19 юни 2015
Велико Търново, Годишна среща на Национална мрежа за децата
Национална мрежа за децата, като обединение от над 120 неправителствени организации, работещи с деца и семейства в цяла България, настоява пред българското правителство и политическите партии децата да бъдат поставени в основата на планирането на всички политики.
Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.
По време на срещата участниците изразиха общо притеснение от липсата на политическа воля в България и Европа за поставяне на децата в основата на планирането на политиките. Растящата дистанция между ангажиментите, поети за гарантиране на детските права, и бездействието на европейските и българските институции е знак за липса на дългосрочно планиране и липса на политическа визия.
Децата в Европа
С 26,5 милиона деца, живеещи в риск от бедност или социално изключване, ние сме загрижени, че връщането към парадигмата „работа и растеж“ може още повече да изостри социалните неравенства и да постави сериозни пречки не само пред бъдещето, но и пред настоящето на нашите общества.
Една година след изборите за Европейски парламент и шест месеца след като новият състав на Европейската комисия започна работа, ние сме обезсърчени от липсата на воля на новата Европейска комисия да инвестира в децата, както и от видимото отсъствие на децата от „Десетте приоритета“ на Комисията. Налице е отслабващ ангажимент за намаляване на бедността и социалното включване и липсва прилагане на Препоръката на Европейската комисия за инвестиране в децата – най-добрата комбинация от дейности за страните-членки на Европейския съюз за борба с детската бедност и социално изключване и подобряване на благосъстоянието, което е тревожен знак. Съществуват и много неясноти за постигнатото от Европейската програма за правата на децата 2011, а това е изключително важно за проследяването и оценката на работата на страните членки.
Децата в България
Повече от половината деца в България (51,5%) живеят в риск от бедност или социално изключване.
България е на едно от първите места в ЕС по смъртност на децата до 1 година, като през последните три години около 540 от българските деца годишно не доживяват 1 година.
През 2013 г. 8991 жени без здравно осигуряване са родили, като много от тях са нямали достъп до здравни грижи по време на бременността. 6,5% от децата до 5 години са с изоставане в ръста, като само 40% от децата на 4-5-месечна възраст са кърмени от майките си. 41% от децата на възраст 6-11 месеца са с анемия, което може да има сериозни последствия за развитието и здравето им.
През последните 3 години ежегодно средно 2000 деца в ранна възраст постъпват в домовете за за деца – основно заради бедност или увреждания. Над 6000 деца годишно преминават през детските педагогически стаи. През последните пет години броят на никога незаписваните и твърде рано напусналите училище средногодишно наброява приблизително 7000 деца. Около 39% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели. 44% от българските ученици са функционално неграмотни по математика.
Препоръки
Участниците във форума се обединиха около следните препоръки към европейските и българските институции, отговорни за децата:
Ние призоваваме европейските институции и правителства за устойчиви усилия за балансиране на социалните и икономическите цели. Вярваме, че единственият начин да построим включващи, сигурни и проспериращи общества е чрез приоритизирането на инвестициите в децата и семействата – така наречения модел „децата на първо място“, който подкрепя не само дохода на семействата, образованието и грижата за децата, но и реформата в здравната грижа, достъпа до правосъдие за всички деца и предоставянето на ресурс от структурните фондове по по-координиран начин. Ние приканваме европейските институции да не губят от поглед не само „нашето бъдеще“, но и хората, които те реално трябва да представляват.
По отношение на ситуацията в България ежегодният доклад „Бележник 2015: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ отправи препоръки за 10 възможни решения на 10 нерешени задачи, с които децата и родителите се сблъскват в България през последните години:
- Създаване на Детски омбудсман като в структурата на Омбудсмана на Република България се създаде специална длъжност „омбудсман по правата на детето”, чиято основна функция да бъде независим мониторинг на политиките за деца.
- Актуализиране на приетата през 2004 г. Национална жилищна стратегия и приемане на пакет от програми и нормативни промени за нейното изпълнение, които да адресират приоритетно увеличаването на социалния жилищен фонд, който да се използва за конкретни нужди и насърчаване на социалното включване не само на социално слаби, но и на многодетни семейства, младежи с увреждания и други уязвими групи.
- Разработване и приемане на цялостна семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемане на семейно ориентирания подход във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и други.
- Подобряване капацитета на системата за закрила чрез увеличаване броя на социалните работници в Отделите за закрила на детето, разработване на стандарти за тяхната натовареност и осигуряване на подходящо обучение, супервизия и подкрепа.
- Премахване на двусменния режим на обучение. Сегашната организация на учебния процес прави невъзможни усилията за създаване на съвременна образователна среда за учене и за развитие на цялата училищна общност, както и обезсмисля целодневната организация на учебния процес и ограничава възможностите на училищата да развиват форми за полезно използване на свободното време на децата и учениците.
- Гарантиране на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят, и от социалния им статус. Предлагаме детските ясли като обществени институции за отглеждане, възпитание и обучение на деца до 3-годишна възраст да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие заедно с детските градини.
- Гарантиране на загрижена за майката и бебето здравна система, като се променят съществуващите грижи и практики преди и след раждането на дете, които не съответстват на съвременните тенденции като: например разделянето на майките и бебетата, липсата на подкрепа за кърмене, недопускането на придружител по време на раждане и др.
- Развиване на целенасочена държавна политика за инвестиране и задържане в България на специалисти, завършили ключови за детското здраве и благосъстояние специалности като „педиатрия“, „детска психиатрия“ и др.
- Възприемане на политики и насърчаване на култура за нулева толерантност към насилието над деца в обществото. Не може някой „да израсне и узрее“, ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ. Редица изследвания показват, че насилието оказва дългосрочен негативен ефект върху детето. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано под никаква форма!
- Разработване и прилагане на единни стандарти за щадящо изслушване на деца. Използването на специализирани помещения за изслушване и разпит, особено за децата свидетели и жертви на насилие, се утвърждава в България през последното десетилетие в съответствие със съществуващите добри практики в редица европейски държави. В същото време липсва единна философия и подход при тяхното използване, които да гарантират избягване на допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване и правораздаване, защита на неговите права и най-добрия интерес и събирането на пълна и точна информация по всеки случай, за да може да се приложи ефективно правосъдие. Все по-очевидна става и необходимостта от въвеждане на специализирани детски съдебни състави.
Четири месеца преди местните избори в България ние сме силно притеснени от нарастващото етническо напрежение между българи и роми. Призоваваме местните и националните политически лидери в хода на предизборната надпреварва да не настройват гражданите на България едни срещу други и да работят за обединение на нацията, което е необходимо условие за изпълнение на горните нерешени задачи.
Национална мрежа за децата
Снимка: pixabay.com/yunjeong
