Средата на септември – училищен звънец, спретнати първолаци, усмихнати учителки, развълнувани родители. Първият учебен ден наближава, а с това нарастват вълненията на родителите и трепетното очакване на учениците, особено на най-малките. Училищата също се готвят – приключват летните ремонти, учителите се връщат на работа след ваканцията и всички се настройват за голямото начало. Всяка една от страните-участници в училищния живот, учители, родители и ученици, си има своите притеснения и очаквания. А най-големите очаквания от възрастните са неизбежно върху децата, дали ще се представят добре в училище, ще се справят ли с голямото количество учебен материал, ще се държат ли добре към учителите, ще се чувстват ли уютно сред съучениците, ще съхранят ли желанието за учене и ентусиазма, които обичайно съпътстват тръгването на училище за пръв път?
Често забравяме, че учим не за училището, а за живота, както и че училището съществува, за да бъде в услуга на децата и да задоволява естествения им стремеж към образование и любознателност. Децата са ползвателите на образователната услуга и в тяхно име е необходимо учителите, директорите и родителите да обединят сили в това да направят училището по-добро място, където децата да се чувстват спокойни и сигурни, където потребността им от знание може да бъде удовлетворена по интересни и съответстващи на възрастта им начини, където гласът на децата да се чува и зачита.
Сега повече от всякога обществото ни има нужда училищата да възвърнат естественото си място на центрове на просветата, на огнища на знания и идеи, в които учениците да се чувстват свободни да се изявяват, да търсят и откриват съмишленици и ценности, които са важни за тях. Ние, родителите и учителите, можем да насърчим процеса на израстване на децата си като им предложим училища, които да следват интересите им, където учебният материал се представя по любопитен и гъвкав начин, а учениците се чувстват приети и разпознати като личности със своите индивидуални нужди и темпове на развитие.
Добрата среда е ключова за израстването на позитивни и мислещи личности.
За нас в Национална мрежа за децата подкрепяща среда означава няколко ключови неща:
• Прекратяване на практиката на двусменно обучение;
• Гарантиране на физическия минимум за приобщаваща среда – достъпност, чисти тоалетни, топла вода, сапун, съблекални, физкултурни салони, съвременна библиотека с работни места за самоподготовка и зали за групова работа, създадени условия за базисна опитна работа по природни науки;
• Училището да възвърне естествената си позиция на център на местната общност и родителите да бъдат партньори във вземането на всички значими и важни за развитието на училището въпроси;
• Високо квалифицирани учители;
• Развиване на нов модел за подготовка и подкрепа на директорите, така че те да могат да управляват цялостни процеси като адекватни съвременни лидери, да изграждат и поддържат партньорства и поемат отговорност за подкрепата на децата да учат за живота т.е. да бъдат независими, мислещи и можещи!
Училището е средата, където децата ни прекарват голяма част от деня си. На 15 септември за поредна година имаме шанс да започнем целенасочено да влагаме време и усилия, за да направим средата за децата си по-приятелска, по-сигурна и подкрепяща развитието им. Времето и усилията ни днес ще означават по-добро бъдеще за децата ни утре.
Автор: Милена Николова, Координатор детски политики “Образование и здраве”
Снимка: oblastmontana.org
