Десет са най-наболелите проблемни области в образованието, в които Национална мрежа за децата ще фокусира застъпническите си дейности в следващата година. Сферите бяха набелязани в рамките на срещата на Тематичната работна група „Образование“ на НМД, проведена по време на Годишната среща на Мрежата на 14-16 юни в Пловдив. Дискусията беше отворена за всички участници, но най-активно участваха организациите членове на НМД, работещи в сферата на образованието.
Панелът води Диана Андреева, координатор „Образование“ в НМД. Освен експерти от страната в набелязването на приоритетите за идните месеци участваха и младежите от Младежка мрежа “Мегафон”. Основни теми бяха ключовите промени в образователната система, анонсирани на ниво МОН и „приобщаващото образование“ – какво трябва да се промени, за да бъде ефективно приобщаването. Акцент беше поставен и върху резултатите от изследванията на ОИСР (развитие на компетентности и социално-емоционални умения) – как да ги интерпретираме и как да ги използваме.
Основните „поводи за съжаление“ или слаби места в образователната система, които бяха обсъдени и набелязани от участниците бяха:
- Липса на „съвременна“ визия за образованието
- Приобщаващото образование, което „не приобщава“; пренебрегва се за професионалното обучение на децата със СОП
- Дигитализацията все още „не се случва“
- Не се развиват социално – емоционалните умения на учениците
- Липса на комуникация с институциите на местно ниво
- Има много добри местни практики, които обаче не достигат национално ниво и не се разпространяват
- Апатия и липса на интерес за развитие у учениците
- Демотивация на учителите; Необходимост от включване на нови педагогически подходи и обучителни техники, които отговарят на потребностите на сегашните млади хора
- Образователни неравенства
- Липса на достатъчно средства за образование
До голяма степен, изводите от срещата на ТРГ “Образование” потвърждават препоръките в „Бележник 2024“. Така на фокус в работата на експертите в Мрежата през следващите месеци ще бъдат:
- цялостната визия за образователната система; какви компетентности трябва да е развил един ученик в различните степени на образование;
- приобщаващо образование в полза на учениците със СОП;
- преодоляване на образователните неравенство;
- развитие на социо-емоционални умения, гражданско образование и дигитално – медийна грамотност на учениците.
Тази година оценката в “Бележник 2024” в област Образование беше добър 3,78. Данните от PISA илюстрираха спешната нужда от реформи по отношение на качеството и равния достъп до образование у нас. България остава сред държавите с най-високи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите; от мястото, където децата живеят; от вида училище, което посещават. И през 2023 у нас не се осъществяваше ефективен мониторинг на изпълнението на образователни политики, програми и проекти; липсваше реално приобщаване на всички деца според специфичните им потребности; не се прилагаше цялостна политика за деца със СОП, фокусирана върху профилираното и професионално обучение и включването им в пазара на труда. Държавата не реализира приоритетно ефективни мерки за включване в учебните програми на интердисциплинарни теми като дигитално-медийна грамотност, социално-емоционално учене, здравно и сексуално
образование. Остана невъведен компетентностният модел на подбор, обучение и атестация на директори и учители. Оценката все пак е повишена поради инициираните от редовния кабинет процеси по изготвяне на стандарт за качество на образованието, реформа в квалификацията и атестирането на педагогическите специалисти и промени в Наредбата за приобщаващо образование.
Сред препоръките в жодишния ни доклад бяха следните стъпки:
Да се финализират и ефективно да се въведат заявените от МОН реформи:
• стандарт за качество в образованието;
• изработване на концептуално нови учебни програми, ориентирани към
развиване на компетентности, а не наизустяване на предметно знание;
• промяна на вътрешните и външни оценявания, така че те да измерват развити
компетентности, а не заучена информация;
• регламентиране и ефективно прилагане на езикова подкрепа за учениците,
които не владеят български на добро ниво;
• повишаване на качеството на първоначалното обучение и продължаващата
квалификация на учителите и директорите;
• обективна и справедлива оценка на работата на учителите и директорите на
база резултати, а не административни изисквания;
• взискателен и професионален подбор на учителите и директорите на база
компетентностен модел, отговарящ на изискванията на образователната
система на 21 в.
Останалите 12 препоръки за подобрение четете може да видите на страниците на доклада ТУК.
Годишната среща през 2024 г. се осъществи като част от проект INSPIRE: Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите. Неговата основна цел е превенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите. Проектът се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) и Националната мрежа за децата (НМД) и е съфинансиран от Европейския съюз.