Интервю с Велина Тодорова по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.
Доц. д-р Велина Тодорова е зам.- председател на Комитета за правата на детето на ООН, доцент по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Тя е експерт с повече от 25-години опит в сферата на правата на детето – детски труд, домашно насилие, права на деца с увреждания, младежко правосъдие.
Предстоят парламентарни избори, коя е най-важната промяна, свързана с политиките за децата и семейството, която трябва да направят новите управляващи?
Според мен, най-важното е новите управляващи да работят за промяна на цялостното отношение на обществото към децата и семейството. Политиките за тях трябва да станат приоритет, което да проличи на институционално, бюджетно и законодателно ниво.
Политиците трябва ясно да заявят защо и как точно подкрепят децата и семейството.
Не трябва да се допуска противопоставяне между децата и семейството. Децата имат своите права, като самостоятелни и развиващи се личности. Естествената среда за тяхното отглеждане и развитие е именно семейството, което трябва да получи всякаква подкрепа от държавата и обществото, в изпълнение на българската Конституция.
Новите управляващи трябва да започнат да говорят за децата точно така и постоянно. Не умилително, не за това, че обичаме децата и че те са нашето бъдеще, което е ясно, но отмества фокуса на вниманието. Важното е какво правят политиците сега, за да растат децата в България здрави, свободни, образовани и щастливи. Например, точно колко обществени средства се инвестират в детско здравеопазване и в какво, в образование и за какво, за игра, спорт, развлечения; за услуги за деца и родители, за чиста природа и въздух, за опазване на биоразнообразието и културното наследство.
Кампании за защита правата на децата и подкрепа на семействата трябва постоянно да текат по медиите.
Всяка нова политика или закон трябва да получават оценка за отражението им върху децата и семействата и как ще се компенсират евентуалните им неблагоприятни въздействия.
И не на последно място, уважителното отношение към децата като към граждани с права няма как да се постигне без цялостната промяна, която очакваме – върховенство на правото, зачитане и защита на правата на човека, прозрачна и честна политика в интерес на гражданите.
В коя сфера са най-сериозните проблеми на децата в България?
Според мен, най-сериозен е проблемът с детската бедност. Тя не е само финансова, но и структурна. Изразява се с неравния достъп на цели групи деца до основни права – например достойни условия за живот, достъп до чиста вода, отопление, храна и лекарства. Бедността засяга и достъпа на децата до образование и развитие. Бедността често прави недостъпна защитата срещу насилие и принуждава децата да се включат в експлоататорски практики, които намаляват значително шансовете им за включване в обществения живот.
Бедността много често е функция на етнически или социален произход, на образователното равнище на родителите, но и на неравномерно и несправедливо разпределение на ресурси и услуги на територията. Тук възникват и теми като дискриминация, участие на децата и пр.
Много сериозен е проблемът със занемаряването на институциите, които реализират политиките за децата и семейството, включително на професионалистите в секторите – социална работа, детска психология и психиатрия, педиатрия, услуги за социална рехабилитация и реинтеграция и др. Занемарени са и услугите за превенция на изоставянето на деца, реинтеграцията им в семейството, алтернативни грижи и грижи за децата-жертви на зависимости, насилие и престъпления.
Институциите не работят в координация, все още нямат капацитет в действията си да се ръководят с предимство от интересите на децата, както и да създават предпоставките за изслушване на децата и отчитане на мнението им.
Какви са вашите впечатления, гарантирани ли са правата на децата от българските политици?
Моите впечатления са, че има още много работа в тази посока. Особено притеснително е, че темата за децата и техните права се политизира до крайност, като се противопоставя на темата за семейството и ролята на държавата.
Политизирането на темата в популисткия дискурс – свързването й с темите за патриотизма, националните особености, традиционното семейство, в съчетание с речта на омразата към различните, пречи на модернизирането на българската обществена среда.
Извън постигане на някакви краткосрочни политически ползи за конкретните партии, не виждам с какво този дискурс подкрепя българските деца и семейства. Живеем в модерен свят, в който и българското общество претендира за електронно правителство, преодоляване на дигиталната бедност, за въвеждане на изкуствения интелект, за зелена икономика, почтена политика, върховенство на правото и изкореняване на корупцията. Българските родители и деца се възползват от свободата на движение и установяване в ЕС. Това отворено и модернизиращо се общество драматично контрастира на пропагандираната теза за затвореното семейство, в което мъжът доминира като всевластен патриарх, жената остава единствено в ролята си на майка и грижовна домакиня, а детето – подчинено и безгласно, наказвано с бой и забрани.
Политиците трябва да са честни и почтени с избирателите си, когато отправят послания, свързани с децата и семейството.
Какво бихте препоръчали на бъдещите депутати във връзка с тяхната работа по отношение на децата?
Всеки народен представител трябва да получи Конвенцията за правата на детето и да я прочете внимателно. Да си постави в приоритетите защитата на правата на децата и поне 2-3 пъти годишно в мандата си да се ангажира с тема, свързана с правата на децата.
Бъдещото НС трябва най-после да реши въпроса с институциите в изпълнителната власт, които отговарят за политиките за децата и семейството. Отдавна е необходимо представителство на ДАЗД в Министерския съвет, ясни мандати на ДАЗД и АСП, за да се постигнат и видими резултати от тяхното съществуване. Въпросът за децентрализацията на АСП, за подобряване на качеството и условията на труд на работната сила в системата и редица други въпроси, трябва да бъдат решени от народното представителство.
Защо е важно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Важно е, защото правата на децата и подкрепата за семейството не е политически въпрос в държава, чиято Конституция се е произнесла така. Това е тема, по която в България трябва отдавна да има обединение, най-малкото защото децата нямат политическо представителство, детството е много важен период от живота на всеки човек, ако го пропуснем или занемарим – възникват много политически теми – как допуснахме и как да се справим с неграмотност, безработица, лошо качество на работната сила, емиграция, престъпност и пр.
Инициативата „Парламентарна група за децата“ може да бъде полезна, според мен, именно с това, че може да обедини представители на различни политически партии, които могат и искат да работят по теми, свързани с децата и техните права. Групата ще придаде видимост, ще приоритизира темите, ще ускори вземането и изпълнението на политическите решения в тази област.
