До края на януари Педагогическите съвети в учебните заведения трябва да разпишат критериите, по които ще се прави оценка на учителите.
Това е първата стъпка в процедурите по атестирането в образователната система, което ще се случи реално за първи път наесен – през октомври и ноември, по силата на новия Закон за предучилищното и училищното образование.
Атестационните карти за различните длъжности съдържат общи задължителни критерии според спецификата на професията. Училището обаче има възможност да добави към тях още 5 според своята специфика –именно над тях мислят Педагогическите съвети.
След като бъдат уточнени показателите, постиженията по тях ще се търсят в личните портфолиа на учителите. Те трябва да ги подготвят, като направят анализ на работата си в предходните 4 години. След първото атестиране наесен ще ги обогатяват постоянно и ще им предстои явяване пред комисията отново на всеки 4 г. Между тези оценявания трябва да повишават квалификацията и уменията си, трупайки кредити чрез обучения, участия в конференции и майсторски класове.
Сред базовите критерии, по които ще бъде оценявана работата на всички учители, са организация на учебния процес и управление на класната стая -доколко педагогът може да диференцира напредващите по-бързо и учениците със затруднения и да предложи обучение на различна скорост според техните способности.
Като допълнителни критерии в нашето училище се спряхме на работа с родителите, прилагане на информационните технологии и повишаване на квалификацията, казва директорката на СУ „Христо Г. Данов” Гергана Аврамова. Там показателите са уточнени. А Аврамова е и сред обучителите, които водят квалификации на педагози, как да подготвят своето портфолио, за да представи реално свършеното от тях.
Макар че Наредбата за професионалното развитие разписа правилата отдавна, повечето педагози са пропуснали последната година и половина и сега трябва да подготвят портфолиото си в последния момент. Мнозина негодуват заради допълнителното натоварване с административна работа. В учителските групи в социалните мрежи вече са достъпни и примерни образци на портфолио.
Добре е обаче училището да регламентира какво иска да бъде включено в тях, за да не бъдат изработени чрез съвсем различни подходи, съветва Гергана Аврамова. Задължителни елементи са резултатите на учениците, личните постижения на учителя, неговата професионална философия, както и съответствието със стратегията на учебното заведение. С нея трябва да са свързани и гласуваните от Педагогическия съвет допълнителни критерии в атестационните карти.
Най-добре е да се измерва напредък, а не абсолютни стойности, казва Аврамова. Според нея не бива да се поставят и твърде амбициозни цели. Да се заложи повишаване на резултатите от националните външни оценявания с 1-2 единици например е нереалистично, ако е записано в стратегията, и няма как такъв напредък да бъде отчетен после от учителите. Но може да се гони повишаване на дела на добрите или много добрите оценки - според спецификата на учебното заведение и профила на учениците в него. Би било грешка и да посочваме работа с родителите, ако те масово са в чужбина и децата се отглеждат от широкото семейство, казва още Аврамова. Когато се измерва напредък обаче, трябва да се заложи и отправна точка – например успех, посещаемост, извънкласни занимания в минал период.
Атестациите и учителското портфолио са два инструмента, чрез които вниманието да се насочи най-вече върху самооценката и бъдещото развитие, категорична е Гергана Аврамова. Според нея няма да има опасност атестирането да се превърне в разчистване на сметки между учители и директори, ако Педагогическият съвет е заложил обективни критерии за оценяване.
Това лято процедурите бяха облекчени от страна на МОН. Взето е под внимание, че в по-малки учебни заведения няма как да се сформират комисии с по 5-7 членове.
Избират области за допълнителна квалификация
МОН ще определя приоритетни области, в които е нужна допълнителна квалификация, Регионално управление по образование ще прави план, а конкретните дейности ще са ангажимент на общинска администрация, училища и детски градини.
Учителите ще трябва да преминават въвеждаща квалификация, когато постъпват за първи път на работа, при преминаване на друга длъжност, след прекъсване на стажа над 2 г., при промяна на учебните планове и програми.
Продължаващата квалификация пък ще бъде по учебните програми за съответния предмет, по професионален профил, за развиване на ключови компетентности, за усвояване на иновативни подходи, за кариерно ориентиране на ученици, за организационни умения, управление на институцията или за изследователска и творческа дейност.
Тези допълнителни обучения ще имат право да извършват вузове, обучителни организации и центрове. Само висшите училища ще обучават за взимане на следваща професионалноквалификационна степен и ще предлагат специализации. Във всички случаи програмите трябва да са одобрени от МОН, а обучителите – да са вписани в регистър на министерството.
Допускат се различни форми – курсове, семинари, тренинги, школи, практикуми, уебинари. За специализации ще се считат майсторски класове, водени от новатори в системата, както и конференции, пленери и кръгли маси. Ще е задължителна и вътрешноинституционалната квалификация, която и сега се прилага – например учител да представи методиките си на открит урок пред колеги.
Един кредит ще се дава за 16 академични часа обучение, от които поне 8 присъствени. Същата тежест ще има доклад на педагогически форум на международно, национално и регионално ниво, както и публикация в специализирано издание.
Атестирането ще се прави на 4 г., като за този период учителите трябва да са натрупали поне 3 кредита.
Всеки преподавател ще „върви” с лично портфолио, което ще актуализира всяка година – на хартиен или електронен носител.
Атестирането ще започва през октомври-ноември за учителите, чийто период изтича същата година. Комисиите ще се определят от работодателя, съгласувано с Педагогическия съвет. Ще са от нечетен брой членове, сред които представител на РУО и на Педагогическия съвет, а за директорите – и родител от Обществения съвет.