Г-жо Симеонова, защо предлагате обществен дебат за размера на детските добавки?
Не става дума за размера на детските, а за нов подход в прилагането на политиката за семейството и детето, като се прави комплексна оценка на индивидуалните потребности на всяко семейство, което се нуждае от подкрепа. Прилагането на този подход поставя важен акцент върху предоставянето на социални услуги, услуги за насърчаване на заетостта (например при търсенето на работа на безработен родител или неговата преквалификация), подпомагане чрез семейни помощи за деца, подпомагане чрез социални помощи, помощи и услуги за закрила на детето, както и, разбира се, укрепване и разширяване на мрежата от детски градини. Това ще ни гарантира по-целенасочена и ефективна подкрепа на семейството и детето и ще осигури възможност когато родителите са в криза, по-бързо да излизат от нея, да не стават зависими и да разчитат на социални помощи и по-бързо да се връщат на пазара на труда.
От Асоциация „Родители” предлагат вместо детски добавки данъчни облекчения за семействата с деца.
Този въпрос може да бъде част от дискусията – да се видят плюсовете и минусите, да се направят адекватни финансови разчети, да се преценява и от гледна точка на възможностите на бюджета. Но по всички въпроси, засягащи данъчната политика, водеща е ролята на Министерството на финансите.
Как върви процесът на деинституционализация на децата от домовете?
През 2010 г. Министерският съвет прие Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата “, която предвижда в рамките на 15 години да се закрият всички специализирани институции за отглеждане на деца и на тяхно място да се изградят услуги, които ще им предоставят среда, близка до семейната. Първият етап включва изпълнението на 5 основни проекта, финансирани от структурните фондове и други донори, чрез които да се реализира успешен модел на извеждане на децата от институциите. Към момента и по петте проекта се работи много интензивно.
По проект за деинституционализация на децата от домовете за деца с увреждания, насочен към близо 1800 деца над 3-годишна възраст и младежи с увреждания, настанени в 24 дома за деца с умствена изостаналост (ДДУИ) и 31 дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД ) са изготвени оценките на 1797 деца и младежи с увреждания от домовете и са определени подходящите услуги в общността, които да заменят институционалната грижа. В 81 общини започна процесът на изграждане на услугите. Сформирани са 83 екипа по приемна грижа и само за два месеца в приемни семейства са настанени 107 деца. От стартиране на услугата в общините партньори по проекта има подадени общо 850 заявления от кандидати за приемни семейства. След създаването на комисиите по приемна грижа към РДСП са утвърдени повече от 250 кандидати.
Общият брой на закритите специализирани институции е 22. В резултат на конкретни мерки и дейности по превенция, реинтеграция, настаняване при близки и роднини, приемни семейства и осиновяване се очертава трайна тенденция на намаляване на децата в специализираните институции: 2009 г. – 137 специализирани институции – 6730 деца; 2010 г. – 130 специализирани институции – 5695 деца; 2011 г. – 127 специализирани институции – 4755 деца.
Най-големият успех на реформата е, че тя обедини ресурса на всички институции, местната власт и много неправителствени организации в постигането на общите цели на правителствената стратегия.
Ще се наказват ли родители, които изоставят децата си?
В Наказателния кодекс е криминализирано деянието, когато родител или настойник остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това се създава опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие. В тези случаи се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. От друга страна със силови методи изоставянето не може да бъде предотвратено. В действащата нормативна уредба има създадени механизми за подкрепа, за да се грижат по-добре родителите за децата си и да не ги изоставят. Осигуряването на семейни помощи е само един от елементите на подкрепата за децата и семействата, като тази подкрепа държавата предоставя под условие. В подзаконови актове съществуват подобни изисквания, като например помощите да се дават само ако детето ходи редовно на училище, ако има задължителната имунизация, прегледи и т.н. Услугите за грижа за деца са другият важен фактор за отглеждането на децата и подкрепата на родителите.
В проекта на Закон за детето е възприет изцяло нов подход в политиката за децата и семейството, като се поставя специален акцент върху превенцията на рисковете. Отговорността по реда на проектозакона е административна, а не наказателна.
Законът ще забрани бебета да се приемат в домовете, но до влизането му в сила ще успеем ли да предложим достатъчно социални услуги?
Предоставянето на социални услуги в общността в подкрепа на семействата с цел предотвратяване на институционализирането на деца играе ключова роля в процеса на деинституционализация. Към момента социалните услуги в общността за деца, разкрити като държавно делегирани дейности, са 338 с капацитет 8769 места. Продължават усилията на правителството за разширяване на съществуващата мрежа от социални услуги в общността за деца.
Изпълнението на петте проекта в рамките на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” предвижда разработването и откриването на голям брой социални услуги в общността, които да заменят съществуващите към момента специализирани институции за деца. От една страна това ще са услуги, които ще осигурят отглеждането в семейна или близка до семейната среда на приблизително 4750 деца и младежи, отглеждани в специализираните институции, от друга – услуги, които трябва да предотвратят изоставането на децата, ориентирани в подкрепа на семействата в риск. Ключово значение има приемната грижа и данните показват, че тя започва да се развива интензивно и в почти половината от приемните семейства настанените деца са от 0 до 3 години.
Освен това през 2010 г. Министерството на труда и социалната политика стартира изпълнението на нов подход за превенция на социалното изключване на децата и семействата в риск посредством развитието на мрежа от интегрирани услуги за деца от 0 до 7-годишна възраст по Проект за социално включване, който се финансира със заем от Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) в размер на 40 милиона евро. Проектът за социално включване дава възможност на общините да развиват услуги за ранно детско развитие, за превенция на рисковете в ранна детска възраст, за по-добро обхващане и подобряване на готовността на децата за включване в образователната система, за подобряване на семейната среда и т.н.
Дали приемните семейства могат да достигнат броя на изоставените всяка година деца?
Приемната грижа е една от основните алтернативи на настаняването на децата в специализирани институции. През последните години тази форма на грижа в страната се развива изключително динамично, като броят на приемните семейства у нас е нараснал тройно за последните три години.
Правите ли проверки за условията, при които живеят децата в домовете?
Държавата е изградила механизми, чрез които да се следи и контролира спазването на критериите и стандартите за предоставянето на социални услуги. Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето. Част от правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето са да организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции “Социално подпомагане”, доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, да извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето, да организира проверки за спазване на стандартите за социални услуги за деца. При установяване на нарушения се издават задължителни предписания за отстраняването им.
През 2012 г. по данни на Държавната агенция за закрила на детето са извършени 92 проверки в специализираните институции, от които 78 са в домовете за деца, лишени от родителска грижа (от тях в 52 дома са извършени планови проверки за изследване и установяване на случаи на насилие сред настанените деца), 11 в домове за деца с умствена изостаналост и 3 в домове за медико-социални грижи за деца.
Защо все още не е приет новият закон за детето?
Проектът на закон за детето е резултат на повече от 1 година задълбочена, значима като обем и съдържание работа. Той отчита натрупания през последните години опит и отчетените недостатъци на съществуващата нормативна уредба в областта на политиките за децата и семейството и е основата за провеждане на сериозна законодателна реформа, чиито акцент да бъде върху превенцията на рисковете чрез подкрепа на детето и семейството и създаването на ефективни гаранции за реализиране на правата на детето.
Трябва да се има предвид, че приемането на закон за детето е свързано с постигане на консенсус в обществото по политиката за детето. С цел да се осигури по-голяма публичност проектозаконът беше подложен на широко обществено обсъждане. За съжаление в медиите най-широко бяха популяризирани не новите моменти в законодателството, а критиките на определени организации (които не са национално представени и за които не е ясно кои и колко граждани представляват), относно действащи към момента текстове основно в Семейния кодекс и отчасти в Закона за закрила на детето. Това бе причина за създаването на негативна информационна среда, която създаде опасността да се стигне до подмяна на целите на закона. Към настоящия момент продължава общественото обсъждане по проектозакона.
Колко българчета са били осиновени през 2012 г.?
По предоставена информация от Агенцията за социално подпомагане осиновените деца при условията на пълно осиновяване към ноември 2012 г. са 744.
Колко деца се изоставят годишно?
За голямо съжаление все още около 2000 бебета годишно продължават да се изоставят от родителите и това е много притеснително, макар че броят на децата, за които е потърсена алтернатива, а не са насочени към специализирани институции, е много по-голям.
Ще се наказват ли родители, които изоставят децата си без контрол вкъщи?
И към момента в Закона за закрила на детето съществува разпоредба, съгласно която родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. В случаите на допуснато нарушение е предвидена глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. При тази разпоредба фокусът е по-скоро върху системното занемаряване и неглижиране на децата. Родителите трябва да си дават сметка за сериозните опасности и да оценяват рисковете, когато оставят детето без надзор и контрол.
Източник: Монитор
