Весела Банова е психоаналитик, клиничен психолог и доктор по социология, тя е един от лекторите на международният форум „Опознай своето уникално дете“. Банова е сред учредителите и председател на сдружение „Дете и пространство“, зам.-председател е на Българско общество за лаканианска психоанализа. Основател и управител на Психоаналитичен институт ТОЛК.
„Дневник“ разговаря с нея за родителските реакции на различни прояви на малкото дете и как те се отразяват на израстването му, за телевизора, включен за фон в много домове, и по други въпроси, които си задават родителите.
Как реакцията на родителите към проявите на детската уникалност определя дали тя ще е част от ресурсите на детето, или повод за изолирането му от общността?
– Ще отговоря с пример от практиката на голямата френска детска педиатърка и психоаналитичка Франсоаз Долто. Когато родителите на новородено бебе с Тризомия 21 (синдром на Даун – бел.ред.) се обръщат към нея за съвет, защото се тревожат, че не знаят как да се грижат за бебе с такава особеност, тя ги насърчава веднага да му кажат, че то има „генетична аномалия“ и да му обяснят в какво се изразява.
Тези родители били учудени, че трябва да говорят на бебе на няколко дни, но си казали, че нищо не им пречи да опитат. Били удивени, когато на лицето на 5-дневното им дете се появила усмивка в отговор на тяхното обяснение, че то се е родило с генетична аномалия. Следвайки съвета на Франсоаз Долто, те използвали точните термини, за да му обяснят неговата особеност. Така тази особеност, тази генетична аномалия, се превръща в уникална черта на детето.
По-късно, когато то е в детската градина, идва една жена, която пита учителката „Какво му е на това дете?“, имайки предвид характерните за Тризомия 21 монголоидни черти на лицето му. Момиченцето я чува, отива и спокойно и лъчезарно й обяснява, че има Тризомия 21, а също и какво означава това. Жената е смаяна, а учителката й обяснява, че малкото момиче много добре знае за своята генетична аномалия и това по никакъв начин не го смущава и не му пречи. Т.е. родителите са тези, които говорят на детето и от чиито думи зависи как за него ще се впише негова уникална проява или черта.
Кои са най-честите родителски грешки, които травмират малкото дете?
– Отговорът на този въпрос е естествено свързан с отговора на първия ви въпрос. Родителите, които наблюдават своето дете и това, което прави, коментират, назовават, обясняват. Говорейки, те влагат смисъл в това, което детето прави. Така едно и също действие, една и съща проява, може да придобие напълно различен смисъл и да закрепи различно преживяване за детето.
Например, малко дете хвърля играчките си една след друга към възможно най-далечния ъгъл на стаята. Реакциите на родителите са опити да го накарат да спре: „Защо хвърляш хубавите си играчки?“, „Ще си счупиш хубавите играчки“ и т.н. Тези изказвания презюмират, че 2-годишното дете хвърля играчките си, за да ги разруши. В стаята влиза дядото, който казва: „Ей, какви сръчни ръчички, как точно мятат!“. Виждате, че той влага в поведението на детето съвсем друг смисъл. Тогава детето спира да хвърля, усмихва се и продължава да си играе по друг начин.
Най-честата грешка на родителите, от моя гледна точка е, че в повечето случаи смятат, че детето прави нещо съвсем целенасочено, за да ги подлуди, а всъщност това се случва много рядко. Детето обикновено е заето с нещата, които го вълнуват, но не винаги това е видимо и разбираемо за възрастните.
Какви и колко играчки е добре да има детето? До какво води прекомерното купуване на играчки?
– В съвременния свят, населен от предмети, е много трудно да сведем играчките на детето до няколко. Но можем да ги прибираме. Многото играчки не подтикват детето да играе, а обратно – разсейват го и даже могат напълно да го отегчат. Децата обичат много да си играят с предмети – кухненски съдове, които имат дупки, могат се въртят, да тракат, да се търкалят. Или картонени кутии с различна големина. Малко по-големите деца обичат да правят неща с ръцете си: да режат, да лепят, да моделират и пр.
Установен факт е, че колкото по неутрален е един предмет, толкова повече детето инвестира въображението си, за да играе с него. Но ако така или иначе детето има много играчки, те просто не трябва да му бъдат предоставяни едновременно. Хубаво е да му се дават 1-2 играчки, след няколко дни да се приберат и да се извадят други… Това ще донесе облекчение както на детето, така и на родителите му.
Телевизорът, включен за фон – как се отразява на децата?
– Телевизорът трябва да работи в определени часове, когато има подходящи предавания, които детето гледа. Той не трябва да бъде алтернатива на човешкото общуване, не може да бъде фон. Ако работи непрекъснато, той се настанява на мястото на гласа и говоренето на майката, на близките. Установено е, че деца под 3-годишна възраст, оставяни да гледат с часове, макар и детски предавания, развиват поведения, присъщи на аутистичните деца: спират да играят и да се интересуват от външния свят, спират да говорят, започват да си бъдат самодостатъчни.
Защо лъжат малките деца и каква е правилната родителска реакция?
– Малките деца вярват, че родителите виждат и чуват мислите им. Когато започнат да разбират, че това не е така, тогава започват да „лъжат“, тоест да изпробват дали наистина родителите са престанали да им виждат мислите. По-важното е да подкрепим малкото дете да започне да разграничава своите фантазии от действителността, да започне да разбира „на ужким“ и да го използва в игрите си.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com
