автор: Р. Михайлова, психолог, Асоциация Родители
Огромен дял от бизнеса с видеоигрите е насочен към децата и тийнейджърите. Днес повече от всякога децата са онлайн и имат достъп до различни устройства. Начинът, по който играят, също се променя. У дома, в училище, дори навън, дете или група от деца с телефони в ръце не е необичайна гледка. За децата видеоигрите са интересни, предизвикателни и предоставят бърз и лесен начин да са част от групата. Обикновеното играене на такива игри е въздигнато дори до спорт със световни купи, които печелят 16-годишни тийнейджъри (Tidy, 2019).
Този интерес обаче буди различни притеснения у грижещите се за децата възрастни, като един от основните е съдържанието във видеоигрите и по-специално – изобразяването на агресия и насилие. Популярното схващане е, че игрите с насилие правят децата по-агресивни и по-склонни да проявяват подобно поведение и в реалния свят.
Теоретични аспекти на проблема с насилието във видеоигрите
Съществуват много и различни теории за човешката агресия и какво я провокира, но за целите на статията ще се спрем върху две основни, които отразяват две популярни схващания относно влиянието на насилието в игрите върху децата. Първата е теорията за социалното учене на Бандура според която, ако едно дете наблюдава модели на агресивно поведение, то се научава, че това е приемлив начин за справяне и започва да го използва в различни ситуации (Bandura, 1977). Тези модели могат да се наблюдават в семейството, общността и се отразяват и от медиите. Важен елемент от теорията е, че агресивното поведение се превръща в още по-устойчив модел, ако то е подкрепяно и възнаграждавано. Другата теория е тази за катарзиса, според която натрупаната агресия трябва да се проявява по безопасен за индивида и околните начин (Bushman, 2002). Следвайки тази теория, би трябвало да се допусне, че игрите с насилие служат като средство за освобождаване на напрежението в контролирана среда, което намалява риска от прибягването до агресивни действия в реалността. Въпреки че към теорията са отправени някои критики, тя продължава да отразява някои популярни схващания за ефекта на видеоигрите върху децата.
Известна част от емпиричните изследвания по темата се обединява около заключението, че излагането на съдържание с насилие може да има следните ефекти върху детската психика и здраве: засилени агресивни мисли, гневни чувства, физиологична възбуда, враждебност, агресивно поведение, десензитизация спрямо насилието, намаляване на просоциалното поведение и емпатията (Anderson et al., 2017; DeCamp & Ferguson, 2017). Тези резултати обаче много лесно могат да бъдат извадени от контекста на цялостните изследвания и да послужат за изкривяване на информацията в масовите медии и по този начин да се стигне до заключения на ниво общество, че игрите с насилие винаги водят до по-агресивно поведение, без да се отчитат множество допълнителни фактори, които също играят важна роля при детската агресия.
Върху причините едно дете да се държи по агресивен начин и да има прояви на насилие, влияние могат да имат и други фактори (извън видеоигрите): семейна среда, генетична предиспозиция, пол, вече съществуващ психически проблем, употреба на психоактивни вещества, непосредствена среда, в която детето расте (квартал, училище и т.н.) (DeCamp & Ferguson, 2017). Натрупването на различни рискови фактори е много по-вероятно да доведе до агресивно поведение, отколкото играенето на видеоигри само по себе си (Anderson et al., 2017). Важно е да се отбележи и че корелацията невинаги означава каузалност, т.е. необходими са допълнителни, добре конструирани изследвания, засягащи проблема за етиологията на детската агресия.
Практически насоки
За да се избегне етикетирането на децата като „лоши“ или „агресивни“ и за да не се прехвърля цялата вина върху игрите с насилие, а да се търсят и другите възможни фактори, професионалистите, работещи с деца, могат да следват няколко насоки в практиката си:
- Разглеждайте всяко дете като отделен случай – с неговата история, семейство и опит. Вземете всички тези фактори предвид, когато правите преценка за това какво може да е провокирало агресията.
- Успокойте родителите, че агресивността е част от израстването и понякога може да е в резултат на липса на достатъчно добри умения за справяне в различни ситуации – това не прави детето им лошо или проблемно.
- Подпомагайте родителите в това да изграждат у децата си ефективни стратегии за справяне с негативните чувства и за разрешаване на конфликтите. Стимулирайте ги да подкрепят позитивното поведение на детето.
- Обръщайте внимание на това, че всъщност средата, в която живеем, предлага много примери на насилие, на които децата също стават свидетели – по телевизията, на улицата, в семейството и т.н. Съсредоточаването върху игрите с насилие отклонява вниманието от други аспекти на средата, които могат да имат по-първостепенно влияние върху поведението на детето и те да се нуждаят от интервенция.
- Отчетете позитивните страни на видеоигрите – развиват фината моторика, уменията за работа в екип, екзекутивните умения (планиране, контрол на вниманието, гъвкавост). В умерени дози те могат да бъдат от полза за децата.
Източник: prakticheska-pediatria.net
Снимка: pixabay.com
