Кампанията „Пренаписваме истории“ представя млади хора, които Национална мрежа за децата е подкрепила, за да развият своя потенциал и да се превърнат в успешни личности. Целта е повече хора да се запознаят с работата на Мрежата и да станат част от нейната кауза.
Запознайте се с Юлиана Руменова, която е сред младежите, участвали в програмата на младежка мрежа Мегафон. Родом е от Самоков, в момента живее в София. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като начален учител в 55 СУ „Петко Каравелов“. Занимава се с европейски проекти, насочени към развитието на младите хора и младежките работници.
По какъв начин Мегафон и Национална мрежа за децата са подпомогнали твоето лично развитие? Как ти помогнаха да израснеш като личност, да се развиваш и да станеш независима?
До голяма степен участието ми като доброволец в Национална мрежа за децата ми помогна да развия редица качества и умения, които от своя страна ме изградиха като личност. Опитът, който натрупах като доброволец, повлия до голяма степен избора ми на професионално развитие. Мнозина, които ме познават от времето, в което бях част от Национална мрежа за децата, вероятно са изненадани от избора ми да работя в сферата на формалното образование и обучение, защото има повече неща, които не харесвам в това образование. Правейки този избор, си дадох сметка, че най-добрите промени се случват отвътре навън. Срещата с неформалното образование по време на доброволческия ми път в Мрежата отвори нови хоризонти пред мен и ми помогна да „изляза от кутията“. Даде ми повече увереност и възможност да изразявам мнението си, без да бъда осъждана.
Имаш ли ментор, вдъхновител, добър пример?
Нямам конкретен човек, когото бих могла да посоча като пример. За мен пример винаги са били родителите ми, както и всички хора, от които на един или друг етап от живота си съм се учила на нещо. Добри примери има много и ако човек е достатъчно наблюдателен, може да ги открие под носа си и да вземе най-доброто от тях.
Защо е важно според теб да се чува детският глас?
Моето мнение винаги е било, че политиките за деца и въобще всички решения, които засягат децата, трябва да бъдат повлиявани по един или друг начин от деца. Възрастните трябва да знаят от първо лице от какво имат нужда децата, за да могат да дадат най-доброто за тях. Ако не чуваме децата, понякога сме склонни да правим нещо уж за тяхно добро, а в същото време да не им помагаме никак.
Какви са важните условия едно дете да се развие и да бъде успешно и щастливо?
Според мен едно дете трябва да се чувства спокойно и подкрепяно. Трябва да получава информация, която го касае, и да му бъде дадено право на избор.
Какво според теб трябва да се промени в грижата на държавата към децата?
В държавата има много хора, които ги е грижа за благото на децата. Ако всички те работят в синхрон, по всяка вероятност грижата за деца би била по-пълноценна. И ако някъде там тези хора решат да се допитат и до децата (не само да се допитат, но и да анализират мнението им), би било още по-добре.
Как виждаш своето бъдеще?
В бъдеще се виждам обградена с деца, както съм и сега. Надявам се никога да не загубя способността си да се вслушвам в децата и винаги да има на какво да ги науча. Надявам се да имам възможността да ги водя по техния път и да подпомагам техните избори. Вярвам, че един ден ще бъда добър родител и за моите деца. Надявам се, че всичко, което не ми харесва във формалното образование, ще се промени малко или много и ще излезем от „кутията“. Вярвам, че е възможно управляващите да се вслушват в учителите, техните идеи и тяхното мнение. Изглежда далечно, но не и невъзможно. Ще продължа да работя в името на децата и да защитавам позицията си.
Прочети и интервютата с Анна – Мария ТУК, с Джовани Евстатиев ТУК и с Ана Кръстева ТУК
