Г-жо Ангелова, проверката по сигнала от Италия за насилие в дом за деца у нас не показа нищо. Как си обяснявате тогава покъртителната история, поместена на страниците на „Еспресо”?
Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане веднага реагираха на сигнала и извършиха проверка по изложеното в италианската преса. Не се установиха данни за насилие. Това обаче не е единственият случай – правени са и други проверки след подобни сигнали и се е установило, че няма потвърждение на казаното. Очевидно всичко това е спекулация. Не може да се хвърлят обвинения просто така без доказателства и основания и да се петни имиджа на страната ни. Затова социалното министерство е поискало право на отговор в италианския вестник „Еспресо”, където беше публикуван първоначално материалът.
Въпреки това ще има ли мащабни проверки по домовете за деца?
Проверки се правят непрекъснато от агенциите за социално подпомагане и за закрила на детето – планови или по сигнал. Така средно годишно се правят по около 300 проверки. При констатирани нарушения председателят на ДАЗД издава задължителни предписания, има санкционирани и наказани директори на специализирани институции. Нарушенията са свързани с неспазване на Наредбата за критериите и стандартите за социалните услуги за деца, като например на изискванията за чистота в домовете или за възпитателен подход.
По данни на ДАЗД за миналата година има констатирани и 43 случая на насилие в домовете в цялата страна, като преобладаващите случаи са между самите деца.
Как се наказва дете насилник?
Обикновено с преместване в друга специализирана институция. Но да не забравяме, че в тези случаи вина имат и възпитателите, тъй като са допуснали насилието. Всичко това показва, че тези институции не са подходяща форма за отглеждане на деца, това е една порочна система. Затова стартира и процес на деинституционализация – закриване на тези домове и създаване на условия децата да растат в среда, близка до семейната. Изграждат се алтернативни социални услуги в общността, където децата в риск ще се отглеждат и възпитават в подходящи условия.
Докога се очаква всички домове да бъдат закрити?
До 2025 г., като за всички уязвими деца ще бъдат създадени условия за отглеждане, които да отговарят на техните индивидуални нужди. Има план за действие, приет още през ноември 2010 г. в тази посока. Реформата трябва да доведе до закриване на тези институции и създаване на нови услуги, като стъпките ще се реализират по пет паралелни проекта. Процесът вече върви ускорено. През 2009 г. на територията на България имаше 142 специализирани институции за деца с настанени 6856 непълнолетни. По данни на Министерството на труда и социалната политика в края на 2012 г. тези домове вече са 122, с настанени 4855 деца. При напускане на специализираните институции децата отиват или в центрове от семеен тип, или в приемни семейства, или се връщат при родителите си след работа с тях.
Колко приемни семейства има у нас и това подходяща форма за отглеждане на деца ли е?
В момента в България има над 1300 утвърдени приемни семейства, от които 180 са доброволни, тоест не получават никакво заплащане за грижата, която полагат. При тях вече има настанени над 1200 деца. Това красноречиво говори, че тази услуга се развива много добре. Принос за това има и стартиралият през 2011 г. проект „И аз имам семейство”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд. Най-много одобрени приемни семейства има на територията на Шуменска област – 159, а най-малко са в област Кърджали – 8. Приемната грижа е основен инструмент за превенция на настаняването на децата в специализирани институции и за момента е най-добрата алтернатива за малчуганите в риск.
Реални ли са прогнозите, че през тази година безработицата ще достигне 13%?
Това е твърде черна прогноза. В държавния бюджет и в националния план за заетост заложената средна годишна безработица за 2013-а е 12,4%. Надявам се, че в края на годината ще бъде и под тези нива, тъй като благодарение на финансовите ресурси на правителството и средствата от оперативните програми са разкрити много схеми за заетост и обучения. По данни на Евростат безработицата в България е малко над средното ниво за Европа. А има страни, като Испания, Португалия, Гърция, Италия, където процентът на хората без работа е значително по-висок. В Испания например всеки четвърти е без работа.
Какви мерки се вземат за осигуряване на заетост?
През тази година по Националния план за заетост и по схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са предвидени над 450 млн. лв. в подкрепа на лицата от неравнопоставените групи за заетост, обучение, квалификация и преквалификация и стажуване. Приоритет е намаляването на младежката безработица. По схеми „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж”, „Първа работа”, „Ново работно място” и проект „Старт в администрацията” е планирано включването през тази година на над 8000 младежи. През 2013 г. очакванията са да устроим общо около 30 000 млади хора на работа. Също така приоритет са безработните с ниско образование и без квалификация. Предвиден е и значителен финансов ресурс за повишаване качеството на работната сила в страната. Затова ще продължи обучението на безработните и заетите лица за придобиване на нови професионални знания и умения и ключови компетентности по схемите „Аз мога повече”, „Подкрепа за предприемчивите българи” и други. Планира се нови 37 000 безработни лица да се включат в обученията.
Колко хора са започнали работа през миналата година с подкрепа на държавата?
160 000 души са започнали работа с подкрепа на бюрата по труда по схеми и програми на ОП „Развитие на човешките ресурси” или след подадена заявка от работодател.
Как ще коментирате негативната кампания във Великобритания срещу България?
Абсолютно необоснована и неприемлива е кампанията спрямо българите във Великобритания. Надявам се, че мнението на британския евродепутат Найджъл Фарадж не се споделя от всички англичани. Свободният пазар явно е проблем за Великобритания, но не българите са най-голямата заплаха, а по-скоро чуждите емигранти от трети страни. Специално във Великобритания българите отиват, за да учат и да работят, а не да чакат на социални помощи. Нека не забравяме, че Обединеното кралство е ратифицирало Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз и не може да въвежда ограничения за достъп до трудовия си пазар. По-скоро думите на Фарадж ги разбирам като предизборна пропаганда за сметка на имиджа на България.
Наскоро парламентът прие признаването на осигурителни права на българите, работили в Канада. Какво означава това и с кои други страни имаме такива споразумения?
С такива спогодби взаимно се зачитат осигурителните периоди на гражданите, работили в другата страна. Това означава, че времето, в което наши сънародници са работили в Канада, ще им се признава за осигурителен стаж и се дава възможност да бъдат защитени пенсионните им права. Става въпрос за около 70 000 българи, които ще могат да се възползват от тази спогодба. Ще важи и обратното за канадците, които са работили в България, макар че те са значително по-малко – около 65 човека.
България е член на ЕС, така че тези правила важат автоматично в отношенията ни с всички страни от съюза. Но също така сме сключили спогодби и с Руската федерация, Република Корея, Израел, Македония, Украйна, Албания.
Наскоро от президентството направиха отчет за помилванията и споменаха, че би било добре да не се изисква свидетелство за съдимост при наемането на личен асистент за роднина. Възможно ли е да бъде отменено?
Няма нужда да бъде отменяно. И сега не е проблем, ако това лице е излязло от затвора и иска да стане личен асистент на свой роднина, да бъде сключен трудов договор с него. За някои професии наистина се изисква чисто съдебно минало, но тази не е сред тях.
Източник: Монитор