2012 беше още една много забързана и пълна с ангажименти година за Националната мрежа за децата.
2012 няма как да не е такава, тъй като всички ние – и като хора, и като организации – се сблъскахме с измеренията на кризата. Бедността сред децата скочи двойно и почти половината от детското население в България живее в бедност. Здравето и образованието станаха все по-недостъпни, а живота на семействата все по-труден. Държавните институции с пълна сила работят проектите по деинституционализация. Но вместо да бъдат приложени модели, включване и партньорство, държавата затрупа общините с отговорности и изключи гражданските организации от тяхната най-важна роля – да помагат пряко на нуждаещите се. Дейностите се централизираха и личната инициатива и споделената отговорност се изолираха. Така всички изпълнители се превърнаха в бенефициенти на взети решения на друго ниво.
2012 беше година, в която ние, като Мрежа, станахме по-силни, по-разпознаваеми и по-устойчиви. Тази сила обаче ни прави и по-отговорни към децата и към нашата мисия – да помагаме и да се застъпваме за техните права. Имаме и своите пропуски и научени уроци. Но имаме и амбицията през предстоящата 2013 г да продължим напред, вземайки поука и полагайки усилия да поправим това, което сме сбъркали или не сме успели да направим.
2013 е годината на надеждата и предизвикателството. Не само за Мрежата за децата, но изобщо за политиките за децата. Това е година на парламентарни избори и ние ще трябва да положим много усилия да наложим политиките за децата сред същностните приоритети на новите политически среди. От дългогодишния опит, който имаме, знаем че това не е лесна задача. Темата за детето е лесно разпознаваема и експлоатирана, но трудно приложима като приоритет в практиката от страна на политиците.
2013 ще е ключова година и в преговорите за европейските фондове. Там в момента децата и техните права са невидими. България е в групата на страните, които искат повече средства за магистрали, а не за хората. Големият въпрос е дали отново средствата от Европейския социален фонд, определени за инвестиции в децата и семействата, ще бъдат използвани за запълване на бюджетните празноти и държавните институции ще изразходят фондовете, чрез формулата на директното договаряне.
2013 ще е по-добра, защото хората са по-активни и по-ангажирани в социални каузи. Това ни дава и надеждата, че вървим напред и че хората със своето поведение ще влияят все повече върху тези които вземат решения.
Нека бъдем здрави, обичани и издръжливи!
Нека с любов, кураж и достойнство да даваме на децата това, което трябва, за да растат щастливи и можещи!
