Национална мрежа за децата изпрати официално Становище до Министерството на образованието относно исканата от ведомството промяна учебните занятия да започват по-рано – от 7:30 ч. вместо от 8:00 ч.
Изразяваме силно несъгласие с предложените поправки. Те са в разрез с цялостната философия за развитие на българското образование, залегнала в Стратегическата рамка (2021-2030), която предполага поетапно и в максимално кратки срокове преминаване към едносменен режим на обучение в средните училища в цялата страна.
Тази политика се следва от МОН през последните години, като към края на учебната 2022/2023 г. в страната има само 255 училища (от над 2200), които все още се обучават в двусменен режим и това са основно училища в големите градове. Такива с недостиг на сграден фонд и/или лоша организация и управление на приема на ученици на общинско ниво.
Исканата промяна дава основание да се смята, че тя е продиктувана от невъзмжоност на част от общините да организират едносменен режим на обучение във всички училища на територията си, както и да решат проблемите на приема в 1 клас и предучилищни групи на задължителното образование, което налага по-ранно започване на часовете по правило, (а не по изключение, както предпоставя наредбата към момента), за да може дневното разписание на часовете да се помести в рамките на две смени от 7.30 до 19 ч.
В допълнение, липсата на стремеж да се премине изцяло към едносменен режим, и дори поетапно да се върви към разделяне на степените на обучение в различни сгради и училища води и до пряко нарушение на чл.102, ал.2 на ЗПУО. Множество училища в големите градове не успяват да предложат целодневно обучение (занятия и занималня) именно поради обучението на две смени, като в същото време насочват към частни платени такива.
Създаването на нормативно правило за старт на учебния ден в 7.30ч. ще доведе до регрес в разширяване на възможностите за едносменен режим и увеличаване на приема при две смени на обучение. Така ще продължи създаването на огромни, пренаселени и нефункционални учебни заведения с над 1500 и дори 2000 ученици, при които принципът за най-добър интерес на детето и поставяне на децата в центъра на образователния процес чрез индивидуален подход и специализирана подкрепа, става абсолютно неприложим.
Смятаме, че разпространената в медиите обосновка за причините за тази промяна – натоварване на трафика – са свързани с организацията на транспорта в градовете, достъпността на качествено образование близо до дома, инфраструктурата на градовете и други проблеми извън образователната система, но те не могат и не бива да бъдат решавани за сметка на децата. След пандемията от COVID-19 все повече родители работят в условия на home office и с гъвкаво работно време. Дори и в случаите, в които ситуацията не е такава, следва да се мисли за мерки, които насърчават работодателите да предлагат гъвкаво работно време с начален и краен час, който се съобразява с нуждата на родителите да взимат децата си училище. Училищата могат да предлагат сутрешни групи с дежурни учители, в които учениците да изчакват нормалното начало на деня, ако няма друга възможност за родителите им да ги оставят по-късно в училище. В допълнение – при двусменен режим краят на учебния ден е късно вечер, след 18.30 и дори 19.00 ч., което ограничава възможностите на учениците за самоподготовка, извънкласни занимания и спорт, прекаване на лично време със семейството, адекватна почивка и др.
Решенията, свързани с началото и края на учебния ден и организацията на учебното време в никакъв случай не бива да са в ущърб на учениците, а в помощ на родителите, за което е нужен много по-широк обществен консенсус и реформи, свързани с достъпно и качествено образование в начален и основен етап в близост до дома, безопасни, проходими, осветени и регулирани улици и транспорт, които да създават условия за самостоятелно придвижване до училище от ранна възраст, намаляване на трафика, подпомагане на баланса между личния и професионалния живот и др.
Като допълнение, редица изследвания доказват, че ранният час на започване не е оптимален за учениците поради особености на физиологията и води до неефективност при възприемане на учебния материал. Ако денят започва твърде рано, това предполага, че учениците могат да страдат от хроничен недостиг на сън, да пропускат сутрешно хранене, да пътуват в часове от тъмната част на деня, което повишава опасността от инциденти и престъпления спрямо децата.
В малките населени места със средищни или отдалечени училища, където учениците използват училищен транспорт, подобно ранно започване на учебните часове означава изключително ранно събуждане и пътуване, понякога на десетки километри от дома. Подобни условия могат да доведат до тенденции за ранно отпадане от училище и преждевременно прекъсване на обучението.
От Национална мрежа за децата смятаме, че промяната на началния час на обучение от 8:00 на 7:30 ч. е нецелесъобразно и в разрез с интересите на децата. Подобна промяна е в разрез и с прилагането на собствените политики на МОН и съществуващите закони и нормативна уредба.
Пълния текст на Становището може да прочетете тук.