SOS Клуб на приемния родител във Велико Търново отбеляза третия си рожден ден. Клубът дава на приемните родители възможност да споделят помежду си информация за всичко, свързано с грижата за децата, както и за всичко, свързано с усещането да си приемен родител. Осигурява възможност за рефлексия в защитено психологическо пространство и взаимна емоционална подкрепа. За историята и успехите разказва Албена Добрева, инициатор и основен двигател на Клуба.
Как се роди идеята за Клуба на приемния родител?
Идеята тръгна от екипна среща с държавната структура „областен екип по приемна грижа“ и по точно сериозното затруднение на този екип да осигури достатъчно подкрепа на приемните родители в общината чрез групи за взаимопомощ.
Споделихме нашето схващане за честото поставяне на фокуса на грижа към нуждите на приемното дете. Приемните родители са главната част от системата, която осигурява правилно израстване на едно дете. Застанахме ние с идеята да надградим индивидуалното консултиране и да предложим създаването на група за подкрепа, различна от група за взаимопомощ, нова и различна като подход, инициирана от SOS специалистите във В.Търново.
Как и кога започнахте да реализирате идеята за Клуба на приемния родител?
Инициирахме среща със 17 приемни родители и на 10.09.2018 година учредихме Клуб на приемния родител. Групата беше с отворен характер – всички утвърдени приемни родители, дори и тези, които към момента нямат настанено приемни дете; определихме фасилитатор – професионалист от SOS Детски селища България, който да не влиза в позицията на експерт, а да следи груповата динамика, да отваря и затваря сесиите; подписахме групов договор с ясен регламент за правото на споделяне на информация (помагаме си и се учим през споделяне на личен опит) както и за конфиденциалност и етичност.
Какво целяхте?
Сигурно място, в което приемните родители да могат да споделят и обменят информация за всичко, свързано с грижата за децата в приемните им семейства; Място за новости и/или промени в законодателство и приемната грижа; защитено психологическо пространство за споделяне на лични проблеми и успехи; даване и получаване на взаимна емоционална подкрепа чрез преживяване; форум за нови знания – при заявка от участниците да бъде канен външен експерт
И какво се случи?
Клубът заживя свой живот. От септември 2018 година до март 2020 година всеки месец приемните родители се срещат на едно и също място. Денят е вторник, началният час е 10.00. Понякога някой е болен, някой е ангажиран, някой е на почивка с приемното дете, но никога никой не забравя поне да се обади. Говорихме често за смисъла на тази трудна професия, за промяната, която идва с всяко ново дете и как се готвим за нея, за приказните герои, за емоционалното и психично здраве на децата в приемна грижа, за начините по които „мога да чувам детето“, за тийнейджърите, за раздялата и преживяванията, когато идва осиновяването; за привързаността, за трудностите да подкрепяш дете, което се чувства различно.
Бяха осигурени като външни експерти четирима психотерапевти, клиничен психолог, експерт по правните и административни въпроси. Срещнаха се с Весела Банова, Саша Димова, доктор Иванина Анчева, доктор Иван Стоянов.
На първата годинка на Клуба направихме прощъпулник – еднодневен изнесен празник за приемните деца и родители в SOS Детско селище Трявна, срещнахме ги с приемни семейства от други места, играхме и се състезавахме с децата и родителите. И Клубът се превърна в „нашето място“.
Когато през март 2020 Ковид-19 прекъсна срещите наживо, връзката не се прекъсна, трансформира се временно във фейсбук-клуб. Организирахме конкурс за най-атрактивна снимка по време на социална изолация, за да внесем смях и подкрепа в трудното време. Бяхме онлайн, но бяхме свързани с мисълта, че имаме нашия клуб.
През септември 2020 година подновихме ежемесечните срещи. На същото място, по същото време. Пореден тренинг с Донка Петрова – психотерапевт и психолог и трудната за преглъщане тема „Как подкрепяме децата ни, когато се чувстват различни“.
Клубът на приемния родител е форма на подкрепа, така ли е?
Клубът е нов начин на подкрепа, различен, нестандартен. Той среща лице в лице различни преживявания, различни гледни точки към един проблем, различен тип мислене и реагиране, различни семейни модели и нагласи, различни трудности и различни критерии за измерване на успех.
Той „изтри“ различията в образование и житейски опит, събирайки на едно място, в общо преживяване приемни родители, отглеждащи вече 12 години едно и също дете с приемни родители, през чиито семейства за 10 години са преминали 10 деца.
Този начин на подкрепа е модерен, съвременен път-среща, модериран от специалист. Участниците, ползвайки собствените си емоции, успяват да се свържат с другите, да се подготвят за промените, свързани с израстване на дете, с предстояща раздяла и скръб по детето, с неговите тревоги защо съм различен. Успяват да експериментират различни поведения, да дискутират свои вътрешни търсения.
Как се чувстват участниците/ членовете на този Клуб?
Участниците – приемни родители станаха част от общност. Обратната връзка, която получаваме всеки път е позитивна и вдъхновяваща.
Какво е признанието?
То е в многократно чуваното „Благодаря за тази среща“. То е също така в отличието с почетен знак Аз гарантирам щастливо детство в категорията Иновативна социална работа, което на 21.11.2019 година ДАЗД връчи на SOS Клуба на приемния родител – В.Търново.
Какво се случва с Клуба тази година?
И в третата ни година 2021 – след трудните осем дълги ковидни месеци на извънредни мерки и всеобщ страх, на 21.05.2020 година Клубът на приемния родител във Велико Търново „отвори“ отново врати. И престрашилите се да дойдат приемни родители трудно удържаха въпроси, чувства, тревоги…
Какви теми разглеждате в Клуба?
Темите са изключително сериозни като:
- Умората след шесто поредно приемно бебе от родилен дом, вътрешното напрежение, че биологичният родител сякаш е пощаден от законови и морални стандарти – обещава, а не идва; идва, а е неотзивчив и когато си отиде, детето сякаш остава излъгано. И дали не се отваря нова травма в него? Мога ли да го предпазя?
- Тревогата как да се изтрие несигурността на детето, която не си отива и след 10 години грижа? Да свирим заедно, да правим нещата заедно. Пропуснах ли времето да я направя самостоятелна?
- Смазващата вина, че приемното ми момиче е бременно, провалих се… Единадесет години усилия и ето на финала вместо абитуриентка ще бъде майка, а вината ме смазва.
- Парещият въпрос – докато се учим да се разделяме безболезнено с приемните ни бебета, дали не пропуснахме кога нашите биологични деца пораснаха? Дадохме ли им достатъчно, докато давахме на малките?
- Закъснялата вече пет години реинтеграция – кой ще я заплати на приемното ми дете? Нормативите и законовите срокове бяха ли в услуга на приемното дете? То е наречено проблемно, има специфични нужди, но къде да срещнем онази подкрепа, за която всички твърдим, че работим – сега, когато пречи на другите деца в училище?
Въпроси, които са цели теми за разговор, размисъл, подкрепа – във време на реформа на социалните услуги. Въпроси, които приемните родители имат нужда да зададат. На тази среща предложихме смяна на фокуса – всичко казано е важно и тревожно, но ако го обърнем през призмата на предишната травматична история на децата, всичко казано е вярно и успешно. Зад постигнатото стои детската потребност „да ти бъда важен/важна и да имам твоята сигурна обич“.
Клубът диша, живее. Среща през юни, после още една през юли 2021. Успокоението, че уж нещата се нормализират. В юлската сесия на Клуба приемните родители ни подариха колаж, изработен от тях. Остана обещанието за среща – празник през септември.
Ето днес е септември. Навършват се 3 години от създаването на Клуба. Как ще ги отбележите?
Няма да се съберем на живо – отново заради опасността от Ковид-19. Но за всеки един от четиринадесетте приемни родители, които рядко пропускат месечната среща на нашето място, има грамота, която лично ще разнеса по техните домове – да се чувстват горди, че са учредители на този единствен за страната ни Клуб.
