Интервю с Антония Василева от Асоциация „Родители“
Г-жо Василева, какви са наблюденията ви – има ли ръст на сигналите за онлайн тормоз към децата по време на пандемията?
– Да, има ръст на сигналите на деца с онлайн проблеми като цяло. По отношение на сигналите, които имахме на Консултативната линия за онлайн безопасност – 124 123, особено в първия период на пандемията – март-май миналата година, имахме изключително висок скок на тези сигнали. Същото се отнася и за Горещата ни линия, която е платформа към сайта ни www.safenet.bg. Нека уточня, че Центърът за безопасен интернет има две услуги – едната е за докладване на киберпрестъпления срещу деца и Консултативна линия 124 123. В периода март-май 2020 г. на Горещата линия имахме 60% ръст на случаите, а на Консултативния телефон – над 50%. Прави впечатление, че за периода на цялата пандемия по отношение на онлайн тормоза няма сериозен ръст на сигналите. В същото време обаче забелязахме един друг проблем – по време на онлайн обучението се влошиха отношенията между деца, които дотогава не са имали дрязги в училище. Това вероятно се дължи на факта, че децата не са запознати добре с принципите на позитивната комуникация в онлайн пространството. Знаете, че те изведнъж бяха извадени от нормалната си училищна среда, в която има едни порядки и правила. Оставени сами изцяло в онлайн среда, ги свари неподготвени, без необходимите знания как да общуват, без да се нараняват. Прави ни впечатление също, че през този период се създадоха повече вайбър и месинджър групи, където децата обаче започнаха да се обиждат пред всички или да изолират определени ученици, което е проява на онлайн тормоз. През цялата 2020 г. и сега, когато част от учениците продължават да са в дистанционно обучение, имаме повишен брой обаждания от родители. Основните им въпроси са свързани с безопасното поведение на децата в мрежата, технически настройки на профилите им, което е чудесно. Но за съжаление забелязваме рязък спад на обажданията от страна на учителите.
Как си обяснявате това?
– Вероятни поради цялата ситуация и предизвикателствата с дистанционното обучение вниманието на учителите към онлайн рисковете е намаляло. Може би сега по-трудно забелязват проблемите, свързани с онлайн тормоза например. Може би общуването в интернет средата се е отразило на доверието между учители и деца.
Според изследване на Коалиция за медийна грамотност, направено в края на първата социална изолация през 2020 г., 3 от 5 деца са страдали от лоша интернет връзка, а всяко трето дете се е сблъскало със злонамерено поведение на свои ученици.
Иначе родители ли предимно подават сигнали за онлайн тормоз?
– Основно родители и деца подават сигнали в последната една година.
Тоест самите деца не се притесняват да ви звънят.
– Не, в никакъв случай не се притесняват да звънят, имаме и чат модул, в който може да ни пишат, децата често го предпочитат. Това, което им дава усещане за спокойствие, всъщност е, че разговарят с експерти, които ги изслушват и им помагат, като в същото време могат да останат и анонимни, ако искат. Много често онлайн тормозът е изключително травмиращ и когато се търси съдействие от учител, да речем, много от тях не са подготвени как да реагират. В такива ситуации се действа по традиционния начин – разказва се за проблема пред всички и дори останалите се настройват към този, който се оплаква. Затова децата търсят помощ от нас, на Консултативната линията им даваме конкретни стъпки, които да следват, за да решат проблема. Подкрепяме ги да споделят с родителите си, ако не са го направили, или с друг доверен възрастен, като учител например. Даваме инструменти, с които сами да излязат от ситуацията, което е много важно за тяхното самочувствие и ги насочваме как да избягват бъдещи рискови ситуации. В момента наблюдаваме повече комуникация между деца и родители. Когато има проблем, те търсят първо родителите, отколкото учителите.
Как си обяснявате това? И можем ли да кажем, че пандемията е помогнала за засилване на връзката между родители и деца?
– Трудно е да се направи оценка за това, но от сигналите, които получаваме от родители и деца, изглежда, че наистина има подобряване на връзката между тях. Прекарвайки повече време с родителите си, децата се чувстват по-спокойни да търсят първо тях при онлайн проблем. В същото време се наблюдава известен спад в комуникацията и доверието на учениците към учителите в посока на това, че подрастващите се чувстват крайно неразбрани. В проучване на Коалицията за медийна грамотност в контекста на развиване на умения и дигитално-медийна грамотност по време на дистанционното обучение 45% от участвалите в анкетата ученици твърдят, че учителите им или не са искали обратна връзка от тях, или не са предприели действия, когато са получили такава. Това е донякъде обяснимо, защото интернет е социална среда, в която децата се чувстват доста естествено. За голяма част от учителите мрежата съвсем не е тяхна среда и трудно се адаптираха. Имаше и по-гъвкави, но като цяло учителите подходиха към всичко доста консервативно и се опитаха да пренесат традиционната класна стая, копирайки я в онлайн среда. Това създаде безкрайно много затруднения на децата да учат. Няма как да преподаваш по един и същ начин в училищната класна стая и през дигитална среда. Много малко са добрите примери и, за съжаление, вероятно тепърва ще берем плодовете на тази ситуация.
Според международно прочуване, което бе публикувано преди дни, родители споделят, че особено тийнейджърите вече не искат да излизат навън и че се десоциализират. Имате ли такива наблюдения?
– Това е друга реакция, която обаче е напълно обяснима. И тя не е характерна само за тийнейджърите, наблюдавам го и при моите деца, които са на 7 и 11 години. Много трудно ги извеждах навън, защото ежедневният им баланс се наруши със забраната за разходки в паркове и планини, това оказа влияние върху всички деца според мен, те също бяха изплашени от вируса. Цялата ситуация на социална изолация беше много тежка и за тях, и все още е, но тук е ролята на родителя, когато види такава тенденция, да се опита да й противодейства. Разбира се, при тийнейджърите е по-трудно, защото понякога е непосилно да им наложиш нещо. Но след края на първата вълна на пандемията пък наблюдавахме друг феномен когато се отпуснаха мерките, децата масово не искаха да стоят пред компютри и телефони, а копнееха за контакт на живо. Искаха да излизат навън. Така че според мен сега ситуацията е по-балансирана, не е както през първия локдаун. Но случващото се промени динамиката на живота ни – не само на децата, но и на нас, възрастните. Затова родителите трябва да върнат децата към някаква нормалност. Всички знаем, че подрастващите прекарват много време в интернет, но родителите не бива да се чувстват виновни за това. Просто нека направят така, че това време да е качествено за децата им – да се учат и забавляват там, а не просто да запълват празнота и да бягат от самота.
Другата доста сериозна тенденция, която забелязваме и в международен аспект, е, че има огромен скок на сигнали и случаи за онлайн сексуална експлоатация на деца и разпространяване на голи снимки на подрастващи. Ние сме част от голяма международна мрежа за онлайн безопасност от 35 страни и изводите ни са следствие на сигнали и глобален анализ. Ще ви дам пример, през 2019 година на Горещата ни линия имахме около 9500 сигнала за онлайн сексуална експлоатация на деца, а за 2020-а са 17 000. И това съвпада напълно с докладите на Европол, които посочват, че през тяхната система ръстът на такива сигнали е над 100%. По-страшното е, че по време на пандемията педофилите се развихриха в мрежата, трафикан-тите на хора, които бяха ограничени заради мерките и затварянето на граници, също. Те дори излязоха от тъмната мрежа и все по-активно използват платформите, в които са децата. Те са във Фейсбук, Инстаграм, Тик-Ток, дори играят с тях в онлайн игри под различни никнейми. Така децата все по-често общуват с непознати през тези игри и тези хора използват тяхната уязвимост. Има рискове в мрежата, за които децата не са подготвени. Затова е необходимо да има широка информираност и целенасочена работа с подрастващите, включително и чрез целенасочени държавни политики и подкрепа на гражданския сектор. В началото на пандемията правителството , на Великобритания осигури сериозно финансиране за провеждането на масирани информационни кампании, онлайн обучения на родители, като целта е да се предпазят децата от тези опасности.
Източник: Монитор
Снимка: pixabay.com
