Човечеството от прастари времена се нуждае от истории, за да оцелява, да предава опит и знания на поколенията и да пази спомена за предците и традициите си. Преди да бъдат изобретени писмените знаци, хората са предавали историите устно. Древните разказвачи, наречени аеди, са запаметявали колосално количество текст и са го разпространявали сред населението, за да се помнят делата на народните герои и да се предават жизненият опит и мъдрост.
Откриването и широкото навлизане на писмеността преобръща не само традициите за разказване и предаване на древните истории, но и начина на възприемането им. С възможността текстовете да се напишат и да се четат, се изменя съществено и начинът на възприемането им. Хората започват да се събират, за да четат заедно, обсъждат текстовете и тези събирания се превръщат в ключови – на тях не само се дискутира прочетеното, но се правят и препратки към събития от живота на общността. С други думи, една от ролите на съвместното четене и разискване на писаното слово може да се разглежда и като полагане началото на гражданското общество.
Освен колективно действие, спомагащо за изграждане на общност и споделени ценности в общността, четенето е и дълбоко съкровен, почти интимен акт. Чрез четенето човек съпреживява чуждата опитност, открива нови модели на поведение и събира не само знания, но и умения за справяне в живота. Ролята на писмения текст и на книгите е в изграждането и на общности, и на индивиди, на общото и на частното.
На 24-ти май, Денят на славянската писменост и култура, нека си припомним заедно с децата и близките си историята за Кирил и Методий и техните ученици, създателите и разпространители на писмеността, с която, след известни модификации, си служим и до днес. Нека си припомним, че тази писменост се използва не само в България и в редица славянски държави, но и в Монголия. Че именно тя е послужила за превода и по-доброто разбиране на Свещените текстове още в края на 9-ти и началото на 10-ти век. Че тази писменост е един от фундаментите на славянската култура. На този ден, нека почерпим от опита на поколенията преди нас, които са оцелели благодарение на общата културна спойка и идентичност и на споделените ценности, изградени въз основа на четенето и дискутирането на едни и същи текстове и истории. Нека запазим духа и културата си и да си напомняме, че не сме само българи или славяни, но и граждани на света и споделените ценности, които обсъждаме и залагаме у децата си ще са ценностите, които след 20 години ще управляват света.
Снимка: freeimages.com/nkzs
