Поне едно от седем деца – или 332 милиона в цял свят – си е стояло вкъщи най-малко девет месеца от началото на пандемията от COVID-19 съгласно задължителните или препоръчителните политики, прилагани повсеместно, излагайки на риск своето здраве и благосъстояние, предупреди УНИЦЕФ.
Докато почти всички деца по света са живели под някаква форма на периодични затваряния през изминалата година, новият анализ на УНИЦЕФ, който използва данни от Oxford COVID-19 Government Response Tracker, идентифицира някои от най-трайните състояния вследствие на затварянията в световен мащаб.
Според анализа 139 милиона деца в цял свят са живели при задължителни изисквания за затваряне вкъщи в национален мащаб в продължение на поне девет месеца, тъй като COVID-19 беше определен като пандемия на 11 март 2020 г., т.е. от всички тях се е изисквало да останат у дома с малки изключения – включително деца, живеещи в страни като Парагвай, Перу и Нигерия. Останалите от тези 332 милиона – т.е. 193 милиона – са живели при препоръчителни изисквания за затваряне вкъщи в национален мащаб за същия период от време.
„С блокадите в национален мащаб и свързаните с пандемията ограничения на движението годината беше дълга за всички нас и особено за децата“, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор. „Когато ден след ден сте далеч от приятелите и близките си хора и може би дори сте затворени вкъщи с насилник – това оказва значително влияние. За много деца това означава, че се чувстват уплашени, самотни, тревожни и загрижени за бъдещето си. Трябва да излезем от тази пандемия с по-добър подход към психичното здраве на децата и младежите и можем да започнем, като отделим на този въпрос вниманието, което заслужава.
С навлизането на пандемията във втората й година въздействието върху психичното здраве и психосоциалното благосъстояние на децата и младежите започва сериозно да се усеща. В Латинска Америка и Карибския басейн анкета на платформата на УНИЦЕФ U-Report сред младите хора наскоро генерира над 8000 отговора и установи, че над една четвърт са преживели безпокойство, а 15% депресия.
Дори преди пандемията, децата и младежите носеха бремето на рисковете за психичното здраве – половината от всички психични разстройства се развиват преди 15-годишна възраст, а 75% – до ранната зряла възраст. Мнозинството от 800 000 души, които умират в резултат на самоубийство всяка година, са млади хора, а самонараняването е третата водеща причина за смърт сред 15–19-годишните, с по-високи нива при подрастващите момичета. По приблизителни изчисления в световен мащаб всяко четвърто дете живее с родител, който е с психично разстройство.
Вследствие на блокадите, много от децата, които живеят в условия на насилие, лишаване от грижи или малтретиране вкъщи, са останали затворени с насилника си и без подкрепата на учители, по-далечни роднини и общността. Децата от уязвими групи от населението – като тези, които живеят и работят на улицата, децата с увреждания и децата, живеещи в условия на конфликт – рискуват техните нужди от подкрепа на психичното здраве да бъдат пренебрегнати изцяло.
Според СЗО пандемията от COVID-19 е нарушила или спряла първостепенните услуги за психично здраве в 93% от страните по света, докато търсенето на подкрепа за психично здраве се увеличава. Проучване в 194 града в Китай е установило, че 16% от анкетираните съобщават за умерени до тежки депресивни симптоми по време на пандемията, а 28% – за умерени до тежки симптоми на тревожност.
В отговор на това УНИЦЕФ подкрепя правителствата и партньорските организации с цел определяне на приоритетите и адаптиране на услугите за деца. Например в Казахстан УНИЦЕФ стартира платформа за индивидуални онлайн консултантски услуги за деца, успоредно с дистанционно обучение в училищата за специалисти по психично здраве. В Китай УНИЦЕФ и компанията за социални медии Kuaishou стартираха онлайн предизвикателство за намаляване на тревожността при децата.
По-късно тази година УНИЦЕФ ще посвети своя двугодишен водещ доклад „Състояние на децата по света“ на психичното здраве на децата и младежите, в опит да повиши осведомеността за глобалното предизвикателство, да осигури решения и да насърчи правителствата да поставят по-силен акцент върху този проблем.
„Ако не сме разбирали напълно неотложността преди пандемията от COVID-19 – със сигурност я разбираме сега“, добави Фор. „Държавите трябва драстично да инвестират в разширени услуги за психично здраве и подкрепа за младите хора и лицата, полагащи за тях грижи в общностите и училищата. Освен това се нуждаем от разширени програми за родителска грижа, за да гарантираме, че децата от уязвими семейства получават вкъщи подкрепата и защитата, от която се нуждаят.“
Източник: УНИЦЕФ България
Снимка: pixabay.com
