Проектът за Национална стратегия за детето 2019-2030 г. бе широко обсъждан в общественото пространство, но и притеснителен за много родители. В медиите се коментираха най-вече текстовете, свързани с домашното насилие над децата, но също и някои притеснения, че Стратегията дава власт и права на държавата да се намесва във възпитанието, отглеждането и обучението на децата и поставя под въпрос някои семейните ценности и възгледи.
Национална мрежа за децата препечатва този материал от сайта на Клуб Нещото в град Пловдив – независимо общностно пространство, отворено за творчески събития, срещи и дискусии по важни теми. Провокирани от обществената дискусия около Националната стратегия за детето, те решиха да се обърнат към адвокат, с който да се консултират доколко тези притеснения са основателни. На призива им откликва адв. Екатерина Воденичарова, на която темата е присърце. Самата тя е преминала различни курсове и квалификации по европейско право и правата на децата и може адекватно да отговори на въпросите на родителите.
Въпрос: Чудесна инициатива! Въпросът ми към адвоката е доколко Стратегията засяга домашните ученици и как ще се регулира този въпрос с нея? Възможно ли е това, че някое дете не посещава регулирано от МОН училище да се тълкува като “липса на родителска грижа”? Говори се за задължително обучение в държавните институции дори от 3-годишна възраст, а нашето семейство не одобрява държавната система за обучение и сме избрали домашната форма.
Отговор: Във връзка със зададения от Вас въпрос, изразявам следното становище. Формата на обучение се регулира от Закона за училищното и предучилищното образование. Чл. 106 от Закона изброява изчерпателно видове форми на обучение, като в ал. 1 т.5 е предвидената т.нар. ”самостоятелна форма на обучение”. Формата на обучение се избира от родителите на малолетните деца, като всеки гражданин упражнява правото си на образование, съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор. Стратегията не е закон и няма характер на такъв и след като в закона е регламентирана тази форма на обучение, следва да се приеме че не би следвало да имате притеснения относно ”домашната форма . Никъде в Стратегията не е залегнало становището за премахване на този вид обучение. Притесненията ви във връзка със заложените проценти се отнасят до деца, чиито родители не са направили избор за каквато и да е форма на обучение и не са създали условия за децата си да бъде упражнено правото им на образование.
Въпрос: Въпросът ми е как ще се процедира по отношение грижите за здравето на детето при положение, че зъболекарите не лекуват, а увреждат млечните зъби на детето, като дълбаят, пломбират, пломбата пада след една седмица, но новата пломба се записва на друг зъб, който е здрав, защото системата не позволява да се отчитат две и повече пломби на едно зъбче. При лекарите не ми се коментира. Там грешки от тяхна страна няма. За всичко са виновни родителите или наследственост, или незнам какво си. Ще има ли промени в закона за здравеопазването и май никога няма да имаме адекватно здравеопазване и родителите не стига, че сега сами се оправят, ами по силата на стратегията ще им отнемат децата.
Отговор: В Стратегията е заложено качествено подобрение на взаимодействие между четирите основни секторни политики. Това са сферите на здравеопазването, образованието, социалната политика и политиката на сигурност (правосъдие и вътрешен ред). Планираните мерки са обособени в пет ключови области на въздействие:
• Здраве и здравословен начин на живот;
• Качествено образование за всички деца;
• Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот;
• Сигурна среда и достъп до правосъдие;
• Отдих и свободно време/детско всекидневие.
Стратегическите цели в развитието на тематична област ЗДРАВЕ И ЗДРАВОСЛОВЕН ЖИВОТ са гарантиране на майчиното и детско здраве и насърчаване на здравословния начин на живот и здравната култура. Предполагам , че детското здраве ще бъде във фокуса на държавните институции и здравните органи. Относно зъболекарите и лекарите, за които твърдите, не мога да взема становище, тъй като не съм се сблъсквала с такива. Аз лично като майка съм изключително доволна от личния лекар на детето, както и от зъболекаря. Като цяло според Стратегията политиката за здравеопазване на децата следва да бъде подобрена, като в самия документ е описана необходимостта от подобряване качеството на услугите в тази сфера.
Въпрос: Какъв ще е регламента (критериите за дефиниране) окачествване на дадено отношение, като насилие към собственото ни дете? Знаем безброй примери от Западна Европа, и не само, където насилие е да направиш забележка на детето си, да му повишиш тон, т. н., в тези случаи децата са отнемани от семействата им без предупреждение. Държава, която плаща 35 лв. детски, евентуално, абдикирала е всячески от всяка подкрепа, като се започне от раждане, градини, образование, здравеопазване и т. н., с какво право ще отнема родителски права на тези, които сами се спасяват в отглеждането на подрастващите? Ясно е, че това е абсурд, освен случаите на явно насилие. Може да се насочат в изготвяне на програма в ПОДКРЕПА на българското семейство, а не в неговото разбиване.
Отговор: В интернет пространството много се спекулира с темата насилие над дете. Моля да имате предвид, че насилието може да бъде както физическо, така и психическо и вербално. Смятам, че никое дете няма да бъде изведено от семейството си, ако няма доказан акт на насилие или системен тормоз. Нека не се асоциираме със Западна Европа и страни като Норвегия и Швеция. Аз лично никъде в Стратегията не срещнах демонстрирано желание от страна на институциите да отнема деца от стабилни семейства без причина. Напротив, Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите. Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, параграф 2 и 3), включително за подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (чл. 27, параграф 2) и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават (чл. 3, параграф 2). В Стратегията ясно и недвусмислено се твърди, че ще се работи в подкрепа на родителите, а не вместо тях. Стратегията е съобразена с най-висшите интереси на детето и правото му според Конвенцията за правата на детето, която България е ратифицирала, да изразява свободно своето мнение и то бъде вземано предвид, когато касае вземането на решения свързани с детето. Но това не означава, че детето ще изземе функциите на своите родители и ще решава вместо тях. Пример: детето изразява мнение , че не желае да учи, а иска да е свободно и играе по цял ден. Родителят разбира се взима мерки това да не се случи. Мнението на детето не отговаря на висшите му интереси и в този случай, не следва да бъде взето предвид. Пример 2: Детето живее с родителите си в далечно родопско село, в което те гледат животни. Детето не общува с никой друг, освен с родителите си и животните; няма изградени навици, но има желание да се събира с други деца и да учи. Родителите не му осигуряват правото да се образова. В този случай срещу детето е извършен акт на ограничаване на правото му да бъде образовано и да живее в здравословна среда и следва мнението и правото му да бъдат зачетени. В Стратегията в последния раздел са дефинирани различни понятия. Специално за дефиницията за насилие като понятие са използвани като източници понятията, заложени в Конвенцията за правата на детето -чл. 19; Световната здравна организация; Закона за закрила на детето. Според Конвенцията на ООН- Всички форми на физическо и психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления. Според СЗО- Умишленото използване на сила или власт (вербално или физически) срещу себе си, друг човек, група хора или общност, което води или има голяма вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа вреда, лошо развитие или лишение. Според ЗЗакрД ( насилие над дете е) Всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
Въпрос: Здравейте, въпросът ми е тъй като Стратегията предвижда в целите пълно ваксинално покритие, въпреки че в България фонд за обезщетение няма и държавата не подпомага по никакъв начин семействата на пострадали деца, как ще се тълкува отказът на родител да постави задължителните имунизации, какви биха могли да бъдат санкциите за него? Има ли реална опасност да му бъде отнето детето, тоест да се тълкува като лоша грижа и заплаха за живота на детето? Как ще се тълкува желанието на родителя да се грижи за детето си до 3 години, вместо да го изпрати в държавна ясла или детска градина? Като нарушение ли? А ако детето посещава частна детска градина, занималня или родителски кооператив, тъй като средата там е много по-близо до домашната, децата са по-малко и възпитателите могат да обърнат нужното внимание на всяко едно, може да се хранят по-здравословно и да прекарват на чист въздух много повече време, родителят ще бъде ли в нарушение, тъй като стратегията предвижда 95 процента от децата между 4-7 години да бъдат обхванати в държавните градини и училища? И може би най-важният въпрос – какви са правата на родителите според стратегията, тъй като съгласно Конституцията на РБ както и на Конвенцията на ООН, на които стратегия уж се опира, право и задължение за отглеждане на детето е на неговите родители, а ролята на държавата е спомагателна, но тук поне на мен четейки този проект ми се струва, че родителите са лишените от правата си за избор във всяка една сфера, за сметка на държавата, тоест те се явяват нещо като обслужващ персонал на децата си.
Отговор: Здравейте! Въпросът ви е много коректен и смислен. Предвид обстоятелството, че в Стратегията като една от ключовите мерки за деца в ранна детска възраст за постигане на стратегическата цел ”Гарантиране на майчиното и детско здраве и насърчаване на здравословния начин на живот и здравната култура” е предвидено: “Осигуряване на пълен обхват на децата със задължителни имунизации”, следва да приемем, че вероятно законово ще бъдем задължени да ваксинираме децата си. Въпреки, че има европейски държави, в които ваксинациите са по избор и след информирано съгласие от страна на родителя, но предвид обстоятелството, че сме част от Европейския съюз и неговите норми имат предимство пред нашите, следва да се има предвид, че политиката в областта на ваксинирането е от компетентността на националните органи, но Европейската комисия подпомага държавите от ЕС да координират своите политики и програми. В общи линии всяка държава сама определя дали ваксините са задължителни и следват ли санкции от непоставянето им. Държавите от ЕС се насърчават да изготвят и изпълняват национални планове за ваксинация, включващи инициативи за подобряване на покритието, и да въвеждат рутинни проверки на ваксинационния статус. Освен това Европейската комисия подпомага страните от ЕС да поддържат или повишават равнищата на ваксинация, като: популяризира ваксинирането срещу сезонен грип сред рисковите групи; насърчава страните от ЕС да осигурят имунизирането на всички деца; разрешава използването на две ваксини против рак на маточната шийка; подпомага страните от ЕС при разработването на стратегия за ваксиниране срещу пандемичния грип H1N1 (наричан още „свински грип“). Комисията увеличава своята подкрепа за националните усилия за повишаване на ваксинационното покритие, включително чрез подготовката на съвместно действие относно ваксинирането, съфинансирано по линия на здравната програма. Чрез започващото през 2018 г. съвместно действие ще бъдат взети мерки във връзка с колебанията относно ваксинацията и за увеличаване на ваксинационното покритие в ЕС. От всичко гореизложено следва да обобщим, че към момента в България също всеки човек има право на информирано съгласие или отказ съгласно действащия Закон за здравето и чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е ратифицирана у нас и е с приоритет пред националното законодателство, което й противоречи. Освен това Европейския съд по правата на човека е постановил решения, които също се ползват с предимство пред норми, които противоречат на решението, че задължителната ваксинация като недоброволна медицинска манипулация представлява намеса в правото на зачитане на личния живот на човека. Т.е. всеки може да откаже една или всички ваксини за себе си или за своето дете. От това следват санкции, които имат административен характер – спират се детските надбавки, не се допуска до ясли или детски градини неваксинирано дете или глоба. Възможности за неваксинираните деца са частните детски заведение и родителски кооперативи (които според Стратегията ще бъдат развивани и подпомагани от Държавата). Отказът от ваксина става с подпис на родителя, като не се изисква нищо допълнително. Единствено отказът от ваксина за новородени става чрез подписване на изрична декларация, като различните медицински заведения имат различни изисквания (нотариално заверена или предварително попълнена). Не може да се откаже училищно образование на неваксинираните деца. Отказът от ваксина е човешко право на всеки и не следва да се тълкува като възможност да бъде отнето детето от родителите. Това е правен абсурд.
В самата Стратегия е заложено подпомагане и развиване на родителските кооперативи. Считам, че заложеният резултат за увеличаване на дела на децата във възрастовата група 0 – 7 г., които са обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, с цел постигане на 33% обхват сред 0 – 3-годишните и 95% обхват за 4 – 7-годишните в съответствие с целите на Европейския съюз, отговаря напълно търсените услуги. В стратегията се говори за УСЛУГИ, никъде не се споменава за задължителни посещения на ясли или яслени групи. Както и досега, родителите ще имат свободата да избират дали да гледат децата си до 3г. или да ги запишат на ясли – държавни или частни, или ще се доверят на детегледачка. Още повече, законово е предвидена възможност майчинството да се прехвърли на друго лице и не се предвижда съкращаването на майчинството. От това следва, че никой няма да задължава родителите без желание да записват децата. Мисля, че тук се има предвид разширяване и подобряване на капацитета и материалната база, за да може държавата да осигури тези услуги на търсещите такава услуга, както и евентуално разкриване на нови ясли и градини в населените места, където има недостиг. Във връзка с децата от 4- 7 г. и предвидения резултат от 95 % никъде в Стратегията не се коментира тези деца да са записани само в държавни градини. Описано е, че децата от тази възрастова група следва да са обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, които включват както държавните такива, така и алтернативните, признати от държавата.
Аз съм на съвсем различно мнение от Вас за възприемане на родителите като обслужващ персонал и лишени от права. В стратегията навсякъде се говори за по-адекватна подкрепа на родителите и семействата във всички възрастови етапи от жизнения цикъл на детето. Благосъстоянието на детето е пряко свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата към родителите. Споменава се необходимостта подкрепата за родителите да бъде по-ясно интегрирана. Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите. Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, параграф 2 и 3), включително за подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (чл. 27, параграф 2) и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават (чл. 3, параграф 2). Стратегията се основава на философията, че развитието и подкрепата към децата следва да бъдат насочени към развитие на компетентности, необходими за живот през 21 век. Постигането на тези компетентности при децата изисква развитие на компетентностите на възрастните – родители и близки, както и на професионалистите, работещи с деца (предвид ниското качество и огромната липса на подготвени социални работници, липсата на подготвени специалисти във всички сфери, в които се засягат права и интереси на деца към момента). Най-важно значение за изграждането на ключовите компетентности при децата има създаването и развитието на знания, умения и нагласи у възрастните (родителите, професионалистите и системите на образование, здравеопазване, социалната система и др.) за развиване и подготовка на децата за бъдещия им живот и за тяхното успешно социализиране. Навсякъде родителите са поставени с приоритет за развитие на ключови умения за отглеждане и възпитание на децата. От всичко изложено моето мнение е, че Стратегията цели държавата да подкрепя родителите, когато имат нужда от това. За разлика от горчивия опит и работата ми с абсолютно неподготвени за работа с деца хора, вярвам, че ще бъдат обучени специалисти, които адекватно ще оказват подкрепа на семействата.
Въпрос: Здравейте адв. Воденичарова! Живо ме интересува не считате ли, че въпросната стратегия е противоконституционна, както и че нарушава редица международни правни документи като напр. Конвенция за правата на детето на ООН в Чл. 2, ал. 2? Не считате ли, че държавата изземва правата на родителите, касаещи възпитанието на децата им по смисъла на цитирания чл.? Също така, бихте ли ни разяснили стратегията касае ли само децата в риск или се отнася до всички деца, тъй като експертите, участвали в писането на стратегията изтъкват, че същата ще засегне само и единствено децата от рисковите групи на обществото? Искам да зная и има ли държавата правното основание да изисква, събира и сортира лични данни под формата на електронни досиета на всички деца и техните родители, тъй като това е опорна точка в стратегията? Не нарушава ли това правото на неприкосновенност на личния живот на гражданите?
Отговор: Здравейте. Считам, че Стратегията не нарушава Конституцията, нито Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни законодателство. Наблюдава се тенденция за уеднаквяване на вътрешното ни законодателство с приетите международни актове и европейско законодателство. Чл. 2 ал. 2 от Конвенцията гласи,че държавите вземат подходящи мерки за осигуряване закрила на детето против всички форми на дискриминация или наказание, основано на статута, действията, изразените мнение и убеждения на неговите родители, законни настойници или членове на неговото семейство. В Закона за закрила на детето съществуват норми, които са абсолютни и са възпроизвели нормата на чл. 2 от Конвенцията за забрана на дискриминацията. Стратегията се основава на четирите ръководни принципа, прогласени в Конвенцията на ООН за правата на детето:
• Принципът за най-добрите интереси на детето , който следва да се разглежда в групов и индивидуален план. В групов план, всички политики, реформи, законодателни инициативи, свързани с децата пряко и непряко, както и тяхното финансово обезпечаване, следва да бъдат съобразени с ефекта, който биха имали върху живота и върху благосъстоянието на децата в България, както и върху конкретни групи деца в уязвимо положение. В индивидуален план, всяко решение, което има пряк или непряк ефект върху живота или благосъстоянието на конкретно дете, независимо дали се постановява от административен или от съдебен орган или се взема от възрастен, който работи или полага грижа за конкретно дете, в лично или професионално качество, следва да се основава на оценка на най-добрите интереси на детето.
• Принципът за недопускане на дискриминация – като ръководен принцип на правата на човека означава осигуряване на условия всички момичета и момчета в България да могат да се ползват от пълния обем права, предвидени в Конвенцията за правата на детето, от други международни актове и от националното законодателство, както и от създаването на всички необходими гаранции за защита от неравностойно неблагоприятно третиране въз основа на някой или на множество признаци;
Право на участие – всяко решение, което има пряк или непряк ефект върху живота или благосъстоянието на конкретно дете, независимо дали се постановява от административен или от съдебен орган, или се взема от възрастен, който работи или полага грижа за конкретно дете в лично или професионално качество, следва да се основава на изслушване на детето и на зачитане на мнението и на възгледите на детето;
• Право на живот, оцеляване и развитие – държавата, както и всички отговорни институции, трябва да осигурят в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Преодоляването на бедността, социалното изключване на децата, както и достъпът им до качествени здравни грижи трябва да са основна грижа на държавата и обществото и да преминават през всичките политики.
Считам, че държавата няма как да изземе функциите на родителите и това звучи несериозно предвид обстоятелството, че в Стратегията се говори, че държавата трябва и е длъжна да вземе подходящи мерки, за да ПОДПОМАГА родителите.
Според мен от заглавието на Стратегията ясно си личи, че засяга всички деца. Това, че определени уязвими групи ще бъдат обхванати от определено по-голяма закрила, не означава че основните цели, заложени в Стратегията не се отнасят за всички деца, а именно: Всяко дете в България на всеки етап от детството си живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата. Считам, че във връзка с планираните области на въздействие, е редно да бъдат засегнати всички деца и да бъдат подобрени качествено :
• Здраве и здравословен начин на живот;
• Качествено образование за всички деца;
• Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот;
• Сигурна среда и достъп до правосъдие;
• Отдих и свободно време/детско всекидневие
При подобряване услугите в гореизброените области, като това се отнася за всички деца, считам, че ще се повиши доверието от нас като родители в институциите, които са отговорни да повишат жизнения стандарт. Децата от рискови групи ще бъдат основни потребители на услугите, които се предлагат за повишаване на жизнения им стандарт и да, вероятно голяма част от услугите ще са насочени към тях, но моля да имате предвид, че и към момента има общински услуги, които могат да се ползват от всички деца, насочени към тяхното развитие, както и конкретни услуги, насочени към талантливи и даровити деца.
Според Европейския регламент за личните данни и нашия Закон за личните данни всеки, който събира такива данни следва да е администратор на ЛД и като такъв ясно трябва да обяви с каква цел се събират тези данни. За мен лично като юрист би било добре да има синхрон между отделните институции, за да работят по-качествено. В момента положението е плачевно и информацията, която е необходима било за лечение, било за образование, било ако съществува дете в риск и следва да се вземат незабавни мерки, се събира на парче и в голяма част от случаите не води до качествени резултати, нито се получава навреме. Моля да имате предвид, че според Регламента всяка информация, която се събира като лични данни, не трябва да превишава целите за които се събира. Още повече, че лично мое мнение е, че децата трябва да имат здравни досиета, за да могат различните специалисти да се ориентират своевременно в ситуацията; също би било добре МВР да има връзка със системата на социалните, за да преценят също своевременно своите действия и адекватна намеса. Във връзка с образованието, като се има предвид, че светът все повече се дигитализира и дори вече има създадени виртуални класни стаи, също лично мое мнение е, че би било добре да се съхраняват данни за реализацията на учениците.
Въпрос: Присъствах на среща организирана от представители, пряко свързани с разработването на стратегията. С офиц. писмо бяхме поканени да участваме в дискусия относно стратегията. На срещата имаше представители на различни институции – община, соц., НПО-та, ОДК-си, родители от род. активи, ученици и др. На срещата не се спомена, не се разиска и въобще не стана дума за отнемане на деца от родителите им, правата на държавата по този въпрос и всичко свързано с тези компетенции. Питам аз, след като не е взето предвид мнението на народа – как се регламентират подобни правила? Това не са наказателни норми!
Отговор: Добър ден, Госпожо. Във въпроса Ви се съдържа и самият отговор. Още повече, че сте присъствали на толкова важна среща. Никъде в Стратегията няма заложени толкова крайни мерки като отнемане на дете от родителите му или изземване на функциите на родителите от страна на държавата без основателна причина. В момента в Закона за закрила на детето в чл. 23 са изброени изчерпателно мерките за закрила в семейна среда, които не са малко и всеки родител може да се възползва от тях. В чл. 25 от Закона за закрила на детето са регламентирани законовите основания, при които се предприема като КРАЙНА МЯРКА НАСТАНЯВАНЕ ИЗВЪН СЕМЕЙСТВОТО. Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.-незаконно прехвърляне и невръщане на дете в или от чужбина
6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Тези мерки съществуват отдавна и НАРОДЪТ очевидно сега се е събудил и е разбрал, че ги има. Но пак отбелязвам, деца не могат да се взимат незаконно от родителите току-така. Моля, не се доверявайте толкова на масовата истерия за норвежките принципи и случаи на отнемане на деца. Смятам, че това са излишни провокации и всеки уважаващ себе си и детето си родител, не следва да се подвежда по този нелеп начин.
А във връзка с наказателните норми, Стратегията предвижда нещо ново, т.нар ВЪЗСТАНОВИТЕЛНО правосъдие, което ако се въведе, фокусът ще бъде изместен от нарушителя/престъпника, към жертвата. И ще се работи повече за психическото, физическото, материалното възстановяване на жертвата, а не както досега- целта е да се накаже нарушителя, а жертвата да се справя сама. Това е една стъпка, която показва, че институциите все пак са започнали да разсъждават.
Въпрос: Здравейте, въпросите ми са следните:
Каква законова сила ще има стратегията и по какъв начин ще се осъществява на практика?
Ще доведе ли до промяна в нормативни актове и кои ще засегне предимно?
Кои органи и по какъв начин ще следят за спазването й?
С какво може да се противодейства в правен аспект (т.е. писмено) и пред кого?
Какво следва, ако я приемат? (промяна в нормативна уредба, правомощия на институции?)
В кои държави има такива практики?
Благодаря предварително.
Отговор: Здравейте, Стратегията няма силата на нормативен акт. В случай, че бъде приета, ще настъпят промени на сега действащите закони, отнасящи се до детето и неговите права. Успешното реализиране на Националната стратегия за детето 2019-2030 г. (Стратегията) изисква фокусиране на усилията на законодателната и изпълнителната власт, включително на местните власти, на академичната общност, на гражданското общество, на бизнеса, на медиите и на общностите, за превенция на рисковете, за осигуряване на своевременна и ефективна подкрепа на детето и за развитие на неговите компетентности, както и компетентностите на неговите родители и ангажираните професионалисти.
Кои точно законови и подзаконови нормативни актове ще бъдат променени не мога да кажа. Имайте предвид, че националното законодателство следва да не противоречи на европейското такова, което се ползва с по-голяма сила. Ето защо промяна на нормативната база, касаеща правата на децата може да има и когато националните закони противоречат на европейските Директиви и Регламенти.
Мисията на Стратегията е мобилизирането, финансовото обезпечаване, интегрирането и насочването на усилията на държавните институции и на гражданското общество към подобряване на средата и към повишаване на жизнените шансове на всяко дете за реализация на неговите възможности.
Във връзка с заложените стратегически цели например :
Гарантиране на майчиното и детско здраве и насърчаване на здравословния начин на живот и здравната култура- ключови мерки и промени ще настъпят в Нормативни промени за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени бременни жени с цел разширяване на достъпа до здравни грижи и проследяване на бременността.
• Актуализация на медицинските стандарти по педиатрия, неонатология и обща медицина, с оглед въвеждането на по-конкретни механизми за разпознаване на затруднения в развитието и приемане на насоки за работата на специалистите в здравните заведения, базирани на научни доказателства.
• Промени в държавните образователни стандарти с цел въвеждане на програми за здравно образование и изграждане на навици за здравословно поведение.
• Въвеждане на патронажна грижа с национален обхват за всички деца до 3-годишна възраст.
Във връзка със стратегическа цел: Гарантиране на достъпа на всяко дете до качествено образование и грижа на всеки етап от жизнения цикъл и придобиването на умения и компетентности за пълноценно включване в обществото промение ще настъпят в:
• Приемане на нов стратегически подход към ранното детско развитие и приемане на национални стандарти за ранно детско развитие, както и тяхното въвеждане във всички услуги за деца в ранна възраст.
• Въвеждане на стандарти за качество на грижите в детските ясли и предучилищното образование в съответствие с Европейската рамка за качество за услугите за образование и грижи в ранна детска възраст.
• Разработване на Национална програма за десегрегация в сътрудничество с общините в Република България.
• Създаване на условия за формиране на дигитални знания и умения и същевременно с това – за формиране на ценности у детето.
• Осигуряване на достъпни и качествени услуги за кариерно ориентиране и осигуряване на възможности за избор на профилирано или професионално образование, професионално обучение или реализация на пазара на труда; изграждане на достъпна и адаптивна към пазара на труда система на професионално образование и обучение.
• Утвърждаване на национално валидни механизми за гарантиране на ефективното участие на учениците в училищния живот, политиките и дейностите на местно и национално ниво.
Развиване на стандартите за приобщаващо образование на всички деца, включително и деца с увреждания, от ромската етническа група, бежанци и мигранти.
Във връзка със стратегическа цел: Подобряване на стандарта на живот на всяко дете и гарантиране на правото му да живее в подкрепяща развитието му семейна или близка до семейната среда, промени биха настъпили:
• Разработване и приемане на Закон за детето и семейството.
• Завършване на реформата за деинституционализация на грижата за деца и недопускане на институционален подход в резидентните услуги за деца, както и предприемане на нови мерки за превенция на разделянето на децата от семействата.
• Цялостна реформа в системата за социални услуги за подкрепа на децата и семействата с прилагането на нов Закон за социалните услуги и подзаконовите актове към него.
• Нов подход към жилищната политика, към социалното и към семейното подпомагане, който осигурява тяхната ефективност и подкрепя децата и семействата.
Във връзка със стратегическа цел: Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие, промени биха настъпили в:
• Осъществяване на цялостна реформа в областта на правосъдието за деца и създаване на система за детско правосъдие, ориентирана към правата на децата.
• Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани.
• Създаване и прилагане на адаптирани процедури за участие на деца в административни, граждански и наказателни производства.
• Въвеждане на съществуващите координационни механизми за третиране на случаи на насилие и трафик на деца в законодателството.
• Приемане на стандарти за информационна и дигитална сигурност и въвеждането им в практиката.
• Развитие на пространства и форми за детското участие на национално, регионално и местно ниво и утвърждаване на култура на зачитане на детското мнение.
• Нормативни промени, осигуряващи сигурна среда за децата и ясни отговорности на институциите
• Ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето – През месец юни 2011 г. Съветът на ООН по правата на човека прие проект на трети Факултативен протокол относно процедурата по комуникация при нарушения на правата на децата. Новият протокол ще даде възможност на Комитета по правата на детето да проверява съобщения от деца и техни представители, в които се твърди за нарушения на техните права.
Във връзка със стратегическа цел: Осигуряване на възможности за участие на детето във вземане на решения по въпроси, които го засягат, както и достъп до игра, спорт, културни и други дейности, които подкрепят развитието му и формиране на граждански компетентности, промение биха настъпили в:
• Нормативни промени, въвеждащи задължение за изграждане на приобщаваща среда с цел приобщаването на децата с увреждания, децата от различен етнически произход и децата от различни уязвими групи.
• Промени в държавните образователни стандарти и медицинските стандарти, насочени към насърчаването на физическата активност на децата и включването им в игра, спорт, културни и други дейности.
• Насърчаване на сътрудничеството между децата, родителите, семействата и професионалистите, които работят с деца, в доброволчески дейности и предприемачество.
Като основен оперативен документ за прилагането на Стратегията, до шест месеца след нейното приемане от Народното събрание, се разработва Пътна карта за изпълнението на документа, която се приема от НСЗД.
Пътната карта включва мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели, заложени в Стратегията; индикатори за проследяване; срокове за изпълнение, както и отговорните институции и необходимия за това финансов ресурс.
За изпълнението на Стратегията се разработват тригодишни национални програми, които са в йерархична връзка със Стратегията и с Пътната карта за нейното изпълнение. Програмите са предвидени като средносрочни оперативни документи и целят да конкретизират и опишат по-детайлно необходимите дейности и мерки за изпълнението на стратегическите цели при спазване на анонсираните принципи на планиране на Стратегията и на предложените подходи и визия.
С цел разработване на посочените оперативни документи за изпълнение на Стратегията към Националния съвет за закрила на детето ще се създаде междуведомствена работна група, председателствана от Председателя на ДАЗД, в чийто състав ще се включат експерти от органите по закрила на детето, други държавни институции и представители на неправителствени организации, развиващи дейност в области, свързани с гарантиране на правата на децата.
За постигането на целите на Стратегията следва да се предвидят механизми за нейното ефективно и ефикасно прилагане, мониториране и актуализация. Имайки предвид настоящата законодателна рамка, отговорността за тези дейности следва да се възложи на Председателя на ДАЗД, като специализиран орган за закрила на детето в България и в качеството му на Председател на Националния съвет за закрила на детето (НСЗД).
Следва да се инициират допълнителни организационни и нормативни промени, които да повишат отговорността, капацитета и ресурсите на секретариата на НСЗД за осигуряване на ефективна и ритмична работа на Националния съвет за закрила на детето (НСЗД). ДАЗД отговаря както за координацията на ефективното изпълнение на решенията на Съвета, така и за изготвянето на годишен преглед и периодични мониторингови доклади за резултатите от прилагането на Стратегията и на механизмите за нейното изпълнение, които НСЗД разглежда и одобрява.
С оглед ефективното наблюдение и оценка на прилагането на приетите стратегически решения, се предвижда и външна междинна оценка на въздействието на Стратегията и изпълнението на Пътната карта за нейното прилагане, която да информира за необходимостта от промени в стратегическите и/или оперативните документи, за поставените приоритети, за етапите и подходите, както и за тяхното реализиране, съобразно икономическия и обществения контекст в конкретния времеви период.
В съответствие с изискването на чл. 2, ал. 2 от Правилника за структурата, организацията и дейността на НСЗД за „предварително становище по проектите за нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, преди внасянето им в Министерския съвет“, се предлага всички секторни и междусекторни стратегически и програмни документи, свързани с децата и с подкрепата към родителите, да бъдат представяни и обсъждани в НСЗД, с оглед проследяване и гарантиране на тяхното съответствие със Стратегията, като дългосрочен и интегриран рамков документ, и оценка на нуждата от неговото актуализиране.
Съгласно чл. 20а от Закона за закрила на детето, към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, Регионалното управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане“, местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
Комисията е обединяващо звено на политиките за всички деца на територията на общината, като има задача да формира и да осигурява осъществяването на местната политика, свързана със закрилата на детето.
В съответствие с чл. 19, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 36, ал. 1,2 и 5 от Правилника за прилагане на ЗСП към Областния управител се създава Звено за координация, мониторинг и оценка на областните стратегии за развитие на социалните услуги. Звеното е със статут на консултативен орган и има функции да координира всички дейности на съответната Областна стратегия за развитие на социалните услуги.
Разпоредбата на чл. 196 от Закона за предучилищното и училищно образование също предвижда разработването на областни стратегии за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците.
Като част от предвидените нормативни промени (вж. секция Ключови реформи) се предвижда преглед на различните звена и механизми за управление, координация и мониторинг на национално, областно и местно ниво и предложения за тяхното оптимизиране, с оглед гарантиране на интегриран поход, на по-добра свързаност между отделните политики и ефективна подкрепа за децата и семействата.
Въпрос: Здравейте! Ето и моите въпроси:
1. Някои държавни служители (Е. Лилова ДАЗД, Е. Жечева „Права на детето“ към Омбуцман на РБ) изразиха становище, че стратегията е отличен документ, а противниците й не я разбират. Съгласна ли сте с подобно изказване?
2. Считате ли за основателно твърдението, че в стратегията се поставя знак за равенство между семейна среда и близка до семейната среда? Ако да- какви ще са евентуалните последствия от това?
3. Бихте ли коментирали поставената цел за създаване на нарочен закон и работеща система за детско правосъдие? Как би изглеждал един песимистичен сценарий (евентуални неблагоприятни последствия) и какъв е начинът той да се избегне?
4. Виждате ли проблем в детецентристкия подход? Как следва да се защитим от крайности?
5. Подкрепяща ли е стратегията спрямо родителите?
6. Кой ще има правото да дефинира какъв е „най-добрият интерес на детето“?
7. Доколко родителите ще бъдат задължени (и какви биха били санкциите) да се съобразяват с желанията на детето при взимане на решения, които го касаят?
8. Кой ще контролира контролиращите институции, за да се избегнат злоупотреби и корупционни практики?
9. Отчитайки вече съществуващите в НК текстове, регламентиращи престъпните действия/бездействия, намирате ли искането за допълнително криминализиране на домашното насилие за добре обосновано? С какво по-конкретно следва да бъде обогатен Наказателният кодекс и какви ще са последствията от подобни нормативни промени?
10. Доколкото стратегията е насочена към абсолютно всички деца: считате ли за обосновано отглеждането на детето в широк смисъл (вкл. но не само: здравни грижи – дали детето да бъде ваксинирано, дали да бъде лекувано с хомеопатия; дали и колко да спортува; с какво да се храни; образование; възпитателни методи- в т.ч. обичайни родителски наказания като шляпване по дупето, забрана достъп до телевизия и т.н.) да бъде обект на правно регулиране от страна на държавата?
Също така се присъединявам към зададените по-горе въпроси.
Предварително благодаря за Вашите отговори!
Отговор: Здравейте,
1. Лично моето мнение е, че Стратегията показва напредък в мисленето на държавните институции. Не мога да се ангажирам със становище дали е отличен документ, но мога да кажа, че заложените цели и мерки са в синхрон с гарантиране правата не детето и според Конвенцията за правата на детето.
2. Смятам, че в Стратегията ясно е отразено, че държавата следва да подкрепя децата и техните семейства във всеки период от живота им. Не мисля, че семейната среда е изравнена с, която и да е било друга среда. Говори се за подкрепа на децата и техните семейства. Изразено е всеобщото мнение, че съществува необходимост подкрепата за родителите да бъде по-ясно интегрирана. Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите. Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, параграф 2 и 3), включително за подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (чл. 27, параграф 2) и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават (чл. 3, параграф 2). Това право ясно е дефинирано и в Стратегията. Стратегията се основава на философията, че развитието и подкрепата към децата следва да бъдат насочени към развитие на компетентности, необходими за живот през 21 век. Постигането на тези компетентности при децата изисква развитие на компетентностите на възрастните – родители и близки, както и на професионалистите, работещи с деца. Стратегията извежда ангажимента на възрастните да подготвят децата за света, в който ще живеят. Най-важно значение за изграждането на ключовите компетентности при децата има създаването и развитието на знания, умения и нагласи у възрастните (родителите, професионалистите и системите на образование, здравеопазване, социалната система и др.) за развиване и подготовка на децата за бъдещия им живот и за тяхното успешно социализиране. Всички политики и програми за деца и за подкрепа на родители трябва да са основани на конкретни данни и доказателства.
В стратегическата цел: Подобряване на стандарта на живот на всяко дете и гарантиране на правото му да живее в подкрепяща развитието му семейна или близка до семейната среда са заложени следните мерки за постигане на целта:
1. Намаляване на детската бедност и социално изключване.
2. Развитие на системата от качествени и широко достъпни социални услуги за подкрепа на децата и семействата, и подкрепа за развитие на родителските умения.
3. Завършване на процеса на деинституционализация на грижата за деца и намаляване на дела на децата във формална грижа.
4. Осигуряване на достъп до подобрени жилищни условия за децата.
5. Системно събиране на данни за факторите, които обуславят уязвимостта на семействата с деца, с цел насочване на социалните услуги и социалното подпомагане към нуждите на уязвимите семейства с деца.
6. Подобряване на интегрираната работа между образователната система и другите системи за детето по отношение на осигуряването на достъпа до образование на всички деца.
Това включва следните неизчерпателно изброени конкретни мерки:
1. Закриване на всички Домове за медико-социални грижи за деца и недопускане на предоставянето на резидентна грижа за деца на възраст 0 – 3 г.
2. Подобряване на мерките за превенция на изоставянето и разделянето на децата от семействата.
3. Закриване на всички Домове за деца, лишени от родителска грижа и ограничаване на престоя на децата в резидентни услуги.
След закриване на горепосочените Домове следва на децата, живеещи в тях да им бъде осигурена БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА, за да живеят и се развиват колкото може по-пълноценно. Мисля, че единствено в този случай е цитирана БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА, тъй като към момента Домове за деца, лишени от родителски грижи продължават да съществуват . Създаването на малки институции за жалост не е решение на проблема. Деинституционализацията към момента представлява раздробяване на домове на ситно и смяна на табели. Ето защо считам, че в Стратегията е заложено и се има предвид настаняване на тези деца в БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА.
3. Във връзка с отговора на третия Ви въпрос, следва да изразя личното си мнение, че съм по-скоро оптимист, вярващ че ще бъде създадено специализирана система за детско правосъдие. В момента в случаите, в които се налага да бъдат включени деца, смело мога да заявя, че липсват каквито и да било специалисти, които да работят във връзка с правата на децата. Ако едно дете бива разпитвано, то отговорно заявявам, че няма специалисти, които да знаят как да го направят. В Конвенцията за правата на детето изрично е упоменато, че разпита на детето – било жертва или нарушител, трябва да е щадящ и еднократен. Това за съжаление в България не се случва, в съдебната система или при разпити от служители на МВР не се ползват т.нар. ”сини стаи”, които най-общо представляват една детска стая. Децата се разпитват в съд или районните. Правото на детето се гарантира от един в повечето случаи необразован и некомпетентен социален работник с липса на всякаква мисъл. Ако се реализира това да бъде създадена система за детско правосъдие, вярвам, че така, както е заложено и в Стратегията, ще се наблегне върху: Развитие и устойчиво подобряване на капацитета на професионалистите, работещи с деца, на база на установени стандарти за тяхната компетентност. Това включва разработване и приемане на държавни професионални стандарти за подбор, поддържане на квалификацията, конкурентно кариерно развитие и атестация за всички групи държавни служители и професионалисти, работещи с деца – социални работници, учители, лекари и здравни работници, психолози и други специалисти, както и полицаи и служители на МВР, магистрати, следователи, адвокати; пробационни служители и други специалисти, работещи с деца и родители; програми и планове за оценка на нуждата от професионалисти в различните сектори, инвестиране в тяхното професионално и лично развитие.
4. Не виждам никакъв проблем в „Дете-центрирания“ подход, който разглежда детето като носител на права, а не като пасивен обект на въздействие от страна на възрастните. В България явно затова са притесненията на голяма част от родителите, но е крайно време е да се разбере, че детето е личност, в която ние сме длъжни да се вслушваме. А не вещ, която си мислим, че е лично наша и само ние имаме право над нея. Ако тук все още работи моделът ”шамарената фабрика” , то затова и поколенията са изпълнени с агресия. Когато едно дете се отглежда с разбирането за неговата значимост и зачитането му като личност, не виждам съществуването на какъвто и да е проблем. Действията на всички специалисти, работещи с деца, следва да се ръководят и да бъдат насочени към използването на подходи, основани на правата и на силните страни на децата, на техните семейства и на различните общности. Разбирането за детския живот и развитие като процес, структуриращ институционалното взаимодействие, позволява да бъдат идентифицирани връзки и възможности за повишаване на ефективността на интервенциите във всеки етап от живота на детето: тогава, когато то има нужда от институционална и социална подкрепа, както и при критични ситуации, които изискват незабавна и комплексна институционална реакция. Публичните политики и съвместните усилия на държавата и на гражданското общество трябва да съпътстват детето в неговия житейски път. Концепцията, при която в центъра на вниманието се поставя създаването на възможности за участие, изява и реализация на всяко дете, предполага идентифицирането на факторите, затрудняващи упражняването на правата и осигуряването на условия за пълноценното личностно развитие.
5. Мнението ми е , че Стратегията подкрепя родителите: Благосъстоянието на детето е пряко свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата към родителите (виж горните отговори).
6. Най-добрият интерес на детето е дефиниран и към момента в Закона за закрила на детето: “Най-добър интерес на детето” е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето, както и в Конвенцията за правата на детето.
7. Родителите са длъжни да осигуряват възможности за участие на детето във вземането на решения по въпроси, които го засягат, както и достъп до игра, спорт, културни и други дейности, които подкрепят развитието му и формират граждански компетентности. Това трябва да става като се съобразяват с възрастта на детето и неговите възможности да разбира свойството и значението на постъпките си. И към момента в действащия Закон за закрила на детето в чл. 12 е регламентирано правото на изразяване: Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон. Също така е регламентирано в чл. 15 и участието му в процедури: Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
8. Ако народът поеме функцията си на суверен, бих могла да ви дам отговор и на този въпрос. Но докато в чужбина чрез протести и активна гражданска позиция на огромна част от населението се случват нещата, няма смисъл да ви обяснявам за примирението и липсата на активна позиция тук в България.
9. Разбира се, че има нужда от криминализиране и още работа в защита от домашно насилие. Грозната действителност в България показва, че в българския дом насилието върлува и се увеличава. Под насилие следва да се разбира не само физическото, но и психическо, вербално и сексуално. Трудно доказуем е един акт на домашно насилие, ето защо трябва да бъдат разработени допълнителни мерки и стандарти, както и санкции, които да пазят жертвите. Нека не забравяме, че децата дори и да не са жертви на физическото насилие в дома, то те са свидетели, което автоматично ги прави и жертви, а травмата, нанесена в ранна детска възраст превръща част от свидетелите в бъдещи насилници или жертви. Последствията биха били по-голяма превенция и сигурност за обществото. Трябва да се работи, както с жертвите, така и с насилниците.
10. Считам, че детето следва да бъде отглеждано в здравословна и спокойна среда. Ето защо трябва да има установени минимални критерии, които да регулират минимални стандарти. Защото ако за по-голямата част от родителите е ясно, че детето трябва да се храни здравословно, да има изградени хигиенни навици да получава лекарска грижа и образование, нека не забравяме, че има родители, които не притежават родителски капацитет. При съществуване на регулация в горния смисъл държавните институции ще определят съгласно минималните стандарти дали конкретно дете се отглежда правилно. Не само, че считам за обосновано, но и подкрепям напълно правните норми, регулиращи правата на децата, както и правата и задълженията на техните родители.
Въпрос: Здравейте!
1.Какво значи намесата на социалните в случай на липса на родителска грижа и родителска небрежност – тези понятия нямат точна дефиниция и може да се спекулира с тях, напр. могат да вкючват дори петна по дрехите! Защо тези термини не са определени в документа?
2. Какъв е рискът от ратифицирането на Третия факултативен протикол на ООН според който всеки (съсед, учител или непознат) може да подаде жалба срещу родителите за насилие върху дете!
3. Защо не е дадено определение за телесно наказание? Какво включва то? 4. Разтърсването, викането на дете, ако говориш на висок тон и му се скараш, основателна причина ли е да ти отнемат детето според стратегията? 5. Какво значи психически тормоз върху детето – само е споменато, но не е определено!
6. Какво значи най-добрия интерес на детето? Какви ще са последиците от детецентриския подход, при който децата са отделени от семейството и са превърнати в центъра на света? Родителите имат ли някакви права върху децата си или само задължението да обслужват и издържат децата си? Как ще се коментира пирамидата, на която най-високо са децата, а под тях като обслужващ персонал са родителите и под тях социалните работници?
Отговор: Здравейте!
1. Тези термини не са определени в Стратегията, защото са дефинирани в Закона за закрила на детето:
– “Грижата” е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.
Родителска небрежност е неизпълнението на задълженията от страна на родителите, които имат към децата си.
Във връзка с примера Ви, “петна по дрехите” – ако са чисти и прани, но имат петна, не следва да се тълкува като небрежност; но ако детето ходи с мръсни дрехи, които миришат и е очевидно, че не са прани, следва да се приеме като небрежност. Имайте предвид, че държавата няма за цел да ни взима децата, а да изгради умения и капацитет в родителите да полагат адекватни грижи.
2. За мен лично е добре да се ратифицира Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето. През месец юни 2011 г. Съветът на ООН по правата на човека прие проект на трети Факултативен протокол относно процедурата по комуникация при нарушения на правата на децата. Новият протокол ще даде възможност на Комитета по правата на детето да проверява съобщения от деца и техни представители, в които се твърди за нарушения на техните права.
Правосъдната система на България все още не е адаптирана към правата и нуждите на децата от подкрепа и закрила. Сложни и дълги процедури, трудна и неясна правна терминология, липса на координация и сътрудничество между социалната система от една страна и полицията, прокуратурата и съда от друга, ограничен достъп до специализирана правна помощ, както и недостатъчно професионалисти, обучени да работят с деца – това са само част от предизвикателствата, пред които се изправят децата в България, когато участват в наказателни, граждански или административни производства. Правосъдна система, която не е чувствителна към правата и нуждите на децата, може да ги обезкуражи да търсят закрила за основните си човешки права и да причини повече вреда, вместо да гарантира възстановяване на вредите и справедливост. Всички деца участници в съдебни и административни производства, независимо дали са свидетели или жертви на насилие и престъпление, разследвани, обвинени или подсъдими за извършване на престъпление или страни по граждански или административни дела трябва да имат достъп до адаптирани и съобразени с нуждите на децата процедури, които да се прилагат от специално обучени професионалисти. Достъпът на децата до безплатна качествена правна помощ е една от най-важните предпоставки съдебната система да отговаря на нуждите им и да ги защитава. Първичната правна помощ и правното представителство имат съществена роля по отношение на постигане на положителен резултат децата във всички производства, свързани с живота и благосъстоянието им. Законодателни промени са необходими, за да се приведе националното законодателство в съответствие с международните и европейски стандарти, така че най-добрият интерес на всички деца, участници в правни процедури да бъде гарантиран, които включват:
– въвеждане на адаптирани и съобразени с децата процедури и подходяща среда за разпит на деца, жертви и свидетели на насилие и престъпления, които да гарантират постигане на целите на разследването като в същото време не водят до неблагоприятни последици за психологическото възстановяване на децата;
– въвеждане на адаптирани процедури, които гарантират правото на всяко дете да бъде изслушано във всички процедури, които засягат живота и благосъстоянието му – наказателни, граждански и административни;
– въвеждане на промени, които гарантират, че децата имат достъп до безплатна качествена правна помощ, осигурена от държавата;
– въвеждане на отклоняването от наказателно производство на децата в конфликт със закона, подхода на възстановителното правосъдие и гаранции, че задържането и лишаването от свобода са крайни мерки, които се изпълняват за възможно най-кратко време;
Съществува необходимост от укрепване на капацитета на професионалистите чрез:
– въвеждане на изисквания за специализация за полицаи, прокурори, съдии и адвокати и социални работници, които работят с деца;
– разработване на обучителни програми и въвеждане на редовно обучение, свързано с правата на децата, участващи в правни процедури за полицаи, прокурори, съдии и адвокати;
В случай , че се създаде специализирано детско правосъдие, ратификацията на Трети протокол е още една възможност за контрол за спазване правата на децата. С него се дава възможност на децата, чиито права са нарушени от държавите, ратифицирали този протокол, да получат достъп до правосъдие на международноправно ниво. За съжаление българските деца не са сред тях. Какво е новото и уникалното на Трети факултативен протокол?
За първи път материалните права на детето, залегнали в Конвенцията за правата на детето ще бъдат и процесуално защитени, чрез създадената комуникационна процедура за подаване на жалби до Комитета на ООН за правата на детето, осигурявайки правото на децата да бъдат чути. Според този протокол, отделни деца или групи от деца, ще могат да подават жалби за конкретни нарушения на техните права по силата на Конвенцията за правата на детето, Факултативния протокол относно участието на децавъв въоръжени конфликти, както и Факултативния протокол относно търговията с деца, детската порнография и детската проституция. Третият Факултативен протокол засилва отговорността, като ще помага не само да се установят пропуските в съдебните системи за деца на национално ниво, но и ще подкрепи независими институции за правата на човека, по-конкретно за правата на децата, както се призовава в Конвенцията на ООН за правата на детето. Конвенцията за правата на детето, която влезе в сила през 1989 г., е най-широко ратифицираният договор, касаещ човешките права, което отразява консенсуса между правителствата по света, че са налице определени минимални стандарти, от които всяко дете трябва да се ползва. Комитетът на ООН за правата на детето неведнъж е заявявал, че: ”За да имат смисъл правата, трябва да бъдат на разположение ефективни средства за защита и отстраняване на нарушенията”. Факултативният протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедурата за подаване на жалби е изключително важен механизъм за постигане на тази справедлива цел. По силата на новия протокол, само онези деца, чиито правителства са ратифицирали Факултативния протокол, могат да подават своите жалби до Комитета по правата на детето. Всички държави, страни по Конвенцията за правата на детето и нейните три факултативни протокола имат задължение да направят този механизъм достъпен за всички деца, като специални усилия са насочени към децата, които са най-уязвими по отношение на нарушаването на правата, особено изключените и маргинализирани деца, като децата с увреждания, деца, произхождащи от коренното население или от малцинства. Комитетът по правата на детето може да предприема мерки за защита на децата, които подават жалби срещу репресивни мерки, като изисква от държавата да предприеме временни мерки за закрила на детето, или на група от деца. В случай че се установи, че съответната държава е нарушила Конвенцията, тя ще бъде задължена да изпълни препоръките, които комитетът е направил.
Комитетът по правата на детето се състои от 18 независими международни експерти по правата на човека, които следят за прилагането на Конвенцията и Факултативните протоколи от страните-членки. Право на жалба има всяко дете или групи от деца, а не съседи или непознати.
3. В Закона за закрила на детето в чл. 11 е регламентирана Закрилата срещу насилие:
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство, методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Насилието влияе на физическото и психическо развитие на децата, намалява способността им да учат и да се приобщават към разговори или групи по интереси. То е в състояние да попречи на развитието на децата и да накърни превръщането им в пълноценно функциониращи възрастни индивиди и добри родители. Телесното наказание е забранено в Закона за закрила на детето, Семейния кодекс (2009) и Закона за предучилищното и училищното образование (2015). През февруари 2017 г. Министерският съвет одобри Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, но насилието над деца продължава да бъде сериозен проблем. Голяма част от случаите на насилие на деца все още остават скрити, поради обществени нагласи, които толерират умерените форми на физически наказания. Голяма част от българските родители все още приемат използването на „насилие в разумни граници“ като средство за дисциплина. Право на всяко дете е да живее без насилие още повече причиняване на физическа болка и наранявания. Считам, че със абсолютната забрана на телесното насилие Стратегията цели разработване на програми за подкрепа на родители и насърчаване на положителни възпитателни модели. Настаняването на деца извън семействата ще продължава да бъде крайна мярка и за в бъдеще. Но следва всеки родител сам за себе си да прецени дали най-добрият подход за възпитание е: разтърсване; викане/крещене – все начини чрез които детето може да се почувства унижено. Разбира се, един по-висок и респектиращ тон е мярка за възпитание, но за мен лично другите методи са остарели и не вършат работа върху нашите деца. Напротив, това ги кара да свикват с тези методи.
5. Психически тормоз: според Закона за защита от домашното насилие: за психическо и емоционално насилие над дете се счита всеки акт на домашно насилие, извършен в присъствието на детето. Психическото насилие, наричано още психически тормоз, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден индивид, чрез начина по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес. Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото достойнство и трезво мислене. Признаците на емоционално насилие могат да бъдат: обиди, сарказъм, измисляне на подигравателни прякори, oтправяне на заплахи, игнориране и странене, унижаване, отричане за наличие на тормоз и обвиняване на жертвата.
Често безобидните на пръв поглед шеги и закачки, често прерастват в тормоз. Психичното и емоционално насилие бързо придобива формата на безкраен цикъл, от който веднъж попаднала, за жертвата става почти невъзможно да се измъкне. Като резултат от насилието, човек изгубва самочувствието си, често се самоизолира, срамува се да споделя пред други хора за проблемите си и се самобичува. Децата са особено податливи на емоционално насилие поради крехката си и недоразвита психика. Родителите могат да разбият емоционалното здраве на своите деца чрез постоянни критики, викове, крясъци, обиди и пренебрежително отношение. Често избивайки собствените си комплекси, те могат да накарат децата си да се чувстват несигурни, ненужни и отчаяни. Децата от своя страна пренасят кошмарите си през целия си съзнателен живот. Ако не са били подкрепяни достатъчно от родителите си, е твърде вероятно психическото насилие над тях да прерасне в психически разтройства и отклонения. Такива деца често имат проблеми в почти всички области на живота. Без позитивна връзка в началото на техния съзнателен живот, на чийто опит да се базират другите отношения в живота им, емоционално малтретираните деца може да изберат да не създават връзки или пък да проявяват емоционална агресия към своя партньор. Причината за това е, че те никога не са видели и не знаят какво е да имаш позитивна връзка с някого. Емоционално малтретираните деца често се чувстват излишни и ненужни, когато вместо любов получават от родителите си заплахи и ругатни. Те могат да започнат да вярват, че наистина „не струват“ и да си изградят негативно мислене, което да пренесат, когато кандидатстват за работа, университет или в личния си живот. Жертвите на психическо насилие в ранна детска възраст имат сериозни проблеми с това да изразяват чувствата си, защото често са били наказвани за това като малки. В резултат на това, те никога не се научават да се изразяват правилно мислите и чувствата си. Те често се затварят в себе си и не дават воля на емоциите си, което може да доведе до самоизолация, депресия, тревожност и внезапни изблици на дълго таен гняв. Психическото насилие може да има вербални и невербални форми. Ето някои болезнени примери за вербална агресия:
„Не ти се отдава да мислиш. Една патка мислила, мислила и накрая умряла.“
„Какво се правиш на дървен философ?“
„Хаха, ти чуваш ли се какво говориш?! Не го слушай баща ти, пак плещи врели некипели.“
„Млъквай…. , и следва някаква обида”
„Малоумно кречетало такова.“
„Ти не си дете, а божие наказание, изродче някакво!“
„Ти си виновна! Заради теб сме на това дередже.“
„Ти си пълен олигофрен. Една работа не можа да свършиш като хората” и т.н………..примери много.
Не по-малко опасна е и пасивната агресия, при която насилникът може да те убие с мълчанието си, както и с това, че те игнорира непрекъснато. Насилникът е емоционален манипулатор, който не се интересува от емоциите на жертвата и ловко вменява вина, за да контролира емоциите и поведението на своя избраник. Унижение, критика, която не е градивна, шеги, които карат детето да се чувства неудобно; изтъкване на недостатъците; незачитане на чувствата и мнението; постоянен контрол над действията и емоциите; омаловажаване на постиженията; подценяване и още безброй са признаци на емоционално насилие. Наличието на такова обикновено се установява от вещи лица- психолози.
6. Най-добрият интерес на детето е дефиниран и към момента в Закона за закрила на детето: “Най-добър интерес на детето” е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето,
В Конвенцията за правата на детето са дефинирани най-висшите интереси на децата. Висшият интерес на детето е един от основните принципи на Конвенцията за правата на детето. Чрез чл. 3, § 1 детето се поставя в центъра на всички решения отнасящи се до него. Трябва да се претеглят всички обстоятелства свързани с детето, да се оценят, за да се стигне до решения. Детето се разглежда като личност, която има права. Правото, интереса му да се вземе предвид.
В Стратегията децата не се разглеждат отделно от своите родители. Застъпено е мнението, че интересът на детето е основополагащ, но благосъстоянието на детето е пряко свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата към родителите. Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, параграф 2 и 3), включително за подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (чл. 27, параграф 2) и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават (чл. 3, параграф 2). Стратегията се основава на философията, че развитието и подкрепата към децата следва да бъдат насочени към развитие на компетентности, необходими за живот през 21 век. Постигането на тези компетентности при децата изисква развитие на компетентностите на възрастните – родители и близки, както и на професионалистите, работещи с деца. Ето защо считам, че Стратегията изцяло е насочена към подкрепа на родителите и не съм съгласна, че целта й е държавата да си присвои функциите на родителите. Най-важно значение за изграждането на ключовите компетентности при децата има създаването и развитието на знания, умения и нагласи у възрастните (родителите, професионалистите и системите на образование, здравеопазване, социалната система и др.) за развиване и подготовка на децата за бъдещия им живот и за тяхното успешно социализиране. А такива умения, уверявам ви, не притежават всички родители.
За пирамидата – след като в центъра е поставено детето и изследването е насочено към детето, то не ми се струва неправилна тази система. Все пак родителите не са единствените значими за детето хора, както и не са единствените, които следва да полагат грижи за него. Учители, лекари и др. специалисти полагат грижи от съвсем ранен етап на развитие на детето.
Вижте пълния текст на публикацията в сайта на Клуб Нещото.
Благодарим им за разрешението да споделим тяхната публикация, която вълнува много родители!
Източник: neshtoto.club
Снимка: pixabay.com
