На 24 юни 2024 г. в сградата на Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” се проведе националната конференция „Качеството на образованието в бързо променяща се среда – споделени решения“. Събитието се състоя под организацията на Националния инспекторат по образованието в партньорство с катедра „Публична администрация“ при Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Национална мрежа за децата (НМД).
Форматът на конференцията потърси пресечните точки между мнението на четири заинтересовани страни: гражданския сектор и родители; ученици и студенти; учители и директори и на институциите. Те участваха в дискусии по работни маси в две големи теми: Значимо ли е оценяването на качеството на образованието, защо и за кого – за системата и институциите, учениците или родителите? и Могат ли заинтересованите страни да участват в процеса на оценяване и как да бъдат отчитани спецификите на училищата? В края на дискусиите бяха изведени предложения, които да залегнат в Наредба за качеството на образованието и в работата на Националния инспекторат по образованието.
Заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова беше сред откриващите конференцията. “Днешното обсъждане на рамката за инстпектирането на качеството на образованието ще идентифицира много предизвикателства. Очакваме предложения за възможни решения – консенсусни за всички заинтересовани страни”.
Очакване форумът да приключи не просто с дискусия, а с конкретни преложения за ефективни подходи изказа и д-р Ваня Кастрева, началник на РУО – София-град.
Йорданка Фандъкова, депутат в 50-то Народно събрание, също участва в събитието. “За мен е важно да чуя каква е готовността за промяна. Промяна, която е критично закъсняла. В образователната ни система има страхотни професеионалисти. Има и изградени партньорства, като тези с Инспектората и НМД, които сами по себе си гарантират успех в намирането на решения. Спешно ни трябва Наредба за качеството и тя е забавена. Очаквам водеща роля от страна на МОН в процеса на промяна в образованието. Промяната трябва да е обсъждана достатъчно дълго и с широка общественост, за да бъде успешна”.
На старта на конференцията изпълнителният директор на НМД Георги Богданов каза: “Никога в България не е имало толкова малко деца – едва 17% от населението в стараната. Два са ключовите проблеми в образованието и те са критични. Единият е как ще мерим качеството, когато имаме остарели предмети, които карат децата просто да наизустяват. Другият е как ще мерим качеството на образованието, когато децата са неподготвени за съвременния свят. Много от тях трудно влизат в обществения живот, не са активни, не познават институциите. Две са препоръките ни – да се изработят нови учебни програми, които да дават възможност за развитие на компетентности у децата, а не просто на възпроизвеждане на знание. И второ – да преосмислим дали тези външни и вътрешни оценявания не трябва да започнат да оценяват компетентностите на децата, а не това колко добре е наизустен учебният материал”.
Модератор на дискусиите в конференцията беше Георги Еленков, директор “Политики за децата” в НМД, а модератор на младежката група в събитието беше Диана Андреева, координатор “Образование” в НМД.
В научния панел „Визия за качеството на училищното образование“ бяха представени гледните точки на Националния инспекторат по образованието с участието на д-р Анелия Андреева, директор на Инстпектората и на училищната и академична общност, чиято визия беше представена от проф. Татяна Томова, професор в катедра “Публична администрация” към Философски факултет на СУ.
В този панел бяха оповестени и данни от две изследвания. Мария Брестничка, директор “Развитие на мрежата” към НМД, представи резултатите от доклада на Мрежата “Удовлетвореност на родители и ученици – проучване на разбирането за качеството на образованието“, а Стефан Лазаров от Фондация “Заедно в час” изнесе данни от сравнителен анализ на системите за оценка на качеството.
Кои са критериите за качествено образование – мнението на работните групи с ученици, родители, директори и образователни институции
Според младежите качественото образование включва учителите да преподават разбираемо и в училище да има установени отношения на взаимно уважение и зачитане – не само от ученик към преподавател, но и обратното.
Учениците смятат за важно училищната база да е приятна – стаи, общи пространства, тоалетни. Според тях в критериите за оценка трябва да бъде включено дали преподаваните знания имат практическа насоченост, така че училището да предава не просто знание по предметите, но и да превръща децата в подготвени за живота млади хора и активни граждани, както и да им дава стартови практични знания като гражданско образование, финансова грамотност и др.
Младежите очакват още да не са поставени по-ниско в пирамидата на образователните институции и гласът им да бъде чуван и зачитан, включително като участват със свое мнение при вътрешната оценка на училищата. Те смятат, че гледната им точка е важна, тъй като са преки “потребители” на всичко в образователния процес.
По отношение на външната оценка към мобразователните институции мнението им е, че трябва да има стимули и поощрения за добре справящите се училища вместо единствено санкции за несправящите се и дадоха за пример как ниските оценки, които им поставят като наказателна мяра, всъщност не ги мотивират, а постигат точно обратния ефект. Специално внимание учениците обърнаха на желанието им да бъдат оценявани индивидуалните им таланти, вместо да се очаква всички да са еднакво добри във всички дисциплини.
Според гражданския сектор и родителите самата дума “оценяване” трябва да бъде заменена и като термин, и като подход – с думи като “анализ”, “подкрепа” или “системно наблюдение”. Система за оценка на качеството, но с повече автономност на училищата сами да изготвят индивидуален план и краткосрочни цели за повишаване на качеството предложиха родителите. Ролята на РУО-та и другите контролиращи институции да бъде да подкрепят училищата спрямо индивидуалната им нужда и етап от изпълнение на заложени цели – от ниво стратегия, до конкретни мерки за постигане на качество. Това би позиционирало контролиращите институции като звена с подкрепяща функция, а не само с инспектираща.
За критерии за качествено образование родителите смятат още редовното измерване дали децата работят успешно, с желание и с вътрешна мотивация, дали се чувстват добре в училищната общност, дали развиват практически умения и водят здравословен начин на живот.
Качетвото трябва да се измерва и през спазването на принципи на взаимно уважение. Децата трябва да бъдат уважавани като личности, да имат право на мнение и участие по важните за тях теми. Според родителите оценката трябва да отчита и безопасността на средата в училище.
Важно е също осигуряването на постоянно учене при учителите, като пример и към самите ученици. Според гражданския сектор за училището трябва да се говори като за общност – от учители, родители и ученици.
При финансирането – да бъдат взети за пример добри модели от Европа за целенасочено финансиране за конкретни корективни мерки вместо еднакви бюджети за всички училища и санкционен подход при несправяне. Важно е също преподавателите да развиват критичното мислене у децата и с това да бъдат не само учители, но и ментори за изграждане на лични качества и насочване към развитие на всяко дете спрямо неговото индивидуално темпо.
В работната група на експертите от образователни институции, учители и директори беше предложено оценката за качеството на образованието да бъде институционализирана и тя да има тежест, включително по отношение на финансирането, което не задължително да се прилага санкционно. И тази група се обяви за целево предоставяне на средства при наличие на трудности да бъдат постигнати заложени приоритетни цели (например училищна среда, интеграция на уязвими групи и др.). Според образователните експерти трябва да има ясни критерии и механизъм за самооценка и то по различни модели, съобразени с конкретното училище, населеното място и други характеристики на образователната институция.
Според Националния инспекторат по образованието в най-голяма степен липсват критерии за самооценка, които да отразяват спецификата на съответното учебно заведение или детска градина. От Инспектората изразиха готовност произтекли от конференцията предложения да бъдат включени максимално бързо като измерители. От организацията подчертаха още силната необходимост от подкрепата на гражданското общество за предстоящи промени и нововъведения.
