Четири години след старта на процеса по деинституционализация в България входът на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) от 0 до 3 години продължава да бъде широко отворен, посочва доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК). Децата с увреждания продължават да са най-уязвимата група, за които има сериозен риск от институционализация, а кaчествато на грижата за тези деца в ДМСГД далеч не отговаря на техните потребности.
Докладът, представен на 26 септември 2014 г. в София, е плод на двугодишен труд на широк мултидисциплинарен екип, съставен от експерти от различни области, включително изследователи, педиатри, психиатри, рехабилитатори и др. Той е опит да се проследи промяната в качеството на грижата в специализираните институции за деца от 0 до 3 години, както и случващото се на входа и на изхода им, след старта на процесите на деинституционализация в България през 2010 г.
Входът към домовете за деца на възраст от 0 до 3 години остава отворен, като притокът идва основно от родилните отделения. Причините за продължаващото настаняване насочват към най-слабото място на деинституционализацията, а именно дефицитът на ранна интервенция и превенция на изоставянето. Други решаващи фактори за институционализация на деца са бедността и наличието на увреждане. По данни на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) преобладаващият дял от децата в Домовете за деца с умствена изостаналост (ДДУИ) и ДМСГД в настоящия момент са с увреждания, а през 2013 г. се откроява ясна тенденция за нарастване на дела на деца с увреждания в институциитe. Следователно рискът за попадане в институционална грижа за тази група деца е най-голям.
Докладът на БХК посочва, че е очевидна необходимостта от алтернативни на детските домове услуги, които да предоставят подкрепа на родителите на най-уязвимите групи деца – бебетата с увреждания, още в родилните отделения, а и продължително време след напускането им. Например, честа е практикатата медицински специалисти да съветват майката да остави детето си след раждане, ако то е с увреждане. Също липсват психологически консултации в момента на оповестяването на факта, че детето е с увреждане.
Докладът на БХК показва, че дефицити има и в качеството на грижата за децата в ДМСГД. Много от децата с увреждания (детска церебрална парализа, синдром на Даун), които остават в ДМСГД след навършване на тригодишна възраст, имат значително изоставане в развитието заради лошо провеждана рехабилитация от неквалифициран персонал. Освен това с лежащите деца не се провежда дихателна рехабилитация, което е доказано средство за профилактика на хипостатичната бронхопневмония – причина №1 за смъртност на децата в домовете. Децата с психични нарушения се консултират с психиатър, но въпреки това има случаи на прекомерна или неправилна употреба на психотропни медикаменти.
По време на посещенията на БХК в 20 ДМСГД в страната бяха установени случаи на деца в шокиращо състояние: деца със значително изоставяне в ръста, теглото и психомоторното развитие, липса на хранителни и комуникативни умения, наличие на симптоми на физическо и психично страдание, както и неразследвани случаи на травми и дори смърт.
Когато се изследва „изходът“ от домовете, става ясно, че все повече от децата, напускащи ДМСГД и Домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), съответно 70% и 64%, попадат в семейна среда, но само 1 от 9 деца или младежи с увреждания от ДДУИ и ДМСГД напускат институциите. Oще по-притеснително е, че най-голям дял в броя на изведените деца и младежи с увреждания заема „трансферът към друг тип институция“.
Тежките диагнози са бариера пред осиновяването на деца от домовете. Тази най-уязвима група – децата с увреждания – често не е вписвана в специалните регистри и така децата са обречени на институционализация, без шанс за изход, установиха изследователите на БХК. Според ДАЗД до средата на 2010 г. 48,3% от децата в ДМСГД не са вписани в регистрите на деца за пълно осиновяване. Имало е и случаи на забавяне на вписането в регистъра за осиновяване с 8 години.
Въпреки че през последните години приемната грижа се налага като успешна временна заместваща грижа за децата от институциите, това е валидно само за по-малките на възраст деца. Децата във възрастовата група от 7 до 18 години и децата с увреждания не са предпочитани от приемните семейства.
Засега с една година назад се измества целият процес на деинституционализацията поради забавени темпове в изграждене на новите резидентни и съпътстващи услуги, които като цяло са неравномерно разпредлени, като на някои места се дублират услуги, а на други – липсват, се казва още в доклада. Според изследователите на БХК друг сериозен проблем е и практиката на разкриване на „кухи“ услуги, които мултиплицират институционалната грижа, без да осигурят качествена грижа, което води до риск от връщане обратно в институцията.
В заключение на доклада е предложен и модел за по-нататъшна промяна на институциите за деца до три години. „Моделът, който предлагаме, разглежда трансформирането на няколко ДМСГД в детски лечебни заведения за специализирана болнична помощ, които да предоставят медицинска ранна диагностика и интервенция, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи за децата с увреждания, които имат нужда от специализирана здравна помощ“, това е идеята на модела, предлаган от екипа – БХК, Де Пасарел и сдружение „Дете и пространство“. Това е немалък брой деца, чието здравословно състояние изисква адекватна и навременна медицинска помощ, специализирани грижи и ранна здравна интервенция, които не могат да бъдат осигурени в настоящия момент. Наложително e и ускоряване на изграждането на мрежата от новите услуги по места и обучение на персонала.
Източник: bghelsinki.org
Снимка: stockvault.net/homero