Всяко десето дете в България е със специални образователни потребности. Това съобщи Татяна Предова от дирекция „Достъп до образованието и подкрепа на развитието“ в просветното министерство. Експерти обсъдиха затрудненията на малчуганите от първи до четвърти клас по време на семинара „Психологична и психотерапевтична работа с деца със специални образователни потребности – практики и перспективи“, който се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Всеки десети малчуган изпитва сериозни затруднения при разбирането и запомнянето на уроците в училище. В голяма част от случаите децата имат различна форма на дислексия, която обаче не е открита. На преден план при затрудненията излиза и трудността на учебния материал, както и начинът на преподаването му.
В същото време проучване в Великобритания показва, че над 80% от тези деца по-късно стават част от улични банди. Проучванията за деца със специфични образователни потребности в България от 1989 г. показват, че всяко 18-о дете има подобен проблем. Изследване от 2007 г. в Плевен констатира, че 14-15% от децата са със специфични проблеми.
Специално внимание бе отделено от експертите, за да обяснят какво точно представлява дислексията. Ива Бонева, изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование, подчерта, че много често учители и родители не са подготвени да разпознаят различните видове дислексия при детето.
В резултат на това му слагат етикет „мързеливо“ или „глупаво“ и въпреки че една част от тях компенсират учебния материал, понякога им остава трайна психологическа травма. Според нея тези, които по-бавно са наваксали уменията да четат или смятат, често изграждат комплекс за малоценност, откъдето идва и нежеланието им да се захванат с нещо ново, тъй като очакват провал.
Често от децата имат нарушени функции на част от мозъка, което ги кара да виждат буквите като подскачащи или плуващи, а това не им позволява да четат нормално. Много често малчуганите са хиперактивни, което им пречи да се съсредоточат в час. За това „помага“ и скучното преподаване на урока, смята Бонева. Това обаче не им пречи да виждат в 3D-формат или да имат фотографска памет.
Специално сформирана група в просветното министерство работи от началото на годината. Експертите трябва да създадат държавни стандарти за приобщаващо образование за такива деца, обясни Предова. Очаква се предложенията да залегнат в новия закон за предучилищното и училищното образование.
Източник: в.“Новинар“
