Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ (БАОО) е създадена през 2004 г. с мисията да изгражда добронамерена и подкрепяща среда за осиновители и осиновени чрез промяна на обществените нагласи и законодателството, професионалното подпомагане на осиновените и семействата им и подобряване достъпа до информация. Организацията вдъхновява хората да преодоляват стереотипите, свързани с осиновяването, които са залегнали в народопсихологията от поколения. Това са устойчиви нагласи, които често пъти са в основата на дискриминационно отношение.
Величка Дошева е психолог и родител, осиновител. Дъщеря й пристига у дома на няколко месечна възраст и заедно преминават през всички трудности и предизвикателства, които са неизменна част от живота след осиновяването. Има опит в Дневен център за лица с увреждания гр.Тетевен, но професията й я свързва и с ЦОП гр. Тетевен, където повече от 5 години се срещна с много кандидат осиновители и родители, осиновили деца. В момента е експерт в Българска асоциация „Осиновени и осиновители“. Родителите от страната я търсят за съвети, води групи за взаимопомощ и надграждащи обучения за родители в след осиновителния период.
Г-жа Дошева, наскоро се проведоха информационните седмици за осиновяването. Каква е целта на тези ежегодни кампании?
Националните информационни седмици за осиновяването се провеждат за седма поредна година с подкрепата на колегите от социалната сфера в цялата страна. Началото бе поставено през 2014 г. с информационен ден, като през годините се разширяваше продължителността и географията на кампанията. Целта е да се повиши информираността по отношение осиновяването, като се представят добрите практики, дискутира се по важните за осиновителния процес въпроси и се инициират законодателни промени.
Какво е вашето впечатление – как се промени отношението към осиновяването в България през последните години?
С годините осиновяването постепенно излиза от сянката на тежките стигми от миналото. Все повече родители-осиновители не създават и не пазят тайната от своите деца и още от ранна възраст ги запознават с тяхната история, като приобщават и разширения семеен и приятелски кръг. Законодателството, макар и бавно, също се развива и бяха направени няколко положителни промени по отношение на майчинството при осиновяване по инициатива на родители-осиновители, с подкрепата на БАОО. За съжаление чл. 105 от Семейния кодекс, касаещ тайната на биологичния произход, остава непроменен.
Процесът на промяна на обществените нагласи е много бавен и често към темата се подхожда с неразбиране, на децата се поставят етикети и родители се чувстват неразбрани и неподкрепени.
Може ли да се каже, че сега осиновителите са по-информирани и по-компетентни по отношение на това, което им предстои?
Практиките по отношението на осиновяването се развиват и подобряват, но пътят е дълъг. Въпреки увеличеното времетраене и разширяването на темите при обучението на кандидат-осиновителите, което дава база и основни познания за процеса, е необходимо мотивацията и нагласите на бъдещите родители да бъдат изследвани по-задълбочено. Това е от съществено значение за изграждане на стабилна връзка между родителите и детето и предотвратяване на повторно изоставяне.
Осигурява ли се на осиновителите последваща подкрепа и каква е тя? Кой е най-често срещаният проблем, с който се сблъскват осиновителите?
За съжаление няма държавна политика за подкрепа и превенция на бъдещи проблеми в осиновителното семейство. Регламентираното двегодишно следосиновително наблюдение често е проформа и не се провежда задълбочено, за да се установят потенциални проблеми във взаимоотношенията родители – дете. Големите предизвикателства се появяват когато детето преминава през етапите на израстване, съпроводени с по-съществени промени: тръгване на градина/детска ясла, първи клас, тийнейджърството. Ако родителите не са достатъчно подготвени и мотивирани да разпознаят и посрещнат нуждите на детето си, могат да настъпят големи сътресения.
Как се промени законодателството и отношението към тайната на биологичния произход?
Достъпът до информация за биологичния произход е регламентиран в чл. 105 от Семейния кодекс, според който информация се допуска само когато важни обстоятелства го налагат. Законодателят не дава точно определение за случаите, в които се допуска достъп до информация и това води до разнопосочна и противоречива съдебна практика. През 2016 г., в резултат на продължителни обсъждания в работни групи, в които участие взе и БАОО, Министерство на правосъдието изработи проект за промяна на Семейния кодекс в частта осиновяване, който не успя да влезе в Парламента, поради промяна в държавното управление. Вече четвърта година тази тема не попада сред приоритетите на държавата и законодателството остава непроменено.
Продължава ли тенденцията да се „избират“ само здрави деца от етнически български произход, а останалите деца да бъдат осиновявани предимно от чужденци?
АСП не води официална статистика за етническия произход на осиновените деца, както и не анализира критериите, които кандидат-осиновителите задават при вписването им в регистрите и променят ли се те в годините. Нашите наблюдения показват, че все още не се очертава трайна промяна в нагласите и критериите по отношение на етническия произход и здравословното състояние на децата. Към международно осиновяване се пристъпва, когато за децата не са намерени подходящи родители в България и това са най-често деца на по-висока възраст и/или имат заболявания и фамилна обремененост.
Каква е статистиката за осиновяванията от последните години, с която разполагате?
Към 31.12.2019 г. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, са вписани 1,635 деца, в това число 862 – с увреждания. Вписаните кандидат-осиновители са 1,561 или с 5% по-малко от децата, подлежащи на осиновяване. През 2019 г. са осиновени 500 деца при условията на пълно осиновяване, като 15 от тях са с увреждания.
Към 31.07.2020 г. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, са вписани 1,538 деца, в това число 781 – с увреждания. Вписаните кандидат-осиновители са 1,612 или с 5% повече от децата, подлежащи на осиновяване. За периода януари – юли 2020 г. са осиновени 195 деца при условията на пълно осиновяване, като 13 от тях са с увреждания. За първи път от 2010 г. в средата на 2020 г. кандидат-осиновителите превишават броя на вписаните в регистрите деца. През последните 3 г. се наблюдава тенденция на намаляване на осиновяванията.
Законът допуска ли „разсиновяване“?
За съжаление законодателството все още допуска осиновяването да бъде прекратено. Това дава възможност на родителите-осиновители при затруднения във взаимоотношенията с детето да използват механизма на “разсиновяване”, за да излязат от отговорност.
До какви щети води за детето едно повторно изоставяне?
„Разсиновяването“ и извеждането на осиновеното дете от осиновителното семейство представлява повторно отхвърляне и води до тежки емоционално-психологически последствия. Практиката показва, че това се случва най-често в периода на тийнейджърството, когато родителите не могат да се справят с кризата на възрастта и да отговорят адекватно на потребностите на децата. “Разсиновените” деца натрупват недоверие към света, с много бързи темпове се понижава личната себеоценка и започват да изпитват изключителни затруднения в изграждането на нови емоционални връзки. Също така се наблюдават проблеми с привързаността и много често демонстрират неприемливо поведение, за да привличат внимание и отново да бъде зачетено тяхното достойнство.
Какво още трябва да се промени в законодателството и в обществените нагласи, така че процесът по осиновяване да бъде по-лесен и за осиновителите и за децата?
Кандидат-осиновителите преминават през 3 м. период на проучване, който е един от най-кратките в Европа. Този период не е достатъчен, за да се изследват задълбочено мотивацията и нагласите на бъдещите родители, да се проследи каква е динамиката в семейството и областите, където е необходима допълнителна работа и подкрепа. Схващането, че процесът е продължителен и тромав идва до голяма степен от това, че кандидат-осиновителите определят нереалистични критерии и не получават адекватна информация за системата и за децата, които са вписани за осиновяване, за да могат да вземат осъзнато решение.
Държавната политика по отношение на изоставените деца е да се работи за тяхната реинтеграция и връщането им в биологичното семейство, без да се направи задълбочена и достатъчно качествена оценка дали това е в интерес на детето. В много случаи това семейство няма капацитета и възможностите да полага адекватни грижи за детето. То престоява в институция, расте, трупа дефицити и вероятността да се стигне до осиновяване намалява значително.
Снимка: freeimages.com
