Най-често в ежедневието си U-Репортерите се хранят с домашно приготвена храна, следвана от бързата храна (като пица, дюнер и подобни), плодовете и зеленчуците. Същевременно обаче училищният стол не е сред предпочитаните места за хранене. Освен това, за една трета от U-Репортерите темата за здравословното хранене по-скоро не присъства в ежедневието им.
Това научихме от последното допитване на U-Report, посветено на достъпа до здравословно хранене, разработено съвместно между УНИЦЕФ България и Национална мрежа за децата. То е част от проект за пилотно тестване на Европейската гаранция за детето, която предвижда всяко дете да се ползва от здравословна храна поне веднъж във всеки учебен ден. Насочено е към U-Репортерите на възраст между 14-22 години.
Интересно и положително е, че толкова много U-Репортери казват, че се хранят най-често с храна от вкъщи. Вероятно значение за това има двусменния режим в училище, който не е типичен за повечето страни в Европа. Поради него поне едно, а може би и две хранения на младите хора са обичайно вкъщи.
В допитването беше важно да установим дали децата и младите хора имат достъп до поне едно здравословно хранене на ден. За тази цел се ориентирахме към училището като мястото, където младите хора прекарват най-много време – дали то предлага възможност за такова хранене или учениците търсят други начини. Същевременно си даваме сметка, че се намираме в третата учебна година, засегната от пандемията, че за това време голяма част от учебния процес не беше присъствен и това се отразява на резултатите от въпросите ни.
Над половината отговорили U-Репортери твърдят, че в училището, в което учат (или в което доскоро са учили) няма стол, в който всички да могат да се хранят. Това е голяма част, но не успяваме да открием сигурна информация каква част от училищата в България имат стол. Възможно е също така на някои места стол все пак да има, но за част от учениците той да не е познат с това име или по други причини да не го разпознават като стол. Не на последно място, възможно е пандемичната ситуация да се отразява и тук – училища, които имат столове, да са ги затворили като мярка за ограничаване разпространението на вируса.
При това положение е интересно откъде в ежедневието си учениците си набавят храна. Първо попитахме откъде отговарящият U-Репортер си взима храна, докато е на училище, а след това и откъде смята, че съучениците му/ѝ си взимат храна. Ето какви са отговорите:
Видимо най-големите разлики са при храната от вкъщи – U-Репортерите много по-често се хранят от вкъщи, отколкото съучениците им; при посещението на хранителни заведения (което е опция, избирана изключително от U-Репортерите в големите градове); и при ходенето до магазина – U-Репортерите се хранят от там по-рядко от съучениците си.
Същевременно почти една трета от отговорилите U-Репортери не харесват храната, която е достъпна в и около училище. Една значителна част пък отговарят, че в и около училище просто няма достъпно място, откъдето да се нахранят, и това са изключително U-Репортерите от малките градове и най-вече от селата.
По подобен начин 9-те процента, които казват, че се е случвало да не се хранят поради това, че нямат финансова възможност, са основно от малките градове и селата.
Интересуваше ни и доколко темата за здравословното хранене присъства като нещо значимо в ежедневието на младите хора. Така например половината от U-Репортерите (47%) твърдят, че здравословното хранене не е тема, засягана в училище (в часове или чрез кампании), а останалите казват, че темата се разглежда в училище. Цели 30% споделят, че темата за храненето не присъства в разговорите у дома.
Щом половината U-Репортери казват, че храненето не е тема в училище и една трета казват, че не е тема вкъщи, значи за поне една трета темата за здравословното хранене изобщо не присъства в ежедневието им.
Ако пък искаш да видиш полезната информация по темата за здравословното хранене и достъпа на децата в България до храна, въведи магическа дума “hrana” в чата във Viber или разгледай тази статия.
В допитването се включиха 182 U-Репортери. Допитването е разработено съвместно с Национална мрежа за децата в рамките на проекта за пилотно тестване на Европейската гаранция за детето в България, финансиран от Европейската комисия и прилаган от УНИЦЕФ. Сред дейностите по проекта е и събиране на данни за мненията на децата и младежите в България по проблемите, изведени от Европейската Гаранция за детето.