Учениците ще могат да имат уроци в библиотеките напролет, съобщи зам.-образователният министър Деница Сачева по време на националния форум на мрежата от Глобални библиотеки в България „Библиотеките днес“.
Това ще бъде възможност, след като споразумението между просветното ведомство и министерството на културата за съвместни занятия в музеите или театрите, бъдат включени и библиотеките.
„Преди две години обещах, че министерството на образованието и науката ще работи за съвместна програма с министерството на културата, която да подпомага взаимодействието между училищата и библиотеките. Очакваме до края на месец ноември то да бъде подписано и от пролетта на следващата година библиотеките ще имат възможност да разполагат със средства, с които да взаимодействат пълноценно с училищата.“, обясни Сачева. По думите й тази програма ще провокира интереса на децата и учениците към българската идентичност, култура и традиции, литературно наследство и утвърждава духовните ценности. Според Сачева съвестната програма ще бъде от полза както за талантливите деца, които имат нужда да трупат знания и да разширяват кръгозора на възможностите си, така и тези, в чиито семейства не се купуват книги и в продължение на две години министерството полага усилие да върне в клас. В споразумението ще бъде залегнато и насърчаването на четенето, грамотността, формиране на нагласа за учене през целия живот и участие на учениците в културно-образователни инициативи, програми и проекти.
Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеките България“ Спаска Тарандова подкрепя това споразумение и смята, че то е стъпка напред в правилната посока. „Библиотеките ще могат да кандидатстват за средства за организиране на програми, с които да се създаде връзка на детето с библиотеката. Така след това то ще може да търси само нещата, които го интересуват извън тези, които ще бъдат заложени по програма.“, смята тя. Именно привличането нови читателите в библиотеките е сред проблемите, които изтъкна Тарандова. Тя обясни, че навиците за четене се променят и затова голяма част от програмите на библиотеките са насочени към работа с деца и тинейджъри. „Библиотеките трябва да се развиват технологично и да се предлагат нови устройва, за може децата, които не искат да четат по традиционния начин, да имат интерес“, коментира тя.
За истински дигитални библиотеки обаче било необходимо да се работи по обединяване в един цифров портал, за да може всеки един гражданин да ползва по всяко време навсякъде електронните ресурси. „Води се разговор с министерството на културата, но все още не е намерено решение.“, каза тя. Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотека България“ посочи, че ползването на библиотеките постепенно започва да се увеличава, но 15-20 % четящи от населението все още не са задоволителни на фона на Северна Европа, където са около 70%.
Недостигът на средства за закупуването на книги е друг от проблемите, пред които са изправени библиотеките. „В последните години държавата отделя по 1 или 2 млн. лв. за книги, но преди години изчислихме, че за да се изпълнява стандарта за библиотечно-информацинно обслужване, са нужни около 8 млн. лв.“, заяви Тарандова. По този начин във всички 3 000 библиотеки в малки и големи населени места ще могат да имат съвременна литература и периодични издания, с които да отговарят на потребностите на своите читатели.
Третият голям проблем е свързан с недостига на специалисти. В момента работят около 6500 библиотекари, но според статистика от 2017 г. 56-60% от обслужващите малките читалищни библиотеки са в предпенсионна и пенсионна възраст. „Населението се мести в големите градове или извън страната и хора в пенсионна възраст са принудени да работят в малките читалища, тъй като няма кой да поеме техните функции.“, допълни Тарандова.