Разговаряме с Татяна Маринова, учител, по темата за психичното здраве, която младежите избраха да обсъдят на осмото издание на младежкия форум Voice it. Татяна е завършила “Социална педагогика” и “Консултиране и социално-педагогическа помощ за семейства” в СУ “Св. Кл. Охридски”. В момента й предстои магистърска степен за учител по английски език от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Част е от випуск 2022/2024 на “Заедно в час” по програма “Нов път в преподаването” и в момента преподава английски език в ОбУ “Неофит Рилски”, с. Дерманци, обл. Ловеч.
Какви са вашите наблюдения за емоционалното здраве на младежите днес?
Емоционалното здраве е ключово за изграждането на креативни и устойчиви личности. Децата имат нужда да изразят емоциите си. Понякога трябва първо да ги излеят физически и след това са склонни да говорят за тях. Друг път се затварят и чакат някой да ги потърси в техния “тих кът”. Но във всички случаи, те искат да бъдат чути и дори сами назовават тази нужда. Това е способността на ума да се бори да оцелее, независимо от условията. Те искат да се “излекуват” от болката и негативизма.
Какви са най-сериозните проблеми в областта на психичното здраве, с които се сблъскват децата по принцип и по-конкретно в училище?
Децата, без значение от възрастта, често трудно разпознават емоциите, които изпитват, което затруднява назоваването им. Те биват учени от малки, че проявата на емоция, особено ако е негативна, е нещо лошо и ги кара да изглеждат слаби. В училище се сблъскваме с натрупани емоции и преживявания от вкъщи или от света изобщо, които детето има нужда да сподели, но не винаги учебното време го позволява. Несподеленото ангажира умовете им и пречи на учебния процес. Учениците имат нужда от повече пространство за споделяне на мисли, преживявания, чувства и емоции, за да се чувстват спокойни и за да са “тук и сега” по време на учебните занятия.
Има ли предвидени часове по психично здраве в учебната програма и как учителите работят по този въпрос с децата?
Не знам да има такива часове, но би било повече от прекрасно! Учителите в ОбУ “Неофит Рилски” полагаме сериозни усилия по посока психичното здраве на децата. Срещаме трудности по отношение на времето, отредено ни за учебни занятия, но имаме своите съвместни успехи в тази насока, защото учениците не са толкова много, колкото в други училища и това ни позволява известна задушевност, изграждане на по-дълбоки взаимоотношения и личностен подход към всяко едно от децата.
Каква е ролята на училището по отношение на това да имаме психично здрави деца?
Училището трябва да насърчава децата да разсъждават върху емоциите си и да ги научи как да ги назовават с истинските им имена. Самите ние като възрастни често срещаме трудности в разграничаването на емоциите си и работата върху тях. Би следвало да го имаме предвид и да отделяме още повече внимание, да полагаме повече усилия в това да обучим децата как да бъдат себе си в емоциите и изразяването на мислите си, без да нараняват собствената си или чуждата личност. Училището трябва да заложи на това да научи децата как да: разпознават емоциите; назовават емоциите; изразяват навременно и градивно емоциите си; отработват негативните и подхранват позитивните емоции.
От какво имат нужда младежите, за да растат уверени и спокойни и да създават пълноценни отношения с връстници и възрастни?
Две думи – сигурна среда. Много от децата в нашето училище се чувстват по-добре между стените му, отколкото извън тях. У много от тях се забелязва желание за присъствие, усещане за комфорт, спокойствие и сигурност. Тези неща ги предразполагат, карат ги да споделят. Ако учителят съумее да ги съхрани в класната стая, дори децата с минимални познания по предмета се включват в дейностите, доколкото им е възможно. В тази сигурна среда децата изграждат себе си и са по-любопитни за света – задават въпроси, съветват се, коригират се градивно и създават сплотеност помежду си. Учат се едно от друго и така се надграждат. Това усещане за сигурност те са склонни да изнасят и извън пределите на училището и се чувстват по-уверени да заговорят непознат, било то връстник или възрастен. Чувстват увереност, че знаят как да общуват и това им дава самочувствие.
Снимка: pexels.com
