Един от десет настоява за развитие на приемната грижа
Мнозинството от българските граждани се отнасят положително към влизащата в сила от 2013 промяна в Закона за закрила на детето, която криминализира изоставянето на бебета в социални домове. Данните са от специалното социологическо проучване на ББСС “Галъп интернешънъл” по темата грижа за децата, лишени от родителска грижа, проведено по поръчка на вестник “Класа”.
Условията, в които живеят и растат децата, лишени от родителски грижи, от няколко години са под постоянно обсъждане. Основната насока, по която работят правителството и водещите неправителствени организации, занимаващи се с грижата за децата, е намаляване на броя на деца, настанени в институции, и увеличаване на популярността на приемната грижа, осиновяването и подпомагането на родители в затруднено положение. Най-новата предвидена от управляващите мярка е забраната за изоставяне на бебета и малки деца до 3-годишна възраст в социални домове. Родителите, които не са в състояние да с грижат за децата си, трябва да ги настаняват в приемни семейства или при осиновители.
Най-новата инициатива на управляващите, целяща да намали броя на децата в сиропиталища, се ползва с високо обществено одобрение на пръв поглед. 75% от пълнолетните българи поставят положителни оценки. Одобрението е по-високо сред жителите на столицата и българите със средни доходи.
За съжаление положителните оценки на българите за законодателната промяна не съответстват на очакванията им за реалния резултат от кампанията. Мнозинството от българските граждани са на мнение, че законите в България невинаги се спазват – тази нагласа се потвърждава и в конкретния случай. Цели 40% от населението са на мнение, че забраната за изоставяне на бебета в социални институции няма да се спазва наистина. Едва 30% са твърдите оптимисти, които вярват, че наличието на забрана ще доведе до по-малко деца, растящи извън семейна среда.
На въпроса коя би била най-ефективната мярка за намаляване на броя на изоставените деца една трета от българите отговарят – по-високи детски помощи и въобще финансиране за родителите. Тази нагласа е най-широко споделяна от жителите на селата и малките градове, хората с основно и по-ниско образование, както и българите с доходи под средното равнище.
Малко над една пета от населението пък смята, че по-сериозното обучение на младите хора по полова грамотност и начини на контрацепция ще доведат до по-малко деца без родителска грижа.
Улесняването на процедурите по осиновяване и грижа за деца в приемни семейства са подкрепени като най-ефективни мерки съответно от 21% и от 10% от населението. Тези мерки са доказали своята ефективност в много страни извън България, а у нас все още остават относително непопулярни, а дори и ненапълно ясни на широката аудитория. В подкрепа на по-лесните и бързи процедури за осиновяване и приемна грижа се обявяват българите с висше образование, столичаните, модерните българи и българите с доходи над средните.
Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1011 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на “Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
Източник: в.”Класа”