Лошото поведение на учениците в клас, липсата на мотивация да учат, всекидневните ситуации, в които са принудени да разрешават конфликти между децата, агресия от страна на родителите или да тушират последствията от семейни проблеми върху поведението на възпитаниците си – това са факторите, които действат най-стресиращо на учителите в България. Педагозите и възпитателите у нас не успяват да се грижат за собствената си физическа кондиция, защото не им остава никакво време за спорт. Имат нужда от професионална помощ как да се справят с ежедневния стрес на работното място, но обикновено такава не им се предлага. И постоянно са недоспали.
Накратко – масово българските педагози проявяват симптоми на т.нар. бърнаут, или професионално прегаряне. Това показват временните резултати от национално изследване за диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. То се прави от учени от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и е финансирано от Министерството на образованието и науката. Изследването е представително, в него са включени 1000 педагогически специалисти от цялата страна – от малки и големи населени места. Официално ще бъде представено на конференция в Пловдив на 12 декември.
Девет от десет от анкетираните учители (84,7%) нареждат лошото поведение на учениците на челно място по значимост като източник на стрес. Следващият най-широко разпространен фактор за професионално прегаряне сред преподавателите е липсата на мотивация за учене от страна на учениците. 74,9% от анкетираните педагози и възпитатели са го посочили като значим източник на стрес, с който учителите се сблъскват в работата си.
Шест от десет изследвани (61,1%) отговарят, че изпитват потребност от развитие на умения за разрешаване на конфликти в системата учител – родител – дете. Общо 73,4% от анкетираните посочват, че не намират време и енергия за редовна физическа активност, с която да разтоварват от напрежението и да се поддържат в тонус.
65% от участниците в анкетата пък информират, че изпитват потребност от развитие на умения за справяне с хроничния стрес на работното място. Според специалистите изключително обезпокояващ е фактът, че почти половината от изследваните учители и възпитатели (48,1%) посочват, че страдат от хронично недоспиване. За целите на изследването се използват два метода: сертифициран метод за оценка на стреса в работата (Burnout Q) и авторски въпросник за влиянието на факторите на професионалната, семейната и социалната среда върху появата на бърнаут синдром при педагогическите специалисти, обясни доц. Юрий Янакиев от Пловдивския университет. Той преподава в катедра “Психология” и е заместник-декан на Педагогическия факултет.
Чете лекции в редица чуждестранни университети и членува в престижни международни организации. Научната му продукция наброява над 60 публикации, значителна част от които са посветени на справянето с хроничния стрес и агресивното поведение. Според него наистина голям проблем е, че учителите не са научени да се справят с конфликти в системата учител-родител-дете. Те не получават подобно обучение по време на университетската си подготовка, няма и допълнителни курсове, които да ги подготвят.
“Оказва се, че при общуването си с учениците на тях им се налага да наложат спокойствие, да мотивират. Ако не създадат подходяща учебна среда, те не могат да си вършат работа”, обясни доц. Янакиев. Липсвала им подготовка също за изграждане на лидерски умения, да се справят с групова динамика.
Според изследването стресогенни фактори в организацията на учебния процес са претоварване с административни формалности, справяне със задачи, които противоречат на здравата логика, несправедливо възнаграждение, промени на учебната програма в последния момент. Правим крачки по отношение на облекчаване на административната тежест на учителите, електронизираме част от документацията, електроните дневници също помагат, каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Над 2/3 от родителите са склонни да подкрепят училището и учителите. По-лесно се справяли училищата, които имат истинско партньорство с родителите.
Доц. Юрий Янакиев: Първият етап е емоционалното изтощение, накрая е апатията
– Доц. Янакиев, какви са методите ви на изследване на бърнаут синдома при учителите?
– Единият е сертифициран тест – най-използваният в цял свят за изследване на бърнаут синдрома. Включва 24 въпроса. Има и друг въпросник, посветен на факторите, за да може ефектът на бърнаут да се изрази по най-силния начин.
– Какви са етапите на стреса?
– Според теориите за хроничния стрес, който се нарича дистрес, първият етап е свързан с емоционалното изтощение. Когато нямаш вече достатъчно емоционална енергия, за да може да вникнеш в проблемите на другия. При учителите това се появява лесно, при лекарите също, защото се пренасищат от общуването и всякакъв контакт изисква сериозен емоционален заряд. Започват да преминават към механично отношение към хората. Точно в това се изразява деперсонализацията. Не виждаш полза от работата и това води до още по-голямо изтощение. Първият етап е първоначалното изтощение, а вторият – отдръпването от другите. Както казваме в психологията, това е защитен механизъм. Оттам нататък прекаленото отдръпване не дава възможност на човек да погледне на другия като на човек. Стигаме до последната фаза на бърнаут синдрома, която е свързана с апатията, отказ дори от амбицията да постигнеш нещо повече. В началото на работата някои хора имат прекалено големи очаквания, това е т.нар. етап на медения месец. През медения месец като в семейството инвестираме от себе си, представяме си нещата прекалено хубави. Голямото разочарование настъпва вследствие на големите очаквания. Учителите нерядко попадат в среда, в която поведението на учениците често е лошо, проявяват агресия, липсва мотивация. Тогава си дават сметка, че няма какво да постигнат въпреки енергията, която са похабили. Вторият етап е отрезвяването от разминаването с очакванията, който пак допринася за затварянето в себе си на учителите, особено при условие че нямат подкрепа от страна на ръководството или колегите.
– Кои са адекватните механизми за справяне с хроничния стрес?
– Когато имаме редовна физическа активност, развиваме устойчивост към стрес. Когато се наспиваме, също успяваме да бъдем по-резистентни на стреса. Когато имаме време за хоби и културен живот, когато успяваме да изживяваме своите креативности в социалното пространство, тогава пак нещата изглеждат солидни.
Източник: www.24chasa.bg
Снимка: pixabay.com