Симона Заркова
Днес тормозът в училище е актуална тема, а предотвратяването му – мисия на всички нас. Когато се говори по този въпрос, образите, които изникват в съзнанието, често са свързани с физическа агресия. Причината е начинът на представяне на проблема в медиите – преобладават репортажи за физическо насилие. Тормозът обаче най-често е психически или емоционален, а последиците винаги са дълготрайни.
За основен проблем в борбата с насилието се смята отказът на жертвите да говорят за преживяванията си поради страх или срам. Но има още една фундаментална пречка, заради която много случаи остават скрити – не всички жертви осъзнават, че са подложени на тормоз. Това прави борбата с насилието трудна мисия, но никога невъзможна.
По повод кампанията „Абонирай се за бъдещето на децата“, която стартирахме в Деня на розовата фланелка, ви зададохме няколко въпроса в социалните мрежи: Какво е тормоз в училище?; Били ли сте обект на подигравки, унижение или физическо насилие в училище?; Какво трябва да направим възрастните, за да бъде училището място за развитие и творчество без тормоз? Отговорите, които получихме, са откровени и показват, че проблемът е съществувал, съществува и сме далеч от справянето с него:
„Да, заради това, че семейството ми беше бедно, а аз бях „кльощав зубър с лунички“.“ – пише А.К.
„Щъркел, „кобилка едра, гнусна“, урод, изрод, циганка, грозотия…и какво ли още заради високия ръст и леко матовата кожа.“ – споделя П.К.
„Родителите на съучениците на сина ми насъскваха децата си срещу него и буквално му съсипаха психиката…Беше се стигнало до там, че той беше щастлив, когато се прибираше от училище, без никой да го е бил.“ – коментира П.Н.
„Спукваха ме от бой, защото не говорех с никого. Поради силна срамежливост. Мислеха, че съм малоумна и ме маризеха яко. До кръв…След години дъщеря ми беше обект на тормоз, защото я набедиха за „сатанистка“. Тя просто носеше рокаджийски фланелки.“ – споделя М. С. К.
„Най-отвратителното беше пълното безучастие на учителите. Независимо дали при агресия към мен лично, или към други деца, което съм запомнила като дете беше нуждата на някой възрастен да се намеси за справедливостта и разочарованието за липса на всякаква подкрепа от тяхна страна. Ние се оправяхме сами помежду си, както можем.“ – М.А.Д.
„Бях обект на тормоз заради това, че съм „дебела“. Една групичка съученици ме унищожаваха публично всеки Божи ден…Най-много ненавиждах тези, които се преструваха, че не чуват и не виждат…Учителите, училището нямаха реакция.“ – коментира Т.Т.
„Причините за тормоза бяха, че не си мълча, а обидите – че уча в центъра, а съм от квартал; че родителите ми са сноби; че съм циганка, защото бях с излъчване на мулатка…Интересното е, че обидите, с които булитата засипват съучениците си, често са нещата, които ги правят различни от масата, уникални. За мен това винаги е било повод за гордост, никога не съм искала да бъда част от плявата.“ – коментира Н.Т.
Всяко 3-то дете е жертва на насилие в училище. Всеки родител се надява 3-тото дете да не е неговото. Уви, никой няма гаранция.
Нашето послание е, че всички заедно като общество можем да кажем СТОП на тормоза и искаме да го направим.
Ние в Мрежа за децата се борим за работещи механизми за превенция и закрила от насилие. И това е продължителен процес, който отнема време и усилия и изисква средства.
Тук идва ролята на месечното дарителство, което решава проблеми от обществено значение и ни дава сили да работим ежедневно в полза на децата. Много хора имат абонамент за Spotify, Netflix, HBO…. Сега предлагаме най-смисления абонамент – този за бъдещето на децата.
Подкрепете ни, като се абонирате за месечни дарения тук https://nmd.bg/dari/.
Снимка: Емил Тодоров
