Разговор с Милена Паунова, логопед от частно начално училище „Милеа“, по повод световния ден на информираност за аутизма
Как възникна идеята да създадете училище с приоритет върху предлагането на условия за пълноценно приобщаващо образование?
Преди години направихме анкета на децата от център за езиково и говорно развитие „Милеа“ как си представят тяхното училище. Решихме да следваме техните описания и указания и да създадем мечтаното училище, в което има люлки, батути, шведски стени, ходи се по пантофи и може да се дъвче дъвка по време на час. Сега имаме за цел да вдъхновим всички училища в България да последват нашия пример и да въведат материална база, съобразена с детските представи за учебно пространство, която да стимулира усещане за щастие, активно учене, комуникативно и когнитивно развитие. Разчитаме, че все повече хора ще ни подкрепят, че всяко дете може да учи, да бъде прието и да развие своя заложен потенциал.
Милеа е начално училище и в този етап от своето образование всяко дете има нужда от приобщаване. Преходът от детската площадка към буквите е стресиращ за много деца и родители, а за родителите на децата, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, е истински кошмар. Поради тази причина искахме да изградим среда на доверие между тях и училището, защото когато родителят е спокоен – детето в училище се чувства прекрасно.
По наредбите на МОН масовите училища трябва да осигуряват подкрепа на децата със специални образователни потребности, но как стоят нещата на практика?
В Наредбата за приобщаващо образование са заложени и разписани безспорно добри идеи, но какво се случва при реализирането им? Все още на много места прилагането на наредбата за приобщаващо образование е буквален прочит или имитация. Какво ще рече имитация? Когато един учител трябва да обучава 30 деца, той не е в състояние да обърне адекватно внимание на едно дете със специални потребности, тъй като трябва да работи с целия клас и в крайна сметка детето остава в изолация. Не малко са случаите, в които деца минават на индивидуални форми на обучения (посещават занимания в определени часове) или посещават занимания само при ресурсен учител в отделен кабинет. Децата не са сред връстниците си, защото училището няма възможност и ресурси за приобщаващо образование, учителят не е получил съдействие и подкрепа. Друг абсурден за мен прочит е родителят да бъде придружител и да стои в час с детето си. Така той е принуден да напусне работа и да ограничи социалния си живот.
Педагогическият екип от учители не е подготвен за работа, в която да оказват допълнителна подкрепа на децата, които имат нужда от такава. Едва през последните години учителите, които завършват различни университети в България, имат минимум часове за работа с деца със специфични обучителни трудности. Както теорията, така и практиката им е крайно недостатъчна за срещата им с тези малки ученици. В много училища учителят е в правото си да разреши или забрани влизането на ресурсен учител или родител в класа и често детето със специални образователни потребности или специфични обучителни трудности се оставя без придружител.
С какви проблеми се сблъскват родителите на децата от аутистичния спектър?
На първо място е това, че родителите трябва да стоят с децата си в училище. Причината е, че самите учители не са подготвени за работа с деца със специални обучителни потребности и/или нямат помощник учители, средата не е подходящо структурирана и не отговаря на нуждите на децата, не се отделя достатъчно време за работа с дете, сами разбирате, че два пъти седмично 40 мин.с ресурсен учител е, меко казано, смешно.
Често се случва родителите на останалите ученици в класа да са негативно настроени към интегрирането на дете със специални образователни потребности или специфични обучителни трудности и този негативизъм се предава и на децата.
Липсата на информираност и разяснителни кампании от самото училище преди началото на всяка учебна година с всички родители, които да имат за цел да разкажат какво е това приобщаване, създава пречки за ПРИЕМАНЕТО от повечето деца. Защото много често родителите не знаят как да обяснят и да предадат тази емпатия на своето дете, което ще се срещне с различен връстник.
Какъв е вашият подход към децата от аутистичния спектър, така че обучението и приобщаването им да бъде пълноценно? Какви са резултатите от вашата работа?
В училище „Милеа“ го наричаме сензорно-базиран обучителен подход. Децата се включват активно в учебния процес през дейности, свързани с движение и сензорна стимулация. По този начин образователните дейности стават желани като игра и преживяване. Сензорно-базираният обучителен подход е мултисензорен подход и предоставя възможност да се отчитат и стимулират индивидуалните възможности и силни страни на всеки един ученик, без значение дали е със стандартно или специфично развитие. Използваме много визуална подкрепа, която изключително подпомага организирането и структурирането на учебния процес. Таблата, картинките, стикерите осезаемо подреждат деня на всяко дете в училище. Към този подход отскоро въвеждаме допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) – това са всички методи за комуникация, които допълват или заместват говора и писмената реч.
Не на последно място за успешната работа с децата от аутистичния спектър и с други предизвикателства в обучението е необходим екип от специалисти, с които едно училище да разполага. За нас този екип включва – специален педагог, който може да бъде ресурсен учител, помощник учител, ментор , психолог, ертогерапевт, монтесори педагог, логопед и други, които да са в ежедневна връзка с децата, родителите и в постоянна подкрепа на основните учители в клас.
Успешната образователна дейност изисква и материални ресурси, които са подходящи за всички деца : столове с топки, чинове с двигателни елементи, специални тренажори за писане, шведска стена и други забавни за учене неща. Нашите добри резултати се дължат на съчетаването на добра и подходяща за децата в начален етап материрална база и екипа от специалисти, с който се гордеем. Всеки, който посети училището ни, може да види усмивките на децата и учителите ни. Удоволствието да принадлежиш към общност и да споделяш време с връстниците си. Нашите резултати са спокойни и приети деца.
По какъв начин помагат гражданските организации?
Ролята на гражданските организации в системата на образованието е особено значима по отношение на промяната на нагласата към образованието на деца със специално образователни потребности и деца със специфични обучителни трудности. Именно те могат да водят диалог с властта и да изискват действия и промяна на образователната ни система като цяло. Да оказват конкретна подкрепа по отношение на осигуряването на подходяща за децата в начален етап на образование училищна материална база. Да предоставят обучения и ресурси за учители и специалисти за работа с деца и родители и въвеждане на нови педагогически практики. Личният ни опит е с няколко организации като „1 Процент Промяна“ и членството ни в „Национална мрежа за децата“, които ни подкрепиха по време на дистанционното обучение да осигурим нужните специални обучителни средства в домашна среда и подходиха с разбиране към нашата мисия.
Гражданските организации могат да бъдат особено влиятелни върху нагласата, че ние като общество трябва да се научим да приемаме различията и въобще това страхотно невроразнообразие, в което сме всички, като част от нормалността и красотата на живота.
Какви са предизвикателствата и перспективите пред вас?
Екипът на Милеа има различни предложения и идеи за продължаване на образованието на децата след началния етап от тяхното обучение, които с радост бихме споделили с хората, от които зависи те да бъдат осъществени. Приобщаващото образование не трябва да има за цел да направи всички деца еднакви, а да покаже ,че различни облаци сме в едно небе и да създаде усещането за принадлежност и увереност в учениците със специални потребности. Предизвикателство за нас е да покажем и докажем, че всяко дете може да бъде успешно, но само тогава, когато то е прието такова, каквото е. В подходяща и подкрепяща среда децата с аутизъм могат да покажат и дадат много от себе си. Това, от което те имат реална полза, не е сравняването им с връстниците и съучениците, а усещането за собствен успех и приобщеност.
Надяваме се да разширим своята дейност и вместо един първи клас, съвсем скоро да имаме две паралелки и нови възможности да постигаме добри резултати в обучението и приобщаването на деца в начален етап на образование.
Вярваме, че ако се разбере смисълът и идеята на приобщаващото образование, то може да се случи във всяко едно училище със СЪРЦЕ и УМ.
Всяко дете може да постигне повече – с обич, разбиране и приобщаващо училище!
