Искаме да ви разкажем една история за тийнейджърски бунт. За подражание на по-големите братя и избора на по-лесния, макар и не правилен път. Става дума за бунтарско поведение и извършена кражба от един младеж, а по-късно за пълен обрат в живота му в рамките на кратък период.
През изминалата година в приюта за юноши към Фондация “Конкордия България” социално-педагогическият екип се сблъска с двукратни кражби, извършени с участието на един от нашите тийнейджъри. Такива прояви са определяни като девиации в поведението. В контекста на въпросния случай кражбата е нещо нормално за общността, в която детето е израснало, както и за повечето му връстници. Пред екипа на приюта изникна въпросът как да помогнем на този иначе талантлив млад човек. За случая бяха сигнализирани съответните органи, но както обикновено, реакциите и работата им са твърде бавни и не включват индивидуален подход. В този случай имаше нужда от спешна и интензивна намеса и твърда позиция, която показва на момчето, че деянието е неправилно и че обществото не толерира подобни прояви.
Младежът и приятелите му бяха на среща в Детска педагогическа стая, след която обаче той се върна победоносно в приюта с думите: “И какво може някой да ми направи?!”. Той се чувстваше като герой, без да съзнава неправилността на постъпката си, а и няма как, след като моделът при възпитанието му е бил такъв.
Основната грижа за поведението на потребителите на социални услуги винаги е в ръцете на персонала, работещ с младежите. Трябваше да успеем да формираме отговорност и чувство на уважение към личното пространство и вещите и другите.
Направихме абсолютен рестарт на индивидуалния план на момчето, в супервизии бе обсъден подходът на работа. Младежът беше подсигурен в битовите му потребности, но за всяко друго негово желание – тренировки по футбол, развлекателни дейности и допълнителни неща и събития, той трябваше да се пребори.
Тъй като прагът на търпение е нисък в тази възраст, за добро поведение и минимални успехи момчето беше поощрявано. Заложихме на постепенните действия, ясно зададените индивидуални критерии и систематичността в действията на екипа. На няколко пъти момчето не си вярваше, че му се полага нещо по-добро, но това беше изговаряно с екипа. Тъй като то има страст към футбола и спортът му се отдава изключително много му припомняхме, че е на няколко крачки да се пребори за място във футболния ни отбор и да започне отново да тренира. Екипът беше твърд и подкрепящ, изискващ и стимулиращ.
За една година и няколко месеца, момчето реабилитира поведението си и положи голямо старание за развитието си. В момента дори се изявява като ментор и коректор за останалите момчета в групата, тъй като притежава много развито чувство за справедливост.
