Весела Банова, председател на УС на Национална мрежа за децата и психоаналитик от Сдружение „Дете и пространство“ публикува на своя Facebook профил емоционален текст под снимката на наградените активисти с Почетния знак на Президента, работещи за защитата на правата на децата в България. В него тя ги поздравява и споделя своето вълнение.
„Споделям тази снимка, на която около Президента Росен Плевналиев са събрани хората, отличени с Почетния знак на държавния глава в качеството им на „активисти в областта на правата на детето, както и на УНИЦЕФ – България. Отличието им бе връчено за изключителен принос и заслуги за утвърждаване, и защита на правата на децата в Република България, както и по повод 25-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето.”
Споделям вълнението и поздравите към всички наградени и към много други хора, които заслужават също да бъдат отличени, но не са. Нека бъдем благодарни към този акт на награждаване като признание към Конвенцията за правата на детето на ООН, която е наистина един уникален документ, променил отношенията между възрастни и деца, между държавите и децата, вследствие на което виждаме на тази снимка хора, които работят за въвеждане на подход, основан на правата на детето в политиката и живота в България, чиито труд е най-сетне разпознат чрез тези награди.
Вълнуващото е, че за хората, които аз познавам, фигуриращи на тази снимка ,работата за прилагането на Конвенцията за правата на детето е кауза, а за някои от тях призвание. т.е. нещо, което надминава многократно добрата работа и експертността.
Ето защо ми е изключително приятно да си припомня началото на историята на познанството, работата и приятелството ми с тези хора. Срещите с тях са срещи, които са променили мен самата и в този смисъл житейския ми път. Няма как да не си припомня „Социална оценка на грижите за деца в България” – един преломен момент, между периода на подготовка на появата на специален Закон за закрила на детето и епохата, която следва след приемането на този закон.
Няма как да не си припомня и далечната 1983 г, когато току що завършила психология, започнах веднага работа в отделението за бебета, които са поверени за осиновяване в Научния институт по Педиатрия и първият човек, който ме посрещна там Райна Драгошинова. Тя, както и Василка-Манова Томова, която беше създала секцията по „Профилактична педиатрия” бяха посветили професионалния си път на „Ранното детско развитие”, което сега отново за щастие излезе на мода. Няма как да не се сетя за първата реформа на домовете „Майка и дете”, която има своето значение, макар и досега неразпознато.
Въпросите около тази реформа ме срещнаха с психоанализата, която ми даде обяснения за страданието на децата, с които работех и инструменти за анализ. Този факт изцяло промени професионалния ми път, за което съм безкрайно щастлива и признателна. Сещам се за срещата си с екипа на „Социалната оценка” – на снимката има поне 3-ма души от този екип. За подкрепата на УНИЦЕФ, която ДАЗД получаваше в първите и най-трудни години на своето съществуване, за интелигентните проекти по деинституционализация, на част от които съм посветила трета глава в докторската си дисертация.
За това се радвам и съм удовлетворена, че Президентът награждава УНИЦЕФ – много заслужено признание! Няма как да не си припомня, гледайки тази снимка за удивителния първоначален екип на ДАЗД и за трънливия път, който изминах,работейки в тази институция, благодарение на което научих изключително много и придобих автентичен опит в срещите с децата в риск. Радвам се, че на тази снимка също има лица от този невероятен първоначален екип на ДАЗД (освен всичко те още тогава бяха доктори на науката, мисля че повече такъв прецедент в екипа на ДАЗД не е имало). Гордея се, че съм част от него. Радвам се да видя и лицата на колеги и приятели, с които не само споделяме обща кауза, но продължаваме да работим заедно за нея. Безкрайно ме радва изразеното присъствие на Национална мрежа за децата!
И както казваше един от моите професори, който ми беше началник в Института по Педиатрия, професор Величко Гатев: „Не обичам да говоря на изуст”. Точно защото след 31 години професионален опит в сферата на работата с деца в риск и тяхната закрила, в името на прилагането на Конвенцията за правата на детето в България ,не обичам да говоря на изуст, а и не ми отива, аз прилагам тук 2 текста.
Единият е предговора към българското издание на книгата „Нововъзникващите потребности на децата” на Река Вазир и Нико ван Ауденховен, в която те анализират Конвенцията за правата на детето на ООН като политически документ, който променя съвременните отношения възрастни – деца и формира една от нововъзникващите потребности на съвременните деца.
Другата публикация е презентация на моята докторска дисертация, която обобщава опита ми, придобит най-вече около Социалната оценка и работата ми в ДАЗД и която аз написах, защото срещнах проф. Елка Тодорова, която ме насърчи да оставя писмена следа за изминатия път в изграждането на система за закрила на децата в България. Направих го с мисълта, че всички, които работят в България за прилагането на Конвенцията за правата на детето и които са на тази снимка, го заслужават.
Гордея се, че с Почетен знак са отличени и двама души от сдружение „Дете и пространство”, което наскоро празнува своя 10-ти рожден ден – д-р Биляна Мечкунова и аз самата. Нека кажа, че за мен д-р Мечкунова е не само чудесен детски психиатър. Има и други нейни чудесни колеги в България. Но тя е детският психиатър, който неуморно работи за Каузата на правата на децата в България и тяхната закрила.
Единственото, за което съжалявам е,че редовното заседание на (ГРЕТА) групата за борба с трафика на хора към Съвета на Европа, ми попречи да присъствам на това вълнуващо събитие.“
