Пълен хаос цари по отношение на децата бежанци без родители и роднини, които пристигат в страната. Държавната агенция за бежанците (ДЛБ) и Държавната агенция за закрила на детето нито могат, нито се опитват да ги опазят. Според откровените им признания малолетни и непълнолетни изчезват от лагерите и каналджии ги прехвърлят в Западна Европа, без никой да разбере.
От 2014 г. насам има драстично увеличение на броя на самотните деца, които влизат в България, стана ясно на конференция по проблема, която се проведе в парламента. Влезлите през тази година са 1404. В масовия случай става дума за деца от Афганистан, Ирак, Сирия и Пакистан. За сравнение през 2013 г., когато беше пикът на бежанския поток, те са били само 183. Десет пъти е нараснал броят на децата, пращани от Ирак, което показва наличието на добре разработен канал за трафика им към Западна Европа, който очевидно се случва под носа на агенцията за бежанците. Близо половината от не-придружените непълнолетни, които са пристигнали тази година, вече са в неизвестност. Удивителното е, че поне 150 от тях са под 13 години, тоест те са изключително уязвими. Над 700 са изчезнали, като някои от тях са изведени часове след като са били приети в центровете за настаняване, недочаквайки дори да бъдат регистрирани. От ДАБ се оправдаха със смешния аргумент, че центровете били със свободен режим и нямало ограничения при влизането или излизането през деня. Според европейските правила обаче приемните центрове отговарят денонощно за надзора на децата. Това предполага съдействието на корумпирани служители.
„Агенцията е безсилна пред този проблем. Няма как да ги задържим, защото не може да ги затворим. Ние наистина не знаем къде са и какво се случва с тях”, каза Васил Върбанов, зам.-председател на ДАБ. „Трафикантите се оказват по-бързи и гъвкави от държавата”, призна и Ева Жечева, председател на агенцията за закрила на детето. Досега нито едно изчезнало дете не е открито от полицията.
Когато в страната влезе дете без придружител, граничната полиция го предава на агенцията за бежанците, която уведомява дирекция „Социално подпомагане”, кмета на общината и агенцията за закрила.
Следващата стъпка е специално обучен човек и преводач да го разпитат, за да се прецени дали трябва да бъде събрано със семейството му в някоя държава от ЕС. Ако случаят не е такъв, се дава статут у нас, като малчуганът се настанява в приемно семейство или специализирана институция.
Статистиката на ДАБ показва, че няма нито едно дете в приемно семейство, а настанените в интернат са единици. Не се спазва и изискването да се назначават представители на непълнолетните. Оправданието е, че липсва персонал, обучен за работа в мултикултурна среда.
Непълнолетните, които по някаква причина не бягат от България, пък не ходят на училище. Само едно дете от настанените в центровете на ДАБ е записано да учи тази есен, като и за него не било сигурно, че посещава часовете.
От агенцията признаха, че са допуснали грешка, като са настанявали не-придружените малолетни и непълнолетни в село Баня.
Мястото било изолирано, достъпът на неправителствени организации бил труден, а местното население дори скочи на бунт миналата година срещу малчуганите. Друго оправдание гласи, че децата говорели редки езици и не-винаги било възможно да им се намери преводач. Законът е добър, но не действа, обясняват чиновниците, длъжни да го прилагат.
Източник: в. Сега
Снимка: freeimages.com