Трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ. Колко значим социален и медицински проблем е депресията алармираха участниците в дискусионното студио „Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. Хибридното събитие се състоя на 17 февруари като продължение на стартиралата през миналата година информационна кампания „Победи депресията“ и бе организирано от новосформираната Коалицията за психично здраве в България, в която участници са СЗО – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Асоциация „Грижа за пациента“, Фондация „В помощ на здравето“.
Представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски подчерта за пореден път огромната нужда от реформа в психиатричната помощ в страната ни и да се инвестира в психичното здраве. „Ковид пандемията допълнително обърна внимание на психичното здраве, защото много хора развиха тревожност и депресивни разстройства, а хората с психични заболявания ги обостриха.“, обясни доц. Околийски.
Той подчерта, че в Националния план за устойчиво развитие, финансиран от ЕС, са предвидени 30 млн. лева за модернизиране и развитие на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно обучение в българските училища, за да се научат децата да се справят с психоемоционалните си кризи и се намали агресията.
В пандемията все повече деца страдат от страхови неврози, депресия, трудности с концентрацията, проблеми със съня, наднормено тегло, бият тревога педиатрите.
Не се заблуждавайте, че ако детето ви не изглежда тъжно, то не е депресирано. Възрастните са видимо тъжни, когато са в депресия, но децата могат да са просто фрустрирани и раздразнителни, защото трудно могат да опишат и покажат чувствата си.
Признаци на детска депресия
- Ако емоционалните реакции на детето са нетипични за него
То може да стане по-раздразнително или дори да не желае да играе.
- Настроенията му се променят или твърде често, или пък не се променят прекалено дълго
Ако до този момент детето е реагирало спонтанно и бързо, но и също толкова бързо след това се е успокоявало, би трябвало да бъдете нащрек, ако сега цял следобед е мрачно и тъжно. Това би могло да е знак да повишено ниво на тревожност или депресия.
- Необичайното поведение продължава седмици наред
Депресията продължава седмици, дори месеци. С времето става все по-упорита.
- Поведението му не изглежда да е резултат от случващото се около него
Ако е тъжно и плаче, но ви казва, че не знае причината, или пък ако е ядосано на човек, който не му е сторил нищо – това е червен флаг. Докато нормалната нервност е следствие от конкретни събития, депресията и тревожността причиняват емоционални трусове и изблици, които нямат обяснение.
- Емоциите влошават качеството му на живот
Учителите могат да забележат трудности при фокусирането, а родителите – понижен интерес към хобитата и приятелите, или пък социално отдръпване. Депресията при децата, както и при възрастните, често ги кара да губят интерес към неща, които преди са ги радвали.
- Има мрачни мисли и вярва, че животът му е нещастен
Децата могат да бъдат много драматични понякога. Все пак внимавайте какво точно говори детето ви. За начало — съвпада ли то с това, което наистина се случва с него? Казва ли ви, че никой не го харесва, дори когато приятелите му общуват с него? Потърсете признаци на неувереност в думи като „за нищо не ставам“ или „нищо хубаво не ми се случва“. Както възрастните, така и децата могат да живеят с мисълта за смъртта и да използват изрази като „по-добре щеше да е да не се бях раждал“.
- Регрес в поведението
Възможно е внезапно да спре да прави неща, с които иначе се е справяло. Дори да започне да смуче палец или да има нощни изпускания на урина.
Източници: psychology.framar.bg/, focus-fen.net, dw.com
Снимка: freeimages.com
