Росица Средкова – учителка по сърце, активистка по призвание и член на Управителния съвет на Националната мрежа за децата. Вече повече от две десетилетия тя не само вдъхновява децата и младите хора в Кърджали, но и помага на държавните институции в региона да изграждат по-добри политики за децата.
Когато някой ме попита коя е най-незабравимата ми история с дете, сърцето ми се изпълва с образи – усмивки, притеснени погледи, стиснати длани, сълзи, рисунки… Не мога да избера само една. Защото не са истории – те са живи хора. Те са в мен.
Но ако трябва да назова нещо, което ме държи – това е Младежката програма „Мегафон“ на Националната мрежа за децата. Ние сме част от нея още от самото ѝ начало през 2010 г. И през тези 15 години повече от 20 младежи от Кърджали намериха в нея не просто знание – а глас, приятелство, място, където са чути и важни.
Помня първите срещи. Срамежливи погледи, деца, които не вярваха, че някой ще ги слуша. Постепенно – с време, с доверие, с грижа – тези деца започнаха да израстват. Да се изправят. Да говорят. Да мечтаят. Едно дете ми каза: „Вече не ме е страх да кажа, че нещо не е наред.“ Друго – „Сега знам, че мога да помогна на другите.“ А за мен това са победи. Победи, които осветяват света ми.
Много хора казват, че днешните деца били изгубени. Че били безотговорни. Аз не вярвам в това. Децата са огледало на това, което виждат. И ако ние, възрастните, ги научим, че добротата има стойност, че смелостта се изгражда, че обичта не е слабост, а сила – тогава те ще вървят напред с лице към доброто.
Аз съм учител. И все още съм учител. Въпреки трудностите, въпреки системата, която често не чува учителя, аз останах. Останах, защото вярвам в това, което създаваме – не с програми, а със сърце.
Спомням си един проект с деца от ромската общност. Работехме с ентусиазъм, с желание всичко да е перфектно. Не беше. И тогава Джейн – доброволка от Корпуса на мира – ни каза нещо, което промени начина, по който гледам на всичко оттогава:
„Дори само на едно дете да помогнете – значи сте успели.“
Тези думи се запечатаха в мен. Защото истината е точно такава. Понякога не можеш да спасиш целия свят. Но можеш да бъдеш свят за едно дете.
Нашето сдружение „Инициатива за развитие – Кърджали решава“ създадохме през 2002 година. Работим с деца, с младежи, с учители и родители. Понякога е трудно. Понякога няма достатъчно ресурс, достатъчно време, достатъчно подкрепа. Но винаги има смисъл.
Създаваме работилници, обучения, форуми, места за разговори и игра. Работим с уязвими общности, помагаме на децата да учат български, да преодоляват страха си, да участват, да се почувстват част от нещо. И да вярват, че не са сами.
Вече 16 години сме част от Националната мрежа за децата. За мен това не е просто партньорство. Това е сърдечна мрежа от добри хора, които вярват, че няма „трудно дете“, а има дете без достатъчно разбиране и подкрепа. Мрежата ни учи, че промяната не идва отгоре, а отвътре. От всяка прегръдка, от всяка подкрепа, от всяко „вярвам в теб“.
Ако днес започваш да работиш с деца – знай, че ще има дни, в които ще си уморен. Ще има разочарования. Ще има сълзи. Но и ще има рисунки, ще има детски гласове, ще има една малка ръка, която ще те хване, дори и без да казва нищо. Това е всичко. Запомни думите на Сенека:
„Онзи, който прави добро на другите, прави добро на себе си със самия акт на извършването на доброто.“
А хората, които работят за правата на децата, са добротворци. И аз съм една от тях.
Една учителка остана. Тук сме много и стани част от нас на www.nmd.bg/dari
___________________________________________________________________________________________________________________
