Невена Маджарова е основател на Клуб на нестопанските организации в Търговище и един от най-отдадените застъпници за правата на децата, живеещи в бедност. Повече от 26 години тя работи неуморно „на терен“ – сред деца, семейства и общности, където нуждата от човечност е най-осезаема. Тя е носител на Награда за специален принос на Награди „Златна ябълка“ 2015 г. за дългогодишната застъпническа дейност и работа на терен в подкрепа на децата и техните семейства. През 2024 г. получи почитно отличие от министър-председателя Димитър Главчев по повод 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето.
В тази лична история Невена ни отвежда в един от онези мигове, които остават завинаги – и които й напомнят защо няма право да се отказва. Това е разказ за болката, за борбата и за смисъла, който оцелява въпреки всичко.
Беше рано сутринта. Не помня точно по какъв повод през далечната 2011 г. отидох в къщата на едно от семействата, с които работим. Самотна майка с пет деца. Живееха в миниатюрна кирпичена стаичка, построена от самите тях. Вътре – само две легла и едно шкафче.
Макар и толкова рано, майката вече беше излязла. Беше тръгнала на ежедневната си обиколка в търсене на храна – по кошовете на града. Вратата беше открехната. Влязох тихо. Двете по-малки деца – на 5 и 6 години – току-що се бяха събудили. Гледаха ме със сънени очи, без да ме питат нищо. Ръцете им посегнаха към закуската – чиния с туршия от пипер и зелени домати, и хляб, който топяха в соса. Това беше тяхната закуска…
Не можах да им кажа нищо. Не можах да обясня защо съм на вратата им. Просто се обърнах и си тръгнах. Върнах се в офиса и разказах на колегите. Всички млъкнахме. Станахме тъжни. И тогава си казахме едно – не трябва да се отказваме!
През годините видях още много – гладни, бити, унижени, тъжни деца. Но гледката с туршията за закуска… тя остана завинаги в мен.
Имаш два избора – да се откажеш, да си кажеш, че не можеш да промениш нищо… или да се заинатиш. Да продължиш! Да се хванеш за идеята, че дори една капка в океана от болка и бедност прави разликата. Много често цитирам думите на Майка Тереза:
„Океанът от мъка, глад и мизерия е огромен, но дори и да намалиш с една капка този океан – си струва.“
И днес, години по-късно, когато виждам децата на първите ни „потребители“ – не обичам тази дума, за мен това не са бройки, а човешки съдби – когато виждам, че живеят малко по-добре от родителите си, че се грижат за децата си, според възможностите си… когато срещам момчета, които някога са били изгонени от домовете си и спели навън, а сега имат работа, семейства, мечтаят за по-добро жилище – ето това е успехът. Това е смисълът. Това си струва!
Да, има още много недохранени деца, много студени нощи, неизкъпани тийнейджърки, на които другите се подиграват… но океанът е с няколко капки по-малък.
Аз съм Невена и съм един от създателите на Клуб на нестопанските организации в Търговище. В началото бяхме десетина ентусиасти от Търговище – обединени от желанието да направим нещо полезно за града си, за хората в него. Над 26 години вече вървим напред – с търсене, с криволичене, с натрупан опит, с неравна борба срещу „неверниците“ в силата на гражданското общество…
Оглеждам се – около мен са същите хора, с които тръгнахме. Или хора, които се присъединиха по пътя. Екипът ни почти не се е променял от десетилетия – това е знак, че сме намерили верния път. А усещането, че си повел други със себе си, че имаш съмишленици, че намираш такива хора и в други населени места из цяла България… еха! Това ти дава сила, това заземява смисъла.
И няма значение кой е на власт, какво казват политиците или институциите – колелото е завъртяно. И няма как да го върнем назад.
Може би не сме коренно различни от другите организации. Но има нещо особено в нас. Не сме ромска организация, но от години работим в подкрепа на най-уязвимите ромски семейства. Съчетаваме пряката работа на терен с работа по политики. Привличаме млади хора, учители, лекари, експерти, които вярват в каузата. Защото знаем, че не можем да постигнем промяна сами. Трябва да работим в отбор. Затова сме част от почти всички национални мрежи и обединения.
Работата ни винаги е била свързана с по-голямата картина – с правата на децата. Може би не сме големи, но сме отдадени. Споделяме опит, заставаме зад позиции, не се страхуваме да казваме неудобни истини. Отстояваме правото на всяко дете да расте при родителите си, вярваме, че подкрепата, а не санкциите, е това, от което имат нужда семействата.
А Националната мрежа за децата? Аз не съм просто „част“ от нея – аз съм в нея, тя е в мен. Възхищавам се и се уча от хора като Жоро Богданов, Мария Брестничка, от Дани Колева, Жоро Еленков, Вяра, Христо… от толкова много, които оставиха следа. Винаги мога да се обърна към тях, винаги поддържаме връзка. Мрежата е като живо същество – понякога лети, понякога се спъва, но винаги е там. И я усещаш.
А ако някой ме попита какво бих казала на човек, който днес започва работа с деца? Бих казала – трудно е, но си струва. Няма сигурност. Но има предизвикателства. И ако почувстваш, че това не е твоето, по-добре се откажи навреме. Защото с децата не може да се работи формално.
Ще има бюрокрация, ще има разочарования, препятствия… Но това е част от живия живот. Научи се да бъдеш креативен, да виждаш доброто, да помниш успехите и усмивките, а не хулите. И непременно намери съмишленици – защото сам е невъзможно.
Ако го усещаш. Ако те вълнува. Ако ти пука. Тогава си един от нас.
Има деца, чиито истории остават нечутни. Твоята подкрепа ги направи видими и обичани. Подари грижа и обич на: www.nmd.bg/dari
_________________________________________________________________________________________________________________
Статията е част от новата рубрика на Национална мрежа за децата „Истории от сърцето на Мрежата“, с която ви каним да надникнете в света на онези, които всеки ден, често тихо и незабелязано, работят за правата и благополучието на децата в България. Ще ви споделяме реални истории на специалисти, активисти и професионалисти от организациите членове на НМД – хора, които не просто изпълняват професионалните си задължения, а живеят с каузата за по-добро бъдеще за всяко дете.
