Обществото в България се отнася с повече разбиране и толерантност към осиновителите, отколкото към осиновените. Според проучване 56 процента от анкетираните смятат, че нашето общество е толерантно към осиновителите, но само 46 процента са съгласни, че българското общество е толерантно към осиновените.
Тези резултати показват, че субективно в обществото осиновителите се третират с повече разбиране в сравнение с осиновените, сочи извод от проучване на общественото мнение на Българската асоциация Осиновени и осиновители. Изследването е на базата на 800 онлайн интервюта и е направено в периода 4-11 април тази година.
За 92 на сто от анкетираните осиновяването е по-добрата алтернатива от настаняване в центрове от семеен тип и дългосрочна приемна грижа. 68 процента считат, че осиновяването е важен за обществото въпрос, а според 82 на сто държавата трябва да координира процеса по осиновяване съвместно с всички заинтересовани страни в обществото, неправителствени организации, сдружения и други.
За 77 на сто от интервюираните семейства, които не могат да имат деца заради репродуктивни проблеми, трябва да осиновяват.
42 на сто посочват, че ако оставено за осиновяване дете желае, след като навърши пълнолетие, то трябва да знае кои са биологичните му родители, без значение дали те са съгласни да бъдат разкрити.
29 на сто са на мнение, че трябва да е законово възможно братя и сестри от един биологичен родител да могат да се откриват, а 71 на сто считат, че правата на децата, оставени за осиновяване, са с по-голяма важност от желанията на биологичните родители по отношение на тайната на осиновяване.
69 на сто от респондентите смятат, че детето трябва да знае, че е осиновено, а според 63 процента родителите, осиновили дете, трябва да му кажат, че е осиновено, когато преценят, че то е готово за това. Други 24 на сто са на мнение, че разкриването пред детето, че е осиновено, трябва да се случи възможно най-рано.
Проучването обаче открива сериозни индикации за разминаване между декларираните и реалните възприятия на анкетираните към осиновители и осиновени. При директно зададени въпроси, свързани с приемането на осиновени и осиновители, хората подкрепят обществено приемливи тези по въпроса, а след това, когато същите се тестват задълбочено и темите са адресирани не толкова директно, се получава разминаване между декларираната и реалната позиция.
Хората декларират толерантност и заявяват, че осиновителите са благородни хора, че трябва да получават подкрепа от държавата, че осиновяването е много хуманен акт и осиновените не са по-различни от другите деца.
В същото време същите тези хора имат предразсъдъци, като това че осиновителите трябва да са млади или на средна възраст, че не могат да имат деца и затова осиновяват, че осиновяването може да се случи само, ако осиновителите не са хомосексуални, а осиновените деца, ако са от ромски произход, вероятно носят „лоши гени“.
Честите стереотипи, открити в изследването, са, че етносът на детето носи гена му, осиновеното дете се адаптира по-трудно в социалната среда, често е по-агресивно от другите деца и, ако се различава на външен вид от родителите си, няма да може да се интегрира в техния социален живот.
До 2 октомври Българската асоциация Осиновени и осиновители организира информационна кампания за осиновяването, предаде БНР.
„Целта е да информираме обществото, да говорим за положителните неща при осиновяването, които всъщност са най-много, тъй като до момента за осиновяването в България се говори само при проблемни или законодателни промени.
Ние искаме да покажем и другата страна на нещата – че осиновяването е любов. Осиновяването за нас е смисълът да бъдеш родител, смисълът е едно дете да намери своето семейство и сигурен дом. В миналото темата е била табу и хората са се притеснявали, все още има предразсъдъци за това.
Може би хората не разбират докато не осиновят, че всъщност това е нещо много хубаво, че не е само проблем“, коментира Желязка Иванова от асоциацията.
Източник: dir.bg, ngobg.info
Снимка: freeimages.com
