Там има 23 приемни семейства – в едно от тях е настанено бебе, в друго дете с увреждане
В една община в България вече има бебе, настанено в приемно семейство, изоставени деца с увреждания, които се отглеждат от приемни родители, както и семейства, които са продължили да се грижат за едни и същи изоставени деца повече от 5 години.
Става въпрос за Разград. Там има 23 приемни семейства. За сравнение: в столицата София приемните семейства са около 30, вград Пловдив – петнайсетина, колкото са и в Русе.
В община Разград има едно доброволно приемно семейство и 22 професионални – в тях родителите освен финансовата подкрепа за отглеждането получават и заплата за своя труд.
В приемни семейства в общината са настанени общо 25 деца. От началото на годината 3 семейства са подали документи, от които две са в процес на проучване. От общината обясниха, че в началото лавинообразно е нараствал броят на семействата, желаещи да станат приемни родители. Едни семейства осиновявали деца, а други, повлияни от решението им, също подавали документи. Някои продължават да са приемни родители на едни и същи деца в продължение на 5-6 години. Има и семейства, които отглеждат повече от едно дете.
Сред приемните родители има бесарабски българин със съпруга рускиня, които
въпреки че имат три свои, са поели грижите за още две деца.
Най-честият мотив, който кара приемните родители да не искат отново да станат такива е тъгата при раздялата с детето, казват жените, социални работници в Центъра за обществена подкрепа, който работи на територията на общината.
Приемните родители отглеждат децата временно, докато изоставените малчугани имат нужда. Биологичните им родители могат да си ги вземат, когато разрешат проблемите си.
„Една от приемните майки не искаше да стане отново такава заради раздялата с детето, но и ние нямахме много опит тогава – сега имаме малко повече“, обяснява една от служителките.
Според нея обаче много от семействата не се решават и поради финансови мотиви – не са сигурни, че парите ще им стигнат.
Трудно е страничният човек да не се впечатли от неподправената загриженост на тези социални работнички – наблюдавайки ги обаче, му става ясно защо резултатите са толкова добри, а за много от тези деца и решаващи за бъдещето им.
Жените изброяват децата по име, а от разговорите помежду им е ясно, че изкъсо следят съдбите им, макар много от малчуганите да не живеят в града. Голяма част от приемните семейства са от селата в региона.
Приемната грижа е добре установена практика в страните от Западна Европа и когато беше за първи път представена в България,
имаше стремеж да се следват западните модели за приемно родителстване,
спомня си Дейвид Бисет от сдружение „Еквилибриум“ в Русе. Тези западни модели обаче носеха западни нагласи със себе си – доведоха до комуникиране на приемната грижа, нетипично за България, споделя той.
Тонът и всички материали бяха насочени към семейства, наподобяващи западните семейства от средната класа – млади двойки добри професионалисти. Хората, работещи в приемната грижа, обаче, бързо осъзнаха, че една целева група, която много бързо може да бъде убедена да работи за приемното родителство, са по-възрастните пенсионирани хора.
Много от тези стари хора живеят в по-малки населени места, села или даже още по-малки селски общности. Бисет сподели притеснението си относно методите на популяризация на приемната грижа.
Според него информационните кампании, базирани на по-съвременни технологии – интернет, „Фейсбук“, та даже и телевизионната реклама, може да не окажат влияние върху хората, които в действителност са склонни да осиновяват, защото те нямат достъп до тях.
В България през 2011 г. са одобрени общо 395 нови приемни семейства – 61 доброволни и 334 професионални.
Приемните семейства към края на 2011 г. в цялата страна са 1022, настанените деца са близо 900, което показва, че от една страна семействата не са чак толкова много, а от друга страна капацитетът им да отглеждат деца е почти запълнен.
От началото на 2012 г. са настанени повече от 110 деца в приемни семейства. В същия период над 60 семейства са подали молби да станат приемни родители.
Приемните семейства и алтернативните услуги са двата варианта да се осъществи идеята за затваряне на социалните домове за деца. Алтернативните услуги обаче не са толкова много. Например само 10 са местата, предоставящи услугата „Звено майка и бебе“.
Там майки със своите малки деца могат да бъдат настанени за 6 месеца и подкрепяни, докато „стъпят на крака“ и съумеят да се грижат за децата си. При тази картина приемната грижа става още по-необходима – тя се оказва един от ключовите моменти за настаняване на изоставени вече деца извън институции.
Проектът на „Мобилтел“ „Приеми дете. Създай бъдеще„ осигурява подкрепа за приемни родители.
Компанията ще предоставя всеки месец в продължение на една година по 100 лева на 100 нови приемни семейства, приели в дома си деца, лишени от родителска грижа. За семействата, приели дете с увреждане финансовата подкрепа ще бъде удвоена.
В проекта ще бъдат включени семейства, които са заявили желание да станат приемни родители след 1 януари 2012 г. и които бъдат утвърдени по подбора, предвиден от Закона за закрила на детето.
Проектът се осъществява в партньорство със социалното министерство, Националната мрежа за децата, Българския дарителски форум (dfbulgaria.org) и Държавната агенция за закрила на детето (sacp.government.bg).
Източник: vesti.bg