Ефективната образователна технология е тази, която надгражда преподаването дори на най-добрия учител. За всичко останало имаме нужда именно от най-добрия учител“, казва пред „Дневник“ Иван Господинов.
Той е образователен експерт, философ и действащ учител, председател и един от основателите на „Образование без раници“. Сдружението с идеална цел адаптира и разпространява в България безплатните учебни ресурси на „Кан академия“ – най-мащабната образователна платформа със 140 милиона потребители в света, в България – над 118 хиляди.
Именно за стреса и прогреса, който носят технологиите в образованието, дискутираха ангажирани в образователната система експерти, учители и психолози на годишната конференция на сдружението, която се проведе на 7 октомври в София. Сред основните проблеми по тези въпроси те откроиха необходимостта от подкрепа за учителите, които остават основният източник на знания и мотиватор за учене. В дискусията за ефекта от технологиите в образованието участва и „бащата онлайн образованието“ Салман Кан, един от 100-те най-влиятелни хора в света пред 2012 г. според списание „Тайм“ (Time).
Технологиите – в помощ, а не самоцел
Технологиите не бива да са самоцел в ученето, подчертава Салман Кан. „Първо мислим коя ще е най-добрата педагогика и после търсим инструментите – може да са само лист и химикалка, може да е „Кан академия“ или някоя друга платформа, която да ни помогне да постигнем целите си“, посъветва той.
По думите на Иван Господинов пък технологиите могат да помагат, но и да пречат на ученето в зависимост от мотивацията, с която се използват. „Ако един ученик използва интернет, за да учи повърхностно, а не в дълбочина, отстрани може и да изглежда, че все някакво учене се случва, т.е. че поне някаква информация е запомнена и възпроизведена, но истинският резултат от ученето не е способността да си спомним нещо, а да си го изведем и аргументираме сами по време на размисъл, разговор или при предприемане на действие“, каза той пред „Дневник“. Същото мнение споделя и Салман Кан, според когото понякога използването на технологиите може да доведе до повърхностно заучаване за сметка на задълбоченото научаване.
Кан се опитва да прокара идеята, че вместо да се дават тестове на учениците, по-добре е да се упражняват повече. „Важно е винаги да можеш да се върнеш назад, за да преговориш наученото, т.е. всеки ученик да прави тестовете отново и отново и тук на помощ идват технологиите“, обясни той. Според него на учениците, които знаят повече, е добре да се дава възможност да обясняват на съучениците си наученото.
Училището след пандемията
Докъде е стигнала България с разбирането си за умна дигитализация на образованието и доколко участниците в системата осъзнават двете лица на използването на технологиите в ученето – изпълнителният директор на „Образование без раници“ Розалина Лъскова обърна внимание върху тези въпроси, които излязоха на преден план по време на пандемията, когато се натрупаха и много образователни дефицити.
Мощен тласък на използването на технологиите в училище даде наложилото се дистанционно обучение заради COVID пандемията. С уговорката, че не може да бъде считано за качествено и приобщаващо образование, Георги Димитров, началник на отдел „Дигитално образование“ към ЕК, отбеляза, че всъщност има мотивация у децата и учителите да ползват технологиите. „При всичките негативни фактори, които стояха във фокус, с тях има гъвкавост, възможност да се учи по всяко време“, каза той и отбеляза, че след пандемията е станала видима и нуждата от подпомагане на физическото и психологическото благосъстояние на учители и ученици.
Прогресът след стреса
Дигиталното образование и трансформация са ключов приоритет на европейската комисия, която има план за действие до 2027 г. в областта на цифровото образование, посочи Георги Димитров. Някои от препоръките на комисията са свързани с инфраструктурата, с оборудването с дигиталната педагогика или уменията на учителите, а също така с капацитета на училища да се реформират, каза той.
Друго усилие за дигитализация на училищата в Европа е програмата „Албус“ на „Гугъл“, която цели да експериментира с технологиите на „Гугъл“ – каква добавена стойност имат за преподаването и ученето. За нея разказа ръководителят й Наталия Митева, която е и член на комисията за иновации към министерство на образованието. Програмата, ще действа от 6 до 8 месеца – време, за което не може да бъде измерена промяна в резултатите на учениците, но може да се измери промяна в поведението им благодарение на технологиите при равни други условия.
В електронната платформа за образователни услуги и дигитално съдържание на МОН (в която вече има около 10 хил. безплатни ресурси) скоро ще бъде отворен модули за създаване на учебно съдържание от учители.
„Целият подход за промяна в учебната среда, програми, концепции, трябва да е интегриран. Като купуваме устройства, да знаем какво ще правят с тях децата и е важно да имаме постоянната обратна връзка с тях“, заяви Стела Ковачева – психолог в основно училище „Васил Левски“ в Разград. По думите й не всички деца се вдъхновяват от дигиталните инструменти, някои учат с пипане, нагледно.
Ковачева разказа за петокласничка от ромски произход, която почти не знае български и трудно се учи по всички предмети. „Преди дни разбирам, че в „Тик Ток“ неин клип събужда някакви движения. Авторски заснела един учител, когото тя обича, докато той говори вдъхновено, и след това прави клипче, като слага музикални парчета, анимация… Клипът е просто завършено произведение. Това дете по всички български стандарти в момента се води функционално неграмотно, ние му даваме допълнителни консултации, и то е голям проблем на учителите. И ето две реалности са в една класна стая – те не само не се разбиват, не комуникират, те не могат да се проумеят една друга“, подчерта психологът.
По думите й технологиите са отворили пред децата един глобален свят, в който живеят и учителите трябва да проумеят, че промяната е неизбежна и за тях. „Ако промяна не настъпи, идват поколения, които не могат, не знаят и няма да разберат какво да правят с инструментите, с които масовото поне в България училище работи в момента“, заяви тя.
По думите на Иван Господинов обаче тепърва заживяваме в свят, в който се приема, че дигиталните навици на боравене с информация могат да изместят напълно аналоговите навици. „Балансът между технологиите и хартията в образованието е същият като в сферата на изкуствата. Ако филмът можеше да замени текста, вероятно нямаше да четем повече. Но има думи, които не могат да се заснемат в кадър, има настроения, които са необясними, но могат да бъдат изсвирени и изтанцувани, и има мисли, които осмисляме единствено, ако са изразени върху картина или архитектура“, каза той пред „Дневник“.
И Робинзон Крузо е обучавал Петкан
Стела Ковачева обаче обърна внимание и върху нещо, за което останаха единодушни всички участници във форума – че учителите са най важният фактор за успеха на учениците. „Никой друг не може да научи децата, освен учителите. Не става когато седиш сам на екрана и ще се научиш на нещо – дистанционното обучение го показа. Това е човешка дейност, която няма как да бъде избегната – даже Робинзон Крузо е учил Петкан на разни работи, Петкан не е могъл да се обучи сам, нали“, каза тя.
Учителите имат нужда от подкрепа и обучение не само в технологиите. Според Ковачева особено важни в училище са лидерските екипи, като не е необходимо това да е само директорът, може да са най важните учители, с най-големия стаж или най-младите. В българското училище липсват подкрепящите звена в системата или т.нар. методически лидери, посочи и Наталия Митева. Разказа за конференция за професионално развитие на учители в САЩ, на която е присъствала, където се е откроила огромната роля на коучовете навсякъде в системата – и на хоризонтално, и на вертикално ниво. „В училище по предмети, по класове, по когнитивни умения, на ниво РУО, на ниво общини, на ниво министерство – навсякъде системата е полирана с експерти, които нямат друга роля, освен да подкрепят педагогическите специалисти“, разказа тя.
Подчерта, че няма по добра инвестиция за успеха на учениците от подкрепата за учителите и това е измерено от редица организации като ОИСР и Световната банка.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: unsplash.com
