Все още обучението в електронна среда за хиляди ученици у нас остава мираж – това е равносметката след първия месец и половина от старта на т.нар. дистанционно обучение в България. Въпреки усилията на МОН за осигуряване на интернет достъп в местата, където няма такъв, закупуването на компютри за учителите и десетките дарения на хора и фирми, които в последните седмици предоставиха таблети на нуждаещи се деца, това все още се оказва недостатъчно, за да покрие огромните нужди в системата.
Началото
В началото на дистанционното обучение, което започна на 16 март, просветният министър Красимир Вълчев съобщи, че в него са включени около 89 на сто от учениците у нас. Останалите 11%, или близо 70 хиляди ученици, не могат да учат в електронна форма поради липса или на крайно устройство, или на интернет. От негови изявления стана ясно, че около 35 хиляди ученици нямат компютри у дома си. Според Центъра за междуетнически диалог „Амалипе“, който се позовава на данни от регионалните управления, проблемът засяга 43 000 деца, които не учат в електронна среда, защото нямат у дома си нито компютър, нито таблет или лаптоп. За тези деца бе съобщено, че медиатори ще им изпращат образователни материали, а за останалите – че ще се говори с мобилните оператори за осигуряване на покритие на мрежата.
Това обаче не е проблем само за учениците. Около 1500 учители на територията на страната не разполагат с техника, позволяваща провеждане на учебен процес от разстояние, а около 500 не разполагат както с техника, така и с достъп до интернет в домашни условия, съобщиха от МОН в отговор на въпроси на „Сега“. Министерството обеща да пренасочи 1-2 млн. лв. от оперативна програма „Наука и образование“ за закупуването на техника.
Месец по-късно
Министерството е осигурило и доставило всички заявени за учителите устройства чрез директорите на училища, както и преносими устройства тип „My Fi“ с предплатен достъп до интернет за учителите. „В 461 училища в страната са доставени общо 1986 лаптопа, като 500 от тях са оборудвани с устройства тип „My-Fi“ за достъп до интернет с предплатен тримесечен неограничен достъп. Техниката е закупена от МОН, като разходът е от бюджета на проект „Образование за утрешния ден“, обясняват от МОН.
По отношение на осигуряването на техника за учениците обаче нещата не са особено розови. Към момента от МОН нямат информация намалели ли са и с колко точно 11-те процента ученици, които не са обхванати в електронно обучение. Оттам коментираха, че съдействат на фирми и организации, които са заявили желание да дарят техника на училищата – до настоящия момент са съдействали за даряването на 500 таблета от „Виваком“, които са предоставени на учениците чрез директорите на училищата. Началниците на РУО са направили предложения къде да се раздадат, тъй като най-добре познават особеностите на училищата и населените места, като този процес продължавал и в момента.
От МОН посочват още, че са постигнати договорености с всички мобилни оператори с национално покритие, които предлагат специални оферти за училищата в помощ на родителите за доставяне на мобилен интернет на преференциални цени за: пакет с интернет, дейта карти, USB стикове с интернет, „My Fi“ устройства, рутери и др. Училищните директори ще могат да сключват договори за тези услуги, за да се предоставят те на учениците и/или учителите, като за целта ще могат да се използват средствата от училищните бюджети. Това стана възможно в резултат на промяна в наредбата за финансирането – с нея училищата ще могат да извършват разходи за осигуряване на домашен интернет за учениците, които по социални причини не разполагат с интернет свързаност.
МОН започна и проект за спешното изграждане на Wi-Fi зони в райони, където деца не могат да учат заради липса на интернет. Поръчката обаче бе приета на нож от част от телекомуникационните оператори.
Колко деца не учат на компютър
От центъра за междуетнически диалог „Амалие“ разполагат с детайлни данни за обхвата на дистанционното обучение при децата от уязвимите групи. Тяхно изследване сред 200 училища с деца от уязвимите групи в първата седмица на новата форма показа, че 40% от училищата са включили едва между 50 и 75% от учениците в дистанционна форма, а 17.3% от тях – една между четвърт и половината ученици. В 6 на сто от учебните заведения пък в обучение в електронна среда са се включили под 25% от учениците. Една от основните пречки пред въвеждането на онлайн обучение е липсата на подходящи устройства сред много от учениците, заключават от организацията. Според отговорите на анкетата едва в 22.34% от училищата над 90% от учениците разполагат с подходящи устройства. В 11.68% от училищата над 75% от учениците нямат устройства, чрез които да участват в онлайн обучение. В две трети от училищата учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и 75%. „Очевидно е, че МОН следва да преосмисли предварително изразеното становище, че почти всички български ученици разполагат с подходящи таблети, компютри или смартфони. Министерството и самите училища, заедно с техните партньори, трябва да помислят за подсигуряването на по-голям брой устройства, които да бъдат ползвани при евентуалното по-широко въвеждане на дистанционно онлайн обучение“, смятат от организацията.
Председателят на „Амалипе“ Деян Колев коментира пред „Сега“, че в последните седмици в резултат на инициативата им за дарение на стара, но работеща техника, на нуждаещи се ученици са дарени 110 компютъра. От УНИЦЕФ и „Америка за България“ са обещани още около 250 лаптопа. „Оптимист съм, че ще успеем да съберем компютри за 500 деца“, казва той. Учениците, които са идентифицирани от „Амалипе“ като нуждаещи се от компютър обаче са цели 6500, т.е. даренията се оказват малка капка в морето. Това е системен проблем, той не може да се реши с дарителство, а с други системни мерки“, казва още той. По негова молба от министерството са се съгласили средствата по европроект „Образование за утрешния ден“, които по принцип са за закупуване на материали, да се използват за купуване на таблети. Същата възможност според него следва да се даде и по проекта „Подкрепа за успех“, като с предвидените средства за материали се закупуват таблети.
Изследването на „Амалипе“ показва още, че в 37% от училищата не се използват под никаква форма онлайн уроци и се разчита на останалите форми. „Очевидно е, че същинското онлайн обучение във виртуална среда си пробива път, но все още е твърде рано да се говори за възможността то да бъде въведено изцяло“, казват от „Амалипе“. Липсата на интернет в част от махалите, в които живеят децата, също е пречка, макар и значително по-малка. По-сериозен е проблемът с невъзможността на част от семействата да си позволят подходящ план, с който да могат ефективно да използват онлайн обучение. Близо 20% от училищата са посочили, че въпреки наличието на интернет в махалите, повечето ученици не могат да си позволят заплащането на подходящ тарифен план. Ако към тях добавим още близо 13% училища, които са посочили, че мнозинството от учениците живеят в махали без никакъв достъп до интернет, това формира относително сериозно предизвикателство. (Повече за проучването, може да видите тук.)
Ако предположим, че за всички деца, за които проблем е интернетът, такъв бъде осигурен, то пак остават 35-40 хиляди ученици, които продължават да нямат компютър у дома си, от който да учат в електронна среда. Към момента част от тях учат през телефоните на родителите си или с изпратените от медиаторите материали. Някои от тях обаче просто не учат. Какъв е техният дял – престои да се разбере, може би през лятото или догодина. Както и колко от тези, които учат през телефони и с хартиени материали, изобщо са усвоили ефективно новия материал.
Източник: segabg.com
Снимка: pixabay.com