Становище на гражданския сектор по повод трагедията с изчезналия на 27.04.2010 г., Веселин Димитров Игнатов, в района на Нови Искър.
ДО Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ,
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА
ДО Г-Н СЕРГЕЙ ИГНАТОВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО
С Т А Н О В И Щ Е
ОТ
НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” –
РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ
Като обикновени родители, които съпреживяхме с родителите на Веско изчезването на детето, и направихме опити да помогнем в издирването, като се свързахме с МВР и ДАЗД на 04.05.2010г. и настояхме за предприемане на спешни мерки и мобилизиране на максимално голям състав от Министерство на вътрешните работи, така че в кратък срок детето да бъде открито, сме потресени от страшната и трагична развръзка и сме изключително притеснени и обезпокоени от този случай.
Само през тази година са обявени за изчезнали 11 деца в България, 7 от които са намерени, но за съдбата на останалите какво е направено, за да се реагира бързо и адекватно, ние не знаем. А искаме да знаем и като отговорни хора и като родители, защото можем да помогнем и да предпазим децата. Не искаме да се намесваме в работата на нито една институция, знаем, че отговорни и квалифицирани хора се занимават с тези проблеми, но ако процедурите, сроковете, правилата за издирване са ясни на хората, те биха могли да съдействат, а не да чакат безпомощно някой нещо и то неясно за тях самите, да свърши. Притеснени сме, че намирането, ако въобще се намерят децата, е твърде късно, притеснени сме, че са много през годините случаите на изчезване и ненамиране на деца, от съществуването на организирани престъпни групи за трафик на деца, от факта, че нямаме никаква представа каква е практиката и механизма на държавните органи за спешни действия и реакция при случай на изчезнало дете.
Настояваме и молим, заради безопасността и сигурността на нашите деца (всички сме родители), ако има пропуски в системата и механизмите за координирани и спешни действия за издирване на изчезнали деца, спешно да се коригират пропуските и да се създаде по-ефективна и резултатна организация на действия.
– Да се приложат европейските практики и механизми за организирани оперативни действия за издирване, в случаите, когато е постъпил сигнал до органите на МВР, за изчезнало дете – каква реакция, в какви времеви рамки, кои органи участват, как участва и е включена обществеността и хората
– Да се създаде координационен механизъм и план за организирани спешни действия между органите на ДАЗД и МВР за издирването на изчезнали деца.
– Да бъде въведен час по-скоро единния телефонен номер за изчезнали деца и в България.
Част от организираните спешни действия според нас следва да са:
– своевременно информиране на БНТ и договорени задължения от страна на държавната медия, за излъчването на информация по случая във всяка информационна емисия. Да се разпишат конкретно в различните случаи на спешност, какви са задълженията на държавната телевизия, относно активно съдействие и информиране във връзка с издирването, с цел максимална гласност и спомагане благополучното разрешаване на случая. До разрешаването на случая, излъчване и на карета със снимка, текст ”издирва се” и телефон 166, в долния ъгъл на най-гледаните предавания.
– Незабавно уведомяване (да се разпише конкретното време, за което това трябва да се случи) на граничните пунктове, за вероятната възможност да се направи опит за тайно извеждане на детето от страната, с вероятна цел извършване на особено тежко престъпление спрямо детето.
– Мащабни и спешни действия на издирване от органите на МВР, със съдействието на всички органи по закрила на деца, особено през първите дни и седмица, като с всеки ден се увеличава периметъра за издирване и хората включени в издирването.
Според нас, истинската причина за изчезването и трагичния край на Веско се корени във факта, че нито една институция, учебно заведение, детска градина или училище, не са приели детето на обучение. Седем годишния аутист Веско е бил отхвърлен от държавната ни образователна система, с огромната „подкрепа” на Министерство на образованието и науката, както и с изключителното „съдействие” на Районен Инспекторат – гр. София, в лицето на инспектор “Интегрирано обучение”, г-жа Латинка Ковачева. Ще цитираме думите на г-жа Ковачева, казани пред родителите и пред ЕКПО: “Вие сте си виновни, че сте родили такова дете.” И това не са единствените родители цитиращи същите думи, казани от същия образователния инспектор. Поради тези причини, детето вместо да е на училище, подкрепено от квалифицирани специалисти, ресуресен учител, логопед, психолог, Веско е поверен на грижите на пра-дядо си…….!
И така се стига до страшната трагедия, да загубим едно българско дете. Тялото на Веско бе открито вечерта на 01. 06., празника на Детето!
За нас причините за трагедията са, че детето и семейството му са изоставени от българските институции, заради увреждането на Веско. Никой не е помогнал, съдействал и подал ръка, това дете да бъде включено и приобщено.
В подобно положение са още хиляди български деца с увреждания.
Искаме ли това да продължава и с колко деца трябва да се случи, за да тръгнем наистина, реално, с воля и решителност, да приобщим различните деца в обществото си и да следваме европейските практики като държава – членка на Европейския съюз?
С уважение:
Teoдора Пиралкова,
Председател на Национален алианс „Усмихни се с мен”
