Позиция на Национална мрежа за децата по Проекта на Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030.
Създаването на функционираща система за подкрепа на социалното включване и превенцията на маргинализацията не само на отделни индивиди, но и на цели групи в обществото е единственият път към преодоляване на трайната, предаваща се през поколенията бедност, по която България от десетилетия е на тревожно челни места по показателите на ЕС.
Инвестициите в деца, особено в настоящата ситуация на пандемия и очакваните кризисни последствия от нея, са от ключово значение за проспериращото развитие на обществата в следващото десетилетие. От прегледа на изпълнението на предходната национална стратегия не става ясно какви финансови ресурси и как точно са били инвестирани в целите за намаляване на бедността и социалното изключване при децата и семействата. Няма оценка на ефективността от тези инвестиции, с оглед на вземане на оптимизирани и адекватни мерки в новата стратегия. Такъв анализ, извършен по сектори е ключово важен, с оглед на правилното планиране и разходване на публичните ресурси и привличане и разширяване на източниците за подкрепа на уязвимите групи деца и техните семейства. За целта на този анализ, Национална мрежа за децата може да осигури активно и съдържателно партньорство при проследяване инвестициите на държавата чрез своя финансови инструмент за проследяване на инвестициите в деца (ИФИД) в областите образование, здравеопазване и социални услуги.
Изключително тревожно за нас е отчетеното увеличение на броя на живеещите в бедност сред децата: вместо да намалее, техният брой нараства с 6700, спрямо базовата 2008 година, а работещите бедни (част от които са родители) е нараснал с приблизително 29 хиляди, спрямо 2008 година. Недопустимо е тези показатели да сочат увеличение след влизането на България в Европейския съюз, когато би следвало да се подобряват всички показатели за социално включване и стандарт на живот, предвид много по-голямото финансиране на секторите и категоричните ангажименти на страната по редица документи, гарантиращи благосъстоянието на гражданите и конкретно децата.
Предвид възможностите, които предоставя обсъждания в момента Проект на План за възстановяване на България и очакваното безпрецедентно финансиране по него, смятаме, че двата документа трябва да се обвържат и да се разглеждат в един и същи контекст на справяне с бедността и социалното изключване, които неминуемо се увеличават по време на и след пандемията, най-остро за най-уязвимите групи.
Като неправителствена организация, която вече десетилетие работи за развиване и насърчаване на детското и младежко участие, призоваваме за създаване на условия за включване на автентичното мнение на децата иостаналите уязвими групи в изработването на Стратегията, както и във всички други документи, засягащи пряко техния живот, каквито са най-добрите практики и препоръки на КООНПД.
За да се осигури максимален ангажимент на държавата към благосъстоянието на децата, бихме препоръчали в Стратегията да залегне отделен раздел, който да засяга само политиките, касаещи специфично децата и младежите и тяхната защита.
Специфични препоръки
- По отделните цели на Стратегията, с някои изключения няма заложени индикатори за деца или семействата с деца, както и индикатори за деца с увреждания или специфични потребности.
- В Раздел VIII Изпълнение и мониторинг към всяка от целите следва да бъдат заложени много ясни индикатори за изпълнение и резултат, за да бъдат мониторирани и оценявани ефектите от тяхното изпълнение на равни интервали и в края на периода на действието на Стратегията.
- Извън обхвата на Стратегията остават и децата в конфликт със закона и с различни противообществени прояви – по данни на НСИ близо 10 000 деца се водят на отчет в детска педагогическа стая. Тези деца в масовия случай сами са жертва на престъпления от страна на собствените си семейства, поставени в ситуация на риск, неглижиране, бедност, неподходящи или липсващи жилищни условия, отпадане от образователната система, без гарантиран достъп до здравни грижи. Особено внимание и усилия следва да се насочат към тяхната защита и интеграция в обществото, защото само това би гарантирало успешен живот като самостоятелни възрастни, а не поредните ползватели на социалната система.
- В Приоритет 6: Подобряване на капацитета и взаимодействието в сферата на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги при реализиране на общи цели за социално включване следва да се добавят като специфична целева група (чрез данни за настоящето състояние и индикатори за проследяване) децата от рискови групи и по-конкретно децата в конфликт със закона или други прояви, които се водят на отчет в детска педагогическа стая.
- Специфична цел на Стратегията в приоритетите, свързани с достъп до здравеопазване и качествени социални услуги незабавно трябва да стане реимбурсирането и гарантирането на достъп до ентерални храни за всички деца с увреждания, които имат нужда от тях. В момента държавата е допуснала тези храни да се осигуряват за сметка на семействата, като сумите за тях са непосилни и често се налага храните да се внасят от чужбина чрез приятели и познати, тъй като се изчерпват в аптечната мрежа. Тази ситуация, която е абсолютно немислима за страна в ЕС, обрича на глад и допълнителни усложнения всички деца с увреждания, които използват такива храни, поради реалния риск във всеки един момент да останат без тях.
Предлагаме в Приоритет 3: Равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване да се добави:
- Задължително осигуряване на достатъчно количество ентерални храни от специфични дози и съдържание според нуждите на децата с увреждания, които имат нужда от тях; пълно реимбурсиране на храните от НЗОК;
- Гарантиране на достъп до стоматологични услуги за всички деца до 18 г. и разширяване на покриваните от здравната каса стоматологични дейности.
- Слабо застъпени са мерките за достъп до спорт, култура, отдих за децата, гарантиран достъп до транспорт. Много често достъпът до тези измерения на всекидневния живот е частично гарантиран само за децата, посещаващи училища или детски заведения, а те сами по себе си не са на практика достъпни за всички деца в България.
- Предлагаме в съответните приоритети 5, 6 и 7 да бъдат добавени разширени мерки по тези показатели.
- Разписаните мерки за данъчни облекчения за семейства с деца и подкрепата в областта на жилищната политика за млади семейства с деца са недостатъчни и следва да се разширят и задълбочат.
Бихме искали да подчертаем и важността на активното участие на гражданския сектор и неправителствените организации в целенасочените действия за постигане на поставените цели. Готови сме да бъдем партньори в работата на всички инситуции и да подкрепим изпълнението на целите със своя опит и експертиза.
Снимка: pixabay.com
