За поредна година не виждаме конкретни административни действия на национално ниво за регламентиране на храненето на деца със специфични хранителни потребности, напр. деца с хранителни алергии и непоносимости, както и деца с хронични заболявания, които имат нужда от специален режим на хранене. Техният брой расте, но липсва анализ и идея за конкретни политики. Има проблем и при диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение, от които много деца имат нужда, включително такива за ентерално приложение, както и някои храни за редки заболявания. Към момента те не се поемат от НЗОК за всички заболявания. Това поставя стотици хора в ситуация, в която разчитат единствено на собствени или дарителски средства, за да набавят жизнено необходимата им медицинска храна за децата и близките си.
Много тежко болни деца и възрастни в България са недохранени, защото нямат достъп до ентерална храна. Тя или не се намира в България и трябва да бъде осигурена от чужбина, или пък е прекалено скъпа. „България е единствената страна в ЕС, която не поема разходите за ентерална храна.“ Поради това някои решават да емигрират, за да спасят децата си. През 2018 година Красимира Обретенова заминава за Нидерландия. Там дъщеря ѝ получава място в дневен център и днес тежи 52 килограма. Само преди 5 години теглото ѝ е било 24 килограма – поради невъзможността да бъде нахранена пълноценно. Други родители на болни деца обаче искат да останат да живеят в родината си – като Боряна. Тя от години се бори за достъп до ентерална храна за дъщеря си и разчита основно на дарения.
Вижте целия репортаж на: dw.com
