Пандемичната криза, в която се намираме в момента, поставя както въпроси за психичното здраве, така и чисто икономически, но и юридически такива. Във връзка с въведеното извънредно положение, което беше обявено с решение на Народното събрание от 13. март 2020 г. в България последва приемането на Закона за действията по време на извънредното положение, публикуван в Държавен вестник, брой: 28, от дата 24.3.2020 г.
В гореспоменатия закон се съдържат разпоредби, които въвеждат изменения в Кодекса на труда, включително и чрез Преходните и заключителните му разпоредби. В този контекст представяме нововъведенията, касаещи трудовото право, тъй като ги намираме за особено важни за гражданите в контекста на новината за сериозен ръст на безработицата, отчетена от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Относно разгледаните разпоредби, законът влиза в сила от 13. март 2020 г. и се прилага до отмяна на извънредното положение.
В новоприетия закон се съдържат разрешения, които позволяват на Вашия работодател:
- По въпросите, свързани с годишния Ви отпуск:
– Да Ви предостави до една втора от платения Ви годишен отпуск и без Ваше съгласие (по силата на чл. 7, ал. 2 от Закона за действията по време на извънредното положение). Това е изцяло ново разрешение за нашето право и е в противоречие с чл. 173 от Кодекса на труда (КТ), в който е уредено, че платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на работодателя Ви, т.е. след Ваше искане.
Към настоящия момент в действащото право, подобна идея стои зад разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда , съгласно която работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуск едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
Отбелязваме, че все пак е налице благоприятна за Вас промяна спрямо приетия на първо четене текст на законопроекта, който предвиждаше работодателят да има право да Ви предостави платения годишен отпуск без Ваше съгласие, както и да предостави ползване на неплатения отпуск, ако Вие сте ползвал целия платен отпуск – важно е да знаете, че разрешение, касаещо неплатения Ви отпуск, не се съдържа в новоприетия закон.
– Да Ви предостави (и целия) платен годишен отпуск и без Ваше съгласие, включително и ако не сте придобили 8 месеца трудов стаж, но само в хипотезите, когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган, е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители (уредено в § 4, т.4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за действията по време на извънредното положение, с който се създава чл. 178а, ал.1 от Кодекса на труда). Уреждането на възможността да се ползва отпуск и за лица с непридобит 8-месечен стаж е ново и по-благоприятно за работниците и служителите, тъй като съгласно чл. 155 ал. 2 от Кодекса на труда само работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск.
– Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по Ваше искане, ако Вие сте: бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро; майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му; работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане ,независимо от възрастта му; работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст; работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3. КТ.
В Закона се урежда, че времето, през което се ползва отпуска, се признава за трудов стаж (както, между впрочем по силата на Кодекса на труда в чл. 352, ал. 1, т. 2, и по принцип всички ползвани платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им се признават за трудов стаж)
- По въпроси, свързани с извършването на работата Ви, Вашият работодател може да:
–Ви възложи със заповед извършване на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение без Вашето съгласие. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.Това нововъведение се съдържа в § 4, т. 1, с който се създава чл. 120б от Кодекса на труда.
„Надомна работа“ е изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя (съобразно чл. 107б от КТ).
„Работа от разстояние“ е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето и е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя (според чл. 107з от КТ).
Очевидно идеята, която стои зад тези нововъведения, е служителите да работят от домовете си, за да бъдат спазени изискванията за социална дистанция, както и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
– Въведе непълно работно време в предприятието или в негово звено за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период (ако работите на пълно работно време). Последица от това би било, че Вашето трудово възнаграждение също ще бъде намалено и ще получавате сума, пропорционална на договореното заплащане за пълно работно време. (§ 4, т.3 от 3акона за действие по време на извънредно положение, който създава чл. 138а, ал. 2, КТ)
Напомняме, че по силата на чл. 138а, ал. 3 КТ (номерацията спрямо изменението) Вашият работодател няма право да въведе продължителност на работното време по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Това означава, че в случай, че изчисляването на работното време е подневно, при 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица, не може да бъде по-малка от 4 часа на ден.
- Нововъведения относно извънредния труд
Ако Вие сте работник и служител на намалено работно време, който оказва или подпомага оказването на медицинска помощ, или държавен служител, който по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомага оказването на медицинска помощ, то ограниченията за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за Вас.
Ако Вие сте полицейските орган и орган по пожарна безопасност и защита на населението, трябва да подпишете изрично писмено съгласие, за да полагате извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Липсата на това Ви съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
Напомняме, че съобразно чл. 146 КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа, както и 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
4.Относно преустановяване на работата на предприятието
При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
Важно е да знаете, че за времето на преустановяване на работата Вие имате право на брутното си трудово възнаграждение.
Работодателят е длъжен да не Ви допуска до работното Ви място за периода, определен в заповедта.
- По въпросите за изплащане на средства от фонд „Безработица“ към работодателя Ви
По време на действието на Закона за извънредното положение, но за срок до три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на работодатели, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Този акт на МС все още не е приет, но се очаква, че ще се отнася до работодатели, които са преустановили своята работа въз основа на акт, издаден от държавен орган.
Средствата ще бъдат за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване и в случай че Вашият работодател не Ви изплати пълния размер на трудовото Ви възнаграждение, той ще трябва да възстановяви тези средства към Държавата.
Автор: Денница Маринчева – координатор на “Мрежа за правна помощ” на Национална мрежа за децата
Снимка: pixabay.com
