Методика за оценка на риска от насилие в семейството”, до сега няма промяна в тази посока.
Национална мрежа на децата счита, че координационният механизъм е добър стратегически документ, който поставя началото на задължително и ефективно междуинституционално взаимодействие при случаи на насилие над деца. Той обаче е разработен и прилаган повече в посока взимане на решения и договаряне на мерки, свързани със закрилата на децата, но недостатъчно се прилага за координиране на взаимодействието в случаите, когато извършеното насилие над дете го поставя в позицията на пострадало лице и е необходимо да се задейства правосъдната система.
Данните сочат още, че местата за рехабилитация на децата, пострадали от насилие и различни форми на експлоатация, в цялата страна са недостатъчни и неравномерно разпределени. Услугите за рехабилитация, които включват настаняване и извеждане от семейната среда като Кризисни центрове за деца, Спешен прием в рамките на Центровете за обществена подкрепа и др. не са достатъчни.
Нашите препоръки
Не можем да помогнем на някого да „израсне и да се превърне в независим, уверен и щастлив човек“, ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ! Редица изследвания показват негативния ефект от насилието върху развитието на децата. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано в никаква форма. Ето защо, Национална мрежа за децата се застъпва за възприемане на политика и насърчаване на култура за нулева толератност към насилието.
В допълнение, настояваме децата, жертви на насилие или в риск от такова, да получат право на ефективна закрила и да има ясно регламентирани ангажименти за гарантиране на достъп до услугите за закрила и подкрепа.
Необходимо е и при анализ на случаите по координационния механизъм да се въведат критерии, по които да се проследят случаите не само общо по видове насилие – физическо, сексуално и т.н., което е според дефиницията в нормативните актове, но да се проследят и според видовете престъпления и злоупотреба с деца, по които все още Координационният механизъм не се прилага достатъчно. Необходимо е да се проучат причините Координационният механизъм да се прилага в такъв нисък процент от всички случаи на насилие над дете, което е предпоставка за нарушаване на права на деца и късно прилагане на мерки за закрила и защита особено при децата, жертви на престъпления.
Предлагаме съществуващият Координационен механизъм да се доразвие и да се приложи към случаите на извършено престъпление над дете или насилие, което го поставя в позицията на участник в правни процедури. Това ще допринесе за по-голяма и категорична защита на правата и интересите на децата и намаляване на риска от вторична или повторна виктимизация, сплашване, отмъщение или натиск върху децата.
11 май 2015 г.
Национална мрежа за децата
1. В доклад на ДАЗД за 2012 г. е направена подобна констатация и се дава препоръка за изработване на чек-лист към методиката, за да може тя да се приложи от екипите, работещи по Координационния механизъм.
Снимка: photl.com/Studio Cl Art
