„Наситихме пространството си с много документи, в които твърдим, че имат отношение към проблемите на децата, но практическата приложимост на тези документи е твърде малка, а напредъкът при подобряването на детската инфраструктура, правата и отговорностите на децата – твърде незабележим. Може би трябва да се намерят значително по-практически инструменти, които биха направили тези документи наистина да функционират като регулатори, като действителни двигатели.” Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ доц. д-р Здравко Попов, бивш президент на УНИЦЕФ – България. Според него при въвеждането на ученическо самоуправление у нас трябва да се акцентира върху реалното включване на децата в процеса на вземане на решения. „Едно е да дадеш правото на мнение, на изразяване, а друго – да включиш детето, да му създадеш условия то да участва при вземането на решения относно неговия собствен живот”, заяви Попов и оцени това като „големия проблем на българската обществена среда“.
Различните нива на вземане на решение предполагат и различни възрастови граници и дори когато се говори за начално образование е добре да се чуят децата, а не само тези, които са над 16-годишни. „Всичко е въпрос на някаква взаимна откритост. Възрастният трябва да се открие и да види и своята ограниченост, да не се възприема непременно като властелин на този процес. Много е важно как ще бъде заложен механизмът за представителност на децата в управленческите органи – училища, общински съвети и т.н.”, изтъкна Попов и даде за пример европейските страни.
Източник: БНР
Снимка: morguefile/kakisky
