19 ноември се отбелязва като Световен ден за борба с насилието над деца – изключително сериозен проблем, който има тежки последици върху детското развитие. Неоспоримо право на всяко дете е да израсне в спокойна и здравословна среда без насилие.
Насилието се очертава като един от основните проблеми, с който се сблъскват децата в България. Статистиката сочи, че 95% от децата-насилници са били обект на насилие преди това, 80% от злоупотребяващите деца с психоактивни вещества също са малтретирани, 95 % от проституиращите в детството са били сексуално насилвани, а 78 % от настанените в затвора са преживявали като малки някаква форма на насилие.
Не можем да помогнем на някого „да израсне и да се развие като пълноценен и отговорен възрастен“ , ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано под никаква форма!
Последиците от насилието за детето
Редица изследвания показват, че насилието има негативен ефект върху детето. Стресът и насилието в ранното детство, включително неглижирането в семейството, могат да отключат трайни поведенчески проблеми за цял живот. Проучванията за развитието и функционирането на мозъка показват, че неглижирането, физическото и сексуалното насилие, на които малкото дете е изложено пряко, влияят върху развитието на мозъка и могат да причинят някои нарушения в неговата функционалност и структурна организация. Последиците от тях в дългосрочен аспект са свързани с прояви на депресия, тревожност, хиперактивност или злоупотреба с наркотични вещества.
Нормативна уредба
Международен нормативен акт в областта на закрилата на детето е ратифицираната през 1991 г. от България Конвенция за правата на детето. В чл. 19 на Конвенцията се гарантира правото на детето на защита от всички форми на насилие.
Съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, “насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда”.
От месец март 2010 г. в резултат на Споразумение между отговорните министерства и агенции, съществува и мултидисциплинарен координационен механизъм за взаимодействие при сигнал за дете жертва на насилие или в риск от насилие, който си поставя за цел да координира задълженията на органите за закрила на национално и местно ниво и останалите ангажирани субекти.
Съгласно механизма, в случай, че сигналът за насилие бъде приет от някой от органите за закрила (Дирекция „Социално подпомагане“/Отдел за закрила на детето, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи /съгласно чл.7 от Закона за закрила на детето), той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето / в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадено определението “Настоящ адрес на дете” е адресът, на който детето пребивава/.
Сигналът се проучва в рамките на 24 часа, след което отговорният социален работник свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарния екип. Целта на екипа е да съгласува единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение.
Какво показват данните у нас за 2014 г.?
Данните от мониторинга на прилагането на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция показват, че през 2014 година мултидисциплинарните екипи са разгледали общо 1102 сигнала. Водещо място имат сигналите за деца в риск, подадени от родители – 17%, а на второ място са сигналите, постъпили на националната телефонна линия за деца 116 111 – 11%.
Разпределението на сигналите според вида на насилието се запазва непроменено спрямо предходната година. През 2014 г. близо половината от сигналите, по които се е събирал мултидисциплинарният екип, се отнасят до физическо насилие – 48%. В 18% от случаите сигналите се отнасят до сексуално насилие над дете, за психическо насилие – 19%, за пренебрегване – 15%.
Наблюдава се увеличение на броя на случаите, по които са работили мултидисциплинарните екипи като през 2014 г. броят им е 748 спрямо 575 през 2013 г. Продължава тенденцията за изключително нисък относителен дял на сигналите, подадени от личните лекари на децата и здравните заведения. Само 2% от подадените сигнали са постъпили от здравно заведение (вкл. Бърза помощ, болнично заведение, медицински център и т.н.), а от личните лекари са по-малко от 1% в едва три области в страната. В същото време това са специалистите, които имат връзка със семействата и децата, особено в периода на ранното детство.
По време на 29-тото си редовно заседание през 22 април тази година, Националният съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето прие отчета за изпълнението на Националния план за превенция на насилието над деца 2012 – 2014 г. и доклада от мониторинта на изпълнението на координационния механизъм за насилие (DOC, 170 KB).
На срещата е обсъдено и решено да се изготви Национална програма за превенция на насилието, която да обхваща петгодишен период и към нея да има план за действие, който ежегодно се отчита.
Национална мрежа за децата констатира със съжаление, че седем месеца по-късно няма никакво развитие по темата и планирането на конкретни дейности и цели, насочени към преодоляването на предизвикателствата, които професионалистите и екипите по места срещат, както и насърчаване на култура за нулева толерантност към насилието на деца.
Снимка: pixabay.com/geralt
