Явор Сидеров е учил съвременна история и политически науки в университетите на Сидни, Калифорния-Бъркли и Оксфорд. Преподавал е в университетите в Западна Австралия, Бъркли и Американския университет в България. Журналист, съветник на двама вицепремиери по антикорупция и миграция, Явор е съавтор на учебници по история и гражданско образование.
Защо темата за децата почти отсъства в предизборните кампании?
Защото е „трудна“, а никой не иска да включва трудни теми в кампанията си, особено такива, които не оставят никого безразличен. В темата за децата се събират всички недъзи на обществото ни – проблемите на образованието, на здравеопазването, на социалната политика, бедността, дискриминацията, насилието – всичко това засяга най-болезнено и трайно именно децата. Да включиш тази тема в предизборната си програма означава да имаш конкретни политики за решаване или поне за борба с всички горепосочени обществени язви. Политиците са прагматични и мнозинството от тях не засягат в дълбочина проблеми, които нямат бързо и лесно решение. Не помага и липсата на каквато и да е приемственост в политиката, едно поради мандатното мислене, друго поради високите нива на противопоставяне между партиите. Не на последно място, децата нямат лоби. Родителите им не са истинско лоби, защото в голямата си част са пасивни. Майките с колички са мощен стимул за политическа промяна, но степента на мобилизация дори при тях е слаба.
Коя е най-важната промяна, свързана с политиките за децата и семейството, която трябва да направят новите управляващи?
Да се освободят от партизанщина. Демографската криза на България е катастрофална и за да забавим тренда, необходимо е да имаме консенсусна политическа воля, дългосрочно стратегическо мислене и работещи институтции. Това от страна на държавата, разбира се, защото темата за децата е поле, в което се пресичат личното, семейното, общественото и държавното. Раждаемостта е лично решение, което всеки взима според свои вътрешни критерии. Появата на дете е част от периметъра на неприкосновеното лично пространство. Но тогава, когато детето се роди и влезе в съприкосновение с институциите, тогава, когато отглеждането и възпитанието му в някаква степен зависят и от обществото и държавата, те трябва да са на висотата на задачата. Общества, институции и държави, раздирани от корупция и противоречия, не са добра среда, в която да се роди и порасне дете.
В коя сфера са най-сериозните проблеми на децата в България?
Във всички. Човек трябва да живее в пълна изолация, за да не види детската и родителската бедност, недостига на градини, мизерните майчински, кошмарните тротоари…
А какво най-много липсва на родителите?
Родителски умения. Така, както жилището ще бъде най-голямата инвестиция в живота на повечето хора, родителството ще бъде най-голямата отговорност, която някога ще носят. Абсурдното е, че нито едното, нито другото се преподават. Няма училище за купувачи на имоти, няма училище и за родители. Детето не е приз, не е нещо, което създаваме, за да сме като другите или пък за да проектираме върху него собствените си разбирания за успех. Не е и отдушник за фрустрациите ни. Но тези неща се казват почти винаги, когато вече е късно.
Кое е най-важното условие децата да се развиват и да живеят добре в едно общество?
Да бъдат обичани, преди всичко. Да бъдат възприемани като хора с конкретни и специфични за етапите от израстването им нужди и тези нужди да бъдат посрещани.
Възможно ли е политическите сили да се обединят в полза на децата? Колко далеч са идеологически?
У нас грижата за децата не е въпрос на идеология, терен за състезания между философски школи, а на практика, на улесняване на взаимодействието между деца, родители и институции. Не вярвам, че българската политическа фауна има разбиране за това какво трябва да се направи, а и твърде често привидно ясни и конретни задачи се оказват предмет на корупционни практики. Вижте сагата с Националната детска болница. Каква идеология има в този скандал, какъв сблъсък на мнения, на различно разбиране за нуждите на детското здравеопазване? Има обществена поръчка и бюджетни пари.
По какъв начин кампанията „Парламентарна група за децата“ може да бъде полезна за бъдещето на децата и семействата?
Ще бъде полезна, ако допринесе за създаването на устойчива група за натиск, на безкористен лобизъм.
